Автор: Милен Великов, HR консултант

Опитът на Милен Великов през последните 10 г. обхваща почти всички позиции от HR-а в няколко различни индустрии. Той е автор на 100 + професионални статии и различен тип изследвания с хиляди анкетирани. Най-мащабното му такова е през 2018 г. с над 2580 участника на тема "Професионалните ценности в България", както и "Какво се случва с работещите след 13-ти март 2020 г.?" с 1918 анкетирани.

Милен Великов е още кариерен консултант, ментор, лектор, гост-преподавател и ентусиаст, отдаден на развитието на хората.

Милен Великов притежава 3 магистърски степени - ,,Управление на човешките ресурси"" в УНСС, ,,Организационно поведение и консултиране"" от СУ ,,Св. Климент Охридски"", както и ,,Социална и организационна психология"" в Нов български университет. Бакалавър е по ,,Икономика и организация на труда"" от УНСС. Има завършена степен по Human Resource Management в Chartered Institute of Personnel and Development в UK и е сертифициран кариерен консултант - Global Career Development Facilitator. През 2019 г. се сертифицира като Coach към ERICKSON. В момента работи върху своята докторска дисертация на тема "Динамика и взаимовръзки на пазара на труда в България за периода 1992-2021г. - количествени и качествени изменения".

В морето от мотивационни теории, лесни стъпки и готови решения очакванията да бъдеш мотивиран често са в посока не мотивация за положени усилия, а такава за доставени резултати. Ясни, предвидими, измерими. Вече не се търси мотивация да започнеш нещо, а по-скоро силата да го завършиш. Тази, която те кара отвътре, не тази, която те бута отвън. Измерват се делата, не се помнят думите. Този тип мотивация се търси - такава, която дава стойност, измерим резултат и провокира смисъл с мисленето и ангажираността ни да правим нещо.

Мотивацията не е късмет, а продукт на консистентни усилия в търсената за нас посока. Чакането не е свързано с нея, а по-скоро е продукт на действието. Мотивацията винаги я има - може да ни вдъхнови да направим определени неща, може и да ни накара да не правим нищо. Тя е различна за всеки, понякога се мени сравнително често и никога не е статична величина. Мотивираният човек си личи - на физическо, емоционално и съзнателно ниво. Устойчивостта на мотивацията е да искаш нещо, но да го нямаш и направиш необходимите стъпки и усилия да го получиш. Можеш да бъдеш воден от вътрешни подбуди или външни за теб сили.

Авторските ми проучвания по тази тема от последните три години дават сравнително сходни резултати, но има и немалко разлики. На първо място винаги е субективната оценка доколко се чувстваме мотивирани в своята работа.

Ако за близо 65% от 800 анкетирани през 2018 г. мотивацията им е била висока, то за останалите около 32-34% тя е била ниска, доколкото я е имало, или анкетираните не са успели да я дефинират ясно за себе си като нещо положително отчетливо. Липсата на преценка за това дали си мотивиран, или не, също клони към по-скоро липсата на ясно дефинирана мотивация и изпитано удовлетворени от нея.

Въпреки всичко кое ли най-много е изиграло ролята на мотиватори за тези нива?

Кои ПЕТ неща ви мотивираха най-силно в работата ви през 2018 г.?

• - Естеството на самата работа - 61.9%
• - Възможността да уча и развивам себе си - 58.1%
• - Парите (заплата и бонуси) - 52.1%
• - Екипът/колегите - 49.9%
• - Уважението към мен като служител - 37.6

Нека се замислим, гледайки тези резултати - кое колко струва като ресурс, за да улесним някого да бъде по-мотивиран, а оттам и по-успешен или продуктивен на своята работа? Несъмнено се изискват усилия, осъзнатост и култура, но къде е ролята на парите и дали всичко е пари? Докато се появят роботите, нека се уважаваме като хора - това мотивира.

Кое ли може да промени нивата на мотивация за анкетираните?

По-осезаемата роля на кое от изброеното по-долу би ви мотивирало повече като служител през 2019 г.? Моля, изберете най-близките до вас ПЕТ отговора:

• - Заплащането - 66.5%
• - Обучение и развитие - 62 %
• - Баланс между работа и личен живот - 56%
• - Колегите/екипът - 45.5%
• - Моят пряк ръководител - 37.6%

Ако не разглеждаме прекалено буквално предпочетените отговори, ролята на заплащането може да бъде в посока по-голям обем, но може да бъде свързано и с неговата логика, справедливост в определянето, ясни правила за промяна, изпълнени ангажименти от страна на работодателя и пълнота - колкото съм изработил, толкова да получа. В топ 5 намира място ролята на прекият ръководител като мотиватор. Фокус биха могли да са неговата адекватност, професионализъм и лидерски качества, а оттам и основни предпоставка за един по-продуктивен екип, осигуряване на баланс между работа и личен живот, както и това да обучава своите подчинени - да им осигурява възможности, начини и личен пример - как е стигнал дотук . Да, има немалко институции и външни курсове, които костват бюджет на организацията, но все още се очаква прекия ръководител да въвежда и обучава служителите под него. Ако той смята, че те трябва да знаят всичко, да го разбират от първия път, не правят грешки и да са отдадени колкото него е доста наивно и обречено на неуспех.

