Apple и Google превърнаха разработката на програми за смартфони и таблети в един от най-либерализираните технологични пазари, в който всеки малък екип от програмисти с достатъчно добра идея би могъл да се превърне в глобален играч

До преди две години за компанията Rovio никой не знаеше нищо, а дори и днес тази фирма е известна единствено като създател на игра за мобилни телефони, в която потребителите могат да замерват зелени прасета, използвайки разгневени птичета. Това, което наистина е впечатляващо около Rovio е, че през миналия месец компанията беше оценена на 1.2 млрд. щ. долара – капитализация, която автоматично я нареди до лидерите в гейм индустрията, изпреварвайки разработчици, съществуващи от десетилетия.

На какво се дължи този шеметен успех?

На факта, че Rovio използва за трамплин бързо развиващия се сектор на игрите за мобилни телефони, заложила е на т.нар. „кежуал“ игри, които разширяват аудиторията й далеч извън групата на геймърите и създаденото от нея заглавие – Angry Birds – включва някои от най-популярните функции на смартфоните от ново поколение, като управлението чрез тъчскрийн.

Очакванията на компаниите за пазарни анализи са до 2015 г. смартфоните да бъдат 45% от всичките 2.1 млрд. мобилни телефони в света – цифра, която показва огромния потенциал на пазара на приложения за мобилни телефони. За сравнение през миналата година този процент е бил 20%, а общият брой на продадените „слушалки“ - 1.5 милиарда. Ако към това прибавим и бързия ръст в продажбите на таблети (очакванията на Deloitte са само корпоративните клиенти да купят през тази година над 10 милиона такива устройства) перспективите за разработчиците са още по-добри.

Това, което наистина прави този пазар интересен за малките играчи обаче, е наложеният от компании като Google и Apple бизнес модел, който на практика либерализира сектора и даде шансове на всеки малък екип или дори отделен човек (включително и от България), да наложи на пазара собствено приложение и да печели от него. Моделът, който включва собствена мобилна операционна система, онлайн магазин за приложения и инструменти за разработка, е част от една нова тенденция на отворените модели за разработка, при които всички пречки пред глобалното израстване на малкия и среден бизнес са отстранени и всеки независим разработчик може лесно да се превърне в глобален играч. Достатъчно е да създаде оригинално ново приложение за някоя от популярните платформи, да го регистрира в съответния глобален онлайн магазин и да го маркетира. Ако програмата се хареса на потребителите, тя може да бъде свалена хиляда, 100 000 или дори 1 милион пъти. Печалбата пък може да дойде от два източника: или самото приложение може да струва малка сума (от порядъка на 1 долар), или то би могло да се предлага безплатно, но с вградени реклами.

Ако си представим, че онлайн магазини като App Store на Apple, Android Market на Google, BlackBerry App World на RIM или Ovi Store на Nokia не съществуваха и на една малка, например българска фирма се налагаше сама да си търси клиенти по света, да открива офиси в чужбина и да прави глобален маркетинг, ще разберем колко голяма е промяната за независимите разработчици на приложения. Не твърдя, че този бизнес е много лесен и безпрепятствен. Това, което искам да кажа обаче е, че вече е възможно за всеки разработчик да създаде приложение, използвано от милиони хора по света, стига идеята и изпълнението да са наистина добри.

За самите собственици на онлайн магазините, които са и създатели на най-популярните операционни системи за смартфони, предимствата също са големи. Вместо да се налага сами да създават приложения, които да правят по-привлекателни техните платформи, те използват потенциала на хиляди независими разработчици от целия свят и печелят процент от всяко продадено приложение. Затова не е чудно, че след като Apple и Google наложиха модела на глобалните онлайн магазини, те бързо бяха последвани от RIM, Microsoft, а по-късно и от играчи като Samsung, който неотдавна представи версия 2.0 на своята собствена мобилна операционна система Bada.

А конкуренцията между създателите на платформи за смартфони облагодетелства още повече независимите разработчици. Samsung например проведе конкурс за приложения, работещи с Bada и раздаде по 200 000 щ. долара награди в 24 категории. Освен това победителите в отделните категории ще получат и маркетингова подкрепа от южнокорейската компания за развитието на идеите си. Съвсем наскоро Nokia също обяви конкурс за идеи за приложения, както и за тяхната разработка, а наградният фонд е 1 млн. щ. долара.

Рисковите инвеститори също гледат към сектора

Факторът, който наистина дава тласък на пазара обаче, не са конкурсите на големите корпорации, а рисковият капитал, който напоследък направо се е „влюбил“ в сегмента на мобилните приложения. StarFund е името на поредния нов инвестиционен фонд, създаден през юли с капитал от 10 млн. щ. долара, който е фокусиран изцяло върху дялово финансиране в разработчици на мобилни игри от ново поколение. Фондът, който е създаден от компанията за социални игри CrowdStar и стартъп инкубатора YouWeb, ще влага до 250 000 щ. долара в отделни екипи от разработчици и ще им осигурява маркетингова поддръжка, както и своите контакти в Европа и Азия. Подобни рискови инвеститори, насочени приоритетно към мобилните приложения, напоследък никнат като гъби и възможностите за финансиране на наистина добрите екипи с наистина добри идеи са много.

Какви мобилни приложения се търсят?

Класациите на най-популярните мобилни приложения, независимо от платформата или региона, винаги се оглавяват от версиите за смартфони на водещите уеб услуги – Google, Facebook, Google Maps, Twitter, Yahoo!, LinkedIn и др. И докато малките разработчици нямат шансове да се мерят по популярност с тях, то си струва да погледнем какви са следващите най-разпространени типове приложения, сред които се открояват няколко подсегмента. Както си личи от примера с Rovio, мобилните игри са добра възможност за създаване на популярен продукт. Показателно за това е, че въпреки че традиционни играчи като Electronic Arts и ID Software вече стъпват в този сегмент, създавайки собствени мобилни подразделения, съвсем нови автори на т.нар. „кежуал“ игри успяват да пробият.

Безспорно една от най-перспективните сфери на приложения за смартфони е LBS (Location Based Services или услуги, базирани на местоположението) – широк спектър от функционалности, позволяващи потребителят да бъде информиран например за заобикалящите го заведения, търговски обекти, паметници на културата и др. Интересна е също и появата на нови хибридни жанрове, като например игрите, базирани на местоположението, които превръщат улиците около нас в арена на ново поколение ролеви игри. Приложенията за мобилни разплащания също ще бъдат важен елемент от цялостната инфраструктура за развитие на мобилна търговия, а доказателство за това е бързият възход на щатската компания Square, която позволява извършване на плащания, чрез малко устройство, прикрепено към смартфона.

Развитието на пазара на смартфони и таблети със сигурност ще създава още нови възможности пред независимите разработчици. За българските фирми този сегмент е особено интересен, тъй като им позволява да излязат от ограничения национален пазар, в който се намират и да получат достъп до милиони потребители в Европа, САЩ или Азиатско – тихоокеанския регион. У нас тази тенденция вече се изразява в появата на първите фирми за мобилни приложения, както и увеличаването на интереса към обучението по програмиране за Android сред младите програмисти. Налага се въпросът дали това ще спомогне страната ни да привлече вниманието на рисковия капитал и ще се появи ли българска фирма, която да постигне глобалния успех на Rovio или Square.

Автор: Александър Александров