Инвеститорите в българското земеделие в момента залагат основно на не много ефективното производство на зърнени култури. Възможностите за развитие са много, стига да имате сили да поемете рисковете.
Ако си мислите, че българското земеделие го няма, а земите пустеят, всъщност най-вероятно не сте излизали отдавна от града и сте станали жертва на поредната заблуда. Исторически аграрна област, площите със земеделско предназначение в България се равняват на около половината от територията, макар и голяма част от страната да е планинска. Статистиката сочи, че използваната земеделска площ (ИЗП) в България е над 5 млн. хектара, а обработваемите земи (тези, които се включват в сеитбообръщение, временните ливади с житни и бобови треви и угарите) са над 3 млн. хектара или по-точно около 62% от използваната земеделска площ.
Данните от Министерство на земеделието и храните показват, че обработваемите земи са се увеличили през последните години като дял от ИЗП, но в същото време се отбелязва спад на дела на аграрния сектор в брутната добавена стойност от икономически дейности в страната.
Ниска добавена стойност
Това на пръв поглед разминаване в тенденциите всъщност се обяснява с нарастващото значение на зърнопроизводството в страната. Секторът е доминиращ спрямо всички останали в земеделската сфера. Най-използваните култури са пшеница, слънчоглед, царевица и ечемик, като самостоятелно пшеницата заема повече от 40% от обработваемата земя. Според експерти в бранша, зърнопроизводството е единственото, което генерира продукция, в пъти надвишаваща нуждите на вътрешната консумация на страната.
Причините за тази тенденция могат да се проследят до наличните схеми за финансиране. Според сега действащата Схема за единно плащане на площ (СЕПП), чиято логика е единна за целия ЕС за плановия период до 2013 г. включително, субсидиите се раздават на единица обработваема площ, независимо от отглежданата култура. Това кара производителите да се насочват към растения с ниски разходи за отглеждане. Зърнопроизводството е най-лесно, защото изисква и най-малко технологии. Това сваля и началната инвестиция. Разликата понякога е в десетки пъти.
В същото време рентата на земеделските земи в България не е особено висока – между 200 и 400 лв. за хектар, с изключения в Добруджа и централната част на Южна България, където може да достигне и по-високи стойности. Това дава възможност на инвеститорите да засяват големи площи, като прескочат някои от допълнителните инвестиции в проучвания и подхранване на площите, по този начин постигайки по-нисък от световния стандарт за добив, но достатъчно за да си осигурят печалба.
Инвеститори с техника
Въпреки това, „като цяло българските фермери са иновативни“, разказва Иво Куманов от НИК ООД, компания, занимаваща се с технологии за земеделието и консултантска дейност в областта на растениевъдството. Той разказва, че представата за „очукана руска техника“ е
отживелица и масово се работи с по-модерни машини. Модерните решения в областта позволяват дистанционен контрол на мениджърите. Тежките машини са с GPS и сонди в резервоарите, които показват колко гориво има.
На екрана на компютъра се вижда във всеки един момент коя машина, в кой парцел, колко време е работила. Доставят се системи за мониторинг на добива и торенето. Единственото, което не може да се види дистанционно е статусът на растенията.
Въпреки новите възможности, г-н Куманов уверява, че без посещения на място няма как да управлявате инвестициите си и че не може да има земеделски бизнес без добър мениджмънт.
Като цяло, Иво Куманов разграничава два типа предприемачи, които се занимават със земеделие. Фермерите обикновено са семейства. Малко хора с хубава техника. „Те са доста сполучливи, доста стабилни като единици“, казва специалистът. Другият тип инвеститори са т.нар. „агробизнесмени“ – хора, които влагат финансови средства. Те разполагат с наети агрономи и инженери.
Като цяло пазарът е фрагментиран. Наистина има няколко едри собственици на земеделска земя, като най-големите инвеститори са специализираните фондове Интерес за нови инвестиции от представители на други сектори не липсва. Особено от такива, които бяха засегнати по-тежко от кризата. Три независими източника потвърдиха пред ENTERPRISE, че например представители на строителния бизнес са се интересували от навлизане земеделския сектор.