През 2019 г. нивото на мотивация на 502-ма анкетирани е било съвсем малко по-високо в сравнение с 2018 г. Какво ли стои зад този прогрес?

Първите четири компонента, които са мотивирали хората най-силно, са сходни с тези от 2018 г., като ново е разнообразието в работата. За сметка на уважението, което може би вече се смята за нещо нормално. Ако надскочим честата смяна на работното място като вид разнообразие, то в тази графа може да бъдат включени вътрешни промоции и смени на позиции, ротация на мениджъри или работни места, нови подходи в работата - цели, инструменти, пазари, начин на работа, екипи, клиенти или възможности за по-голяма включеност в постигане целите на самата компания. Разнообразието идва само ако сме смели в идеите си и имаме подкрепата на останалите, за да ги реализираме - особено ако сме HR-и.

Кои ПЕТ неща ви мотивираха най-силно в работата ви през 2019г.?

• - Естеството на самата работа - 58.6%
• - Възможността да уча и развивам себе си - 55.6%
• - Парите (заплата и бонуси) - 46.4%
• - Екипът/колегите - 44.8%
• - Разнообразието в работата - 32.3%

Макар и с малко, имаме размяна на местата на водещите мотиватори през 2019 г. Както първите два, така и последните два фактора са с минимални разлики, които подчертават важността им. Новото тук са наличието на кариерни възможности, а в моя опит това не винаги означава по-висока позиция или непременно мениджърска такава, но със сигурност означава шанс за развитие, признание, по-висок статус и вътрешната убеденост, че някой върви нагоре.

По-осезаемата роля на кое от изброеното по-долу би Ви мотивирало повече като служител през 2020 г.? Моля, изберете най-близките до Вас 5 фактора:

• - Обучение и развитие - 63.3%
• - Заплащането - 63.1%
• - Баланс между работа и личен живот - 59.2%
• - Наличие на кариерни възможности - 43.8%
• - Колегите/екипа - 43.5%

За 2020 г. е казано доста, затова нека пропуснем всеобщите твърдения за нейната динамичност, уникалност и предизвикателствата, които е донесла на хора, които предходните години твърдяха, че отдавна са готови за тях. Нека видим резултатите на база 443-ма анкетирани.

Общото ниво на мотивация е 70% и сумарно това е годината с най-висок сбор в процентите между двата положителни отговора - "много високо" и "по-скоро високо". Дали при обстоятелствата на пандемия и промените в пазара на труда нивото на нашата мотивация не е претърпяло промените? Дали всеки един от нас не ревизира вътрешните си мотиви за работа през миналата година?

През 2020 г. са и най-високия процент от анкетирани, които не са работили активно - причините са ясни на всички.

Отново факторите, които са мотивирали анкетираните най-силно, са почти същите, като през 2018 и 2019 г. - категоричността в отговорите и последващото процентното преразпределение са по-различни. Новото тук е възможността, която по-голямата част от работодателите (освен, ако не бяха производства или затворени от държавата) осигури на своите служители с цел да запази тяхното здраве - работа от вкъщи. По мои наблюдения и на това се наситиха хората, в зависимост от техните условия, които се очакваше да заменят служебните такива.

Кои фактори Ви мотивираха най-силно във Вашата работата през 2020-та г.?

• - Естеството на самата работа - 60%
• - Парите (заплата и бонуси) - 44.5%
• - Възможността да уча и развивам... - 42.7%
• - Екипът/колегите - 42.2%
• - Възможността да работя от вкъщи - 35.2%

Отчетливо са появи ролята на заплащането като най-водещия мотив за 2021 г. Освен в неговия размер, друг важен аспект е неговата гаранция, че ще го има и няма да се забави. Благодарение на доходността от него ще имаме по-големи шансове да преодолеем бъдещите сътресения през настоящата година и съумеем да плащаме сметките си. Останалите компоненти са същите като през 2019 г. и в по-голямата си част от 2018 г.

По-осезаемата роля на кое от изброеното по-долу би Ви мотивирало повече като служител през 2021 г.? Моля, изберете най-близките до Вас 5 фактора:

• - Заплащането - 70.4%
• - Обучение и развитие - 56.4%
• - Баланс между работа и личен живот - 55.5%
• - Наличието на кариерни възможности - 41.5%
• - Колегите/екипът - 36.1%

Ако вечният въпрос "Какво мотивира хората?" все още е валиден, то тези изследвания показват малка част от устойчива тенденция в очакванията и желанията на хората за това което ги е мотивирало или би могло да повлияе по-мотивиращо за тях през следващите години.

Вярвам, че ролята на работодателя е да осигури средата и даде предпоставките за всеки един човек в намирането на неговата мотивация за работа. Не вярвам обаче, че той трябва или е длъжен да мотивира някой за работа, за която го е наел, и всяка една от страните получава нещо в замяна. Осъзнатостта ни като хора, нашето любопитство и амбициите ни са малка част от тази силна вътрешна подбуда да вършим нещо, да вършим конкретно нещо, да го вършим някъде, където искаме. Другото не е дългосрочно, но също се е случвало на всеки - работим, защото трябва, правим нещо, защото така са ни казали, доставяме някакъв резултат, защото имат очаквания за такъв.

Търсете смисъла за себе си, стъпвайте на своите ценности, имайте цели - това е краткият, но неравен път в личната ни мотивация днес и утре.