Почти една четвърт от фирмите в България са заплашени от фалит заради забавени плащания, показват данни на компанията за събиране на дългове EOS Group, обобщени в ежегодното проучване „Навици на плащане в Европа“ 2017.

Като цяло бизнесът у нас продължава масово да бави плащания, заради което много фирми изпитват сериозни ликвидни затруднения.

Българските бизнес клиенти отново се нареждат в групата с много лоша дисциплина на плащанията – 27% от фактурите, издадени към фирми-контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват при средно за Европа ниво от 23%.

Другите страни със сходен дял нередовни плащания са Гърция (28%), Русия (27%), Румъния (27%) и Хърватия (27%).

Закъснението, с което бизнесът у нас се разплаща, е средно 23 дни след падежа на фактурата (при 21 дни за Източна Европа).

Навременните плащания в Европа в момента са на ниво от 78% от всички издадени фактури. В България тенденцията е сходна – 74% от издадените фактури се погасяват в уговорения срок (при средно 76% за Източна Европа и 72% за България през 2016 г.), 22% се плащат със закъснение (при 23% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани изобщо (показателят не отчита промяна спрямо 2016 г.).

Гражданите са по-дисциплинирани от бизнеса по отношение плащането на дълговете. При физическите лица средно 24% от фактурите се плащат със закъснение или остават неплатени (при 23% за Източна Европа), а средното закъснение е 15 дни след падежа.

Забавените плащания от клиенти засягат финансовото здраве на компаниите: основните негативни последици от тях са намаляване на печалбите – при 56% от фирмите, по-високи разходи за лихви при 46% и липса на ликвидност при 44%.

Тези проблеми в крайна сметка могат да доведат и до крайно негативни резултати – 24% от фирмите в България твърдят, че се чувстват застрашени от фалит поради просрочени вземания на фона на средно 17% в Европа и Източна Европа.

В същото време компаниите предприемат и редица мерки вследствие на проблемите, произлизащи от просрочията, които се отразяват и на потребителите – 27% от анкетираните ограничават инвестициите, близо една четвърт от компаниите (23%) съкращават служители или не наемат нови, а 22% увеличават цените за произвежданите от тях стоки и услуги, за да компенсират негативните ефекти.