Алтернативи
Най-голямата грешка, когато се преминава в земеделието от друг бранш, е представата, че това е начинание, който може да се започне с малко средства. „Бизнесът се характеризира с висока капиталоемкост“, обяснява представителят на НИК ООД. За да си заслужава едно стопанство инвестиция в машини, то трябва да разполага с определена площ. Според експерти, налице са много алтернативи и перспективи, които са различни от зърнопроизводството, особено в областта на зеленчуците, но те не са лесни за развитие. Зеленчукопроизводството на единица площ например е много по-печелившо. За целта обаче трябва да се възстанови инфраструктурата. Например напоителната, защото няма как да се отглеждат зеленчуци без напояване. Освен това проблем е и лошото или неправилно подхранване. То се случва отново най-вече заради разпокъсаните площи и липсата на дългосрочна договори за рента. Много от торовете отделят дългосрочно полезните си съставки в почвата, заради което фермерите, които не са наясно дори дали следващия сезон ще ползват въпросните ниви, не инвестират в тази посока.
Точно затова в момента се инвестира в земя, не защото има изгода да се притежава, при положение че рентата не е особено висока. Закупуването на площ е приоритетно спрямо това на техника, тъй като собствеността осигурява възможност за дългосрочно планиране, както и по-добра организация на бизнеса. С тази дългосрочна перспектива, както и с повишаването на рентата, най-вероятно ще почнат да се търсят култури, които са по-доходоносни на единица площ.
Човешкият фактор
Иво Куманов обръща внимание и на сериозният проблем с липсата на квалифицирани кадри – агрономи, механизатори и т.н. Заради търсенето, средната заплата на тракторист на места неофициално е между 1000 и 1500 лв. Собствениците не искат да дават машините си, които струват стотици хиляди лева в ръцете на неопитни работници. Знае се, че райони, в които има достатъчно специалисти, са тези в централната част на Северна България (като Кнежа и Бяла Слатина), Лудогорието, Добруджа, Чирпан. Там има семейства, които вече са с поколения в бранша, а сега почват да се появяват дори млади специалисти, които владеят английски и т.н.
Младите като цяло обаче са отблъснати от липсата на среда в селските райони, както и спецификата на работата – сезонна – човек може да не работи през целия декември, но в натоварения период да прекара 20 дни на полето. „В Добрич например, проблемът е, че хората предпочитат да получават 500 лв. като таксиметров шофьор, вместо 1000 лв. като тракторист“, обрисува нагледно ситуацията г-н Куманов. Тъй като с изключение на някои региони по селата няма много млади хора, той смята, че „в момента най-дефицитната стока в земеделието са хората“. Всъщност това е и една от причините бизнеса да инвестира в нова техника, тъй като тя е по-производителна и изисква по-малко работници.
Финансите
За да си позволите сериозна техника обаче, ще са ви нужни доста средства. Основното финансиране в агросектора в България идва от вече споменатата СЕПП. В сравнение с всички останали схеми за плащания, тук усвояването е много високо – почти 100%. Същевременно, общият бюджет по Програмата за развитие на селските райони само за България е 3.2 млрд евро. До момента пуснатите мерки за модернизация и инвестиции в земеделските стопанства, както за подпомагане на млади фермери и за започване на бизнес в селските райони привлякоха най-сериозен интерес от страна на фермерите, като по някои от тях дори се наложи пренасочване на средства от по-непопулярните процедури. Такива са мерките за аграрна екология, които така и не успяха да добият популярност.
Дали има резултат от усвоените средства? „Естествено“ - заявява генералния секретар на Асоциацията на земеделските производители Ивайло Тодоров - „Виждат се инвестициите, които са направени, вижда се, че има ефект и върху крайния продукт - по-добри условия за работа на хората, по-добри условия за отглеждане на животни, изобщо във фермите.“
Преди да се изкушите от добрата усвояемост на евросредствата и дори те природни условия в България и да започнете да се занимавате със земеделие, трябва да осъзнаете, че това е доста рисков сектор, тъй като продукцията в крайна сметка е зависима от капризите на природата. Затова и рентабилността и постиженията на компаниите се гледат в 5-годишен план. „Това е завод под небето. Няма вярна рецепта и има много неизвестни, но в това е и чарът“, обобщава Иво Куманов.
Какво трябва да знаете за земята?
За разлика от цените на недвижимостите в градовете, цената на единица площ земеделската земя е по-висока правопропорционално на размера й. Уедрените (комасирани) площи се търсят много повече от инвеститорите в аграрния сектор, тъй като обработката им е по-изгодна. „Една е логистиката при разпокъсана земя, друга е при окрупнена“, казва експерт в бранша. Един от начините да се увеличи продуктивността на машините е те да обработват големи площи. Например на едно малко поле се губи много време, дори за да се обърне трактора или комбайна в обратната посока.
