Куинтин Милдер е програмен директор в Statiegeld Nederland (Депозитен оператор, Нидерландия), отговарящ за нидерландската депозитна система и нейния напредък към постигане на целта от 90% събираемост на рециклируемите опаковки. С експертиза в DRS, управлението на програми и устойчиви операции, той ръководи инициативи, които подобряват ефективността, прозрачността и въздействието върху кръговата икономика. Работи в тясно сътрудничество с партньори от индустрията и правителството за насърчаване на екологични и организационни иновации.
С Куинтин Милдер разговаряме за нидерландския опит в изграждането и управлението на депозитната система, предизвикателствата и възможните им решения.
Г-н Милдер, какъв е опитът с депозитната система за рециклиране в Нидерлания и през какви основни стъпки сте преминали при изграждането ѝ?
В Нидерландия имаме законово задължение да достигнем 90% събираемост на празните опаковки за рециклиране, което е изключително амбициозно. Отнема над 8 години, за да се постигне тази цел. Предизвикателство е, че търговците не са задължени да приемат обратно депозитни опаковки. Това е странно, защото когато продаваш, трябва да имаш отговорността да приемаш депозитните рециклируеми опаковки.
Това означава, че ние прехвърляме отговорността на потребителите и зависим от приемането на точките за събиране. Това усложнява ситуацията, защото на практика събирането на празните опаковки от страна на търговците е на доброволна основа. Това е нещо, което трябва да се има предвид при въвеждането на депозитната система в България.
През какви други предизвикателства преминавате?
Има някои иронични странични ефекти от нашата система. Във вътрешността на градовете, където има и много туристи, те изхвърлят опаковки в общите контейнери за смет, а тези опаковки са всъщност ценни. Ако в един контейнер за боклук се озоват 10 опаковки, това е 1,5 евро. За малките бутилки и кенове се заплащат 15 евроцента.
Има хора, които събират тези опаковки, но чупят контейнери и разхвърлят боклук наоколо. Това е проблем, който трябва за решим съвместно с местните власти, така че туристите да изхвърлят тези опаковки не в общия боклук, а другаде, да изградим инфраструктура и да въведем задължения. За съжаление, няма магическо решение, което да накара проблемът да изчезне.
Друго възможно решение е да изградим наша собствена инфраструктура съвместно с общината, с която да можем да плащаме за предадените събрани опаковки. Има много възможности, които да приложим, но трябва да го направим съвместно с местната власт.
Какви са основните икономически и екологични ползи от системата и колко време отне да станат видими?
Първоначалната идея беше да се намали боклука и да не се изхвърлят кенове и бутилки в общия боклук. Това е основната идея зад законодателството. Сега се отчита до 70% спад на разпространението на опаковки в природата, като за кеновете спадът достига и 80%.
Депозитната система е скъпа. За миналата 2024 г. разходите за нея са в размер на около 220 млн. евро.
Кой купува машините за рециклиране на бутилки?
Ние го правим, ние сме предприятието, което е отговорно за това. Ние ги поръчваме и купуваме за супермаркети, музеи и други участници в системата.
Има ли разлика в отношението на хората в малките и големите градове към депозитната система?
Това, което виждаме, че е по-трудно за туристите, те не знаят как да изхвърлят опаковките си. Не виждаме разлики във вътрешността на градовете и извън тях. Необходимо е да продължим да повишаваме осъзнатостта.
Какви са целите, които си поставяте до 2030 г.?
На първо място, трябва да постигнем целта за събиране на 90% от алуминиевите кенове и малките PET бутилки. В момента изоставаме от тази цел.
Второ, има цел за 90% събираемост и на контейнерите, в които се продават различни млечни продукти и напитки. Когато те бъдат обхванати от системата, трябва да бъдат отделени от PET опаковките, за да не замърсяват материала за рециклиране.
Имаме и хартиени опаковки, в които се консумират напитки. Целите за тях се увеличават, но трябва да намерим начин да събираме повече от тях и да ги рециклираме.
Имаме много цели, за които да мислим как точно да изпълним. В Дания, където са много по-напреднали от нас, се изправят пред същите предизвикателства.
Бихте ли дали три съвета към изграждането на депозитната система в България?
Първо, тези, които ще са отговорни за събирането на опаковки, трябва да управляват системата. Най-ефективният път да се организира тази комплексна система е да не се предоставя управлението на държавата.
Трябва да има обаче държавна правна рамка, която да осигури изпълнението на законодателството за събирането на депозитните опаковки и в която да оперират отговорните за събирането им.
Трето, първоначалните цели за събиране не трябва да са много високи. Историята ни учи, че промяната в поведението - хората да не изхвърлят тези опаковки в общия боклук, отнема време.
На 11 ноември 2025 г. ще се проведе конференцията Зелена трансформация: "Кръгова икономика и устойчиво развитие", организирана от сп. Enterprise и БСК! Вижте повече за събитието на сайта: https://greentransformation.enterprise.bg/
