Една думичка „Брекзит” разлюля Европа и света през последната седмица. За оставане на Великобритания в ЕС гласуваха на Острова в четвъртък. В инфарктен изборен трилър 17 410 742 гласа бяха подадени "за" напускане на Европейския съюз. С над милион и 200 хиляди по-малко - за оставане на Великобритания в ЕС или 16 141 241. С това решение Великобритатия остава окончателно извън Европа и вече трудно може да се върне обратно, въпреки че референдумът няма задължителна сила и решението трябва да се гласува от парламента. Политиците обаче едва ли ще имат волята да се противопоставят на мнението на избирателите.

Още преди избора водещи икономисти и анализатори предупредиха, че евентуално напускане на съюза ще донесе на Великобритания и Европа огромни икономически загуби, а и ще засили сепаратистки движения.

Как протече кампанията?

Кампанията преди референдума беше мощна и разгорещена и от двете страни - "Да останем" (в ЕС) и "Да напуснем", и заинтригува едва ли не целия свят.

За оставането на Великобритания в ЕС се обявиха двете основни политически партии – лейбъристи и консерватори, както и правителството на Дейвид Камерън. Те бяха подкрепени от европейските лидери, вкючително и от президентът на САЩ Барак Обама. Лондонското Сити също се причисли към лагера Анти Брекзит.

„За” ЕС се обявиха и известни актьори и музикални лидери, като Елтън Джон. Бенедикт Къмбърбач, Кийра Найтли, Чиуетел Еджиофор, Хелена Бонам Картър и Вивиан Уестууд са имената на само част от 250-те знаменитости от света на изкуството, които подписаха открито писмо, призоваващо сънародниците им да гласуват за оставане в Европейския съюз.

Срещу оставането на Великобритания в ЕС се обяви лидерът на крайните националисти Найджъл Фараж и партията му, както и част от бизнеса в реалното производство.

Кралският двор по принцип не се бърка в политическите проблеми на страната, но на един от приемите кралица Елизабет попитала гостите си „Посочете ми 3 причини да останем в ЕС”, което било изтълкувано, като подкрепа за излизане от него, съобщава в. Индипендънт.

Какво следва от тук нататък

Член 50 от Лисабонския договор, който указва как една държава може да излезе от ЕС, не дава много подробности.

Досега нито една страна членка не е напускала общността, а Европейският съюз още е в шок след резултата от референдума във Великобритания.

Член 50 очертава схема на стъпалата в двегодишен период на напускане. Мнозина обаче се страхуват, че процесът може бързо да стане мъчителен, разстройвайки икономиката и отношенията в общността.

Преди всичко страната членка, която е решила да напусне ЕС уведомява Европейския съвет за това намерение.

После започват преговори, след които общността следва да сключи споразумение с въпросната страна. В него трябва да са посочени условията за напускането, както и на бъдещите й отношения със съюза.

От страна на общността споразумението "подписва" Съветът на ЕС, след като е взел това решение с квалифицирано мнозинство.

Правителството на Шотландия ще започне да подготвя провеждане на втори референдум за независимост. Северна Ирландия иска да се обедини с Ирландия.

Много е вероятно Шотландия да организира втори референдум за независимост, заяви шотландският първи министър Никола Стърджън.

Как реагираха пазарите

Паника настана на световните борси, след като се разбра, че британците са гласували за излизане от Европейския съюз.

Британският паунд спадна до най-ниското си равнище от 31 години (1985 г.), достигайки стойност от 1.34789 долара. Така лирата отбеляза най-големия си моментен спад в историята, след като се очерта обрат в гласуването и победа за привържениците на Брекзит.

Само за броени часове британската валута загуби над 10% от стойността си за разлика от миговете след първите прогнози, които на по-ранен етап даваха преднина на гласувалите за оставане в ЕС. Тогава паундът се котираше за над 1.50 долара.

Този шок е по-силен от "черната сряда" през 1992 г., когато машинациите на милиардера финансист Джордж Сорос наложиха излизането на паунда от европейския валутен механизъм.

Лондонски банкери, работили през нощта на преброяването на гласовете, казаха, че не са виждали нищо подобно, визирайки обезценяването на британските фондови и финансови активи.

"Имахме спад от 10% само за шест часа. Това е просто невиждано. Глас за напускане на ЕС отваря екзистенциална криза за Европа", казаха анализатори.

Водещият индекс FSTE 100 изгуби 8.4% и достигна 5828.5 пункта в Лондон.

Германските 10-годишни облигации понижиха доходността си до минус 0.09%, преди този показател леко да се възстанови до -0.3%.

Инвеститорите продават най-рисковите облигации в еврозоната като испанските и ирландските облигации. Спредът или най-просто казано разликата между доходността на ирландските и германските облигации от 20 базисни пункта достигна 88 базисни пункта.

Водещият индекс на Токийската фондова борса Никкей-225 се срина с 9.72%. Този шок може да се сравни с фалита на американската инвестиционна банка Lehman Brothers през 2008 г.

Какво означава Брекзит за България

Най - сериозни последствия ще има за 200 хил. българи, които работят или учат във Великобритания. Те ще останат без придобивките, които имаха, ако страната е член на ЕС. Може би мнозина от тях ще се върнат у нас, а това означава по-малко доходи за техните семейства.

Президентът Росен Плевнелиев и премиерът Бойко Борисов заявиха, че петък е лош ден за Европа, но ЕС трябва да покаже, че може да продължи и без Великобритания.

Двамата коментираха резултатите от референдума, на който британците гласуваха Великобритания да напусне ЕС.

Дълбоко разочарование предизвиква резултатът от референдума, практически ставаме свидетели на нация, разделена на две и това няма как да не се отрази на Великобритания и на ЕС, коментира пък външният министър Даниел Митов.

Правителството ще излезе с позиция, емоциите в момента са излишни, допълни той и същевременно подчерта необходимостта да не се позволи да се получи ефект на доминото и популизмът да надделее над здравия разум.

В отговор за коментар за оставката на премиера Дейвид Камерън, която той обяви, че ще подаде до три месеца, министърът каза, че това не може да бъде извод за отдалечаването на Великобритания от Европа.

Непосредствена опасност и проблем за българите във Великобритания в момента няма, процесът на излизане продължава 2 години, заяви междувременно Красимир Каракачанов.

Той обаче призна, че Великобритания е третата икономическа сила в ЕС и петата в света и излизането й ще бъде удар върху икономиката на всички останали членки.

За България не очаквам сериозни икономически последствия, оборотът ни с Великобритания не е кой знае колко сериозен, е мнението на финансиста Емил Хърсев. Очаквам да се запази някаква формула, в която Великобритания ще остане все пак много по-сериозно интегрирана с ЕС, отколкото Швейцария, добави той.

Aвтор: Анна Брандийска