Европа отдавна е център за иновации и технологичен растеж – още от ерата на Римската империя, Възраждането и епохата на Просвещението, пише онлайн изданието Entrepreneur.com. Затова е и въпрос на време Старият континент да възвърне своята първостепенна роля на световната сцена като място, където са изградени империи и успешни хора, пише още изданието.
Поне това се усеща във всеки разговор с произволен предприемчив гражданин на Европа, макар и всички да отбелязват, че в момента ЕС дори не е близо до успехите на водещите в света региони по предприемачество и иновации.
Има много исторически, културни и политически причини, които обясняват ситуацията. На първо място изданието поставя избягването на риска и страха от провал. В много от европейските държави на неуспехите в бизнеса се гледа с презрение. В страни като Италия пък например веднъж банкрутирали предприемачите не могат да изградят нов бизнес цял живот. В много случаи фалитът е причина те да изгубят всичко, дори покрива над главата си.
Резултатът: хората, колкото и да са предприемчиви, са уплашени до смърт от вероятността за провал. Нерядко в бизнеса навлизат достатъчно безскрупулни лица, които играят за сметка на широката общественост.
В тази епоха на изобилие се нуждаем от нов подход към провала, в който се насърчава предприемаческия дух и се възнаграждават рискуващите. Преди всичко е важно достойнството и кариерата на предприемача да се отделят от провалите му и изграждането на частно предприятие да започне да се счита за полезен, вдъхновяващ и похвален професионален избор дори и да не се окаже успешен.
Друг проблем на Европа е, че около 45% от вложенията в рисков капитал през 2014 г. са подкрепени от Европейския инвестиционен фонд, част от Европейската инвестиционна банка. Има няколко причини, поради които пряката намеса на държавни или правителствени институции често води до лоши резултати.
Акционери в банката все пак са държавите членки на ЕС. Така неизбежно се следва политическа програма и растежът се насочва към сектори и дейности, избрани от страните, не от пазарните сили.
Този подход може и да е приемлив и дори полезен в зрели или социално критични сектори. Стартиращият бизнес обаче се нуждае от точно обратното – насърчаване на конкуренцията, така че да се види кой ще излезе като победител.
Обществените служители освен това често имат много малък или никакъв опит в реалния бизнес и виждат ситуациите в черно-бели нюанси. Те избират сляпо това кое е правилно и неправилно въз основа на предварително дефинирани бюрократични правила. Предприемачите обаче трябва да се справят с различни „нюанси“ от реалността и не могат да чакат специално одобрение от чиновническите „месии“.
Частните инвеститори, корпоративните клиенти и ангелите обикновено са предприемачи, които вече са успели и искат да помогнат на по-младите поколения. Ако публичните структури бавно започнат да се отдръпват от този пазар и да лобират за по-благоприятна регулаторна среда за бизнеса, те биха направили много повече, отколкото да наливат капитали във все още неоформен пазар.
През 2017 г. на европейския пазар на стартиращи компании са инвестирани 19 млрд. долара, подчертава изданието, показват данни на компанията за рисков капитал Atomico. Това е с 32% повече спрямо 2016 г.
Същевременно осем от десетте най-иновативни пазари в света се намират в Европа според Глобалния иновационен индекс публикувани от Университета Корнел, INSEAD и Световната организация за интелектуална собственост.
В сравнение със САЩ индустрията с рисковите капитали в Европа е млада. Фондовете за рисков капитал в САЩ са създадени още през 60-те и 70-те години на ХХ век. Най-зрелите фондове в Европа сега достигат „тийнейджърска“ възраст.
Въпреки държавната подкрепа за стартиращите компании, все още има много предизвикателства пред технологичните компании, които оперират в ЕС. Докато ЕС се стреми да бъде най-големият единен пазар в света, в действителност той все още се състои от 28 държави. Във всяка от тях действат отделни правила относно инвестициите, съществуват и езикови бариери.
Друг фактор, който работи срещу инвестициите в ЕС, е по-високата степен на данъчно облагане на инвестициите в сравнение със САЩ.
Друга голяма въпросителна е новият регламент за защита на личните данни GDPR. Неспазването на тези правила може да доведе до потенциална глоба от 20 млн. евро или 4% от годишния оборот от предходната финансова година, което от двете числа е по-голямо.
Повечето регулации в момента имат забавящ ефект върху стартиращите фирми и иновациите, макар че иновационните начинания намират начини да работят и да се възползват от конкурентните си предимства, като си осигуряват много добри перспективи.
