През последните години брандингът на работодателя влезе в топ темите с сферата.
Концепцията за работодателската марка се оформи още през 90-те години на ХХ век, но тогава тя все още е доста опростена и се свежда до това името на компанията да се свързва с марката и нейните услуги или продукти. Логото на компанията е нейното лице, а схемите за брандиране и стратегиите за човешки ресурси работят заедно, за да формират работодателската марка.
На работодателите като цяло им отне известно време да осъзнаят ролята на работодателската марка на съвременния пазар, след като видяха разликата за ефективността на компанията при правилното разработване на бранда, пише unleash.ai.
Развитието на интернет работи като катализатор в това отношение, дава по-голяма експозиция на марките и по-бърз достъп до техните послания, като същевременно поставя генерираното от потребителите съдържание на преден план благодарение на създаването на HR платформи, които събират директна обратна връзка от служители или кандидати за работа.
Към днешна дата мнозинството от специалистите по човешки ресурси вярват, че работодателската марка има огромен ефект върху наемането на персонал. Когато работодателската марка е изградена ефективно, тя има потенциала да привлече таланти от най-високо ниво, да намали времето и разходите за наемане, да повиши морала на служителите, да увеличи задържането и да изгради доверие сред клиентите.
В надпреварата за ангажиране и задържане на най-добрите таланти е очевидно, че работодателската марка трябва да бъде по-силен приоритет за бизнеса. Квалифицираните остават най-важният актив на бизнеса, но работната сила не е консистентна - състои се от няколко поколения, които имат различни очаквания към професионалния живот и различна мотивация.
Как се промени работната среда
В сегашната макроикономическа ситуация, с тревожна криза на разходите за живот и нарастващи страхове от замразяване наемането на нови кадри и загуба на работни места, има допълнителни трудности и за фирмите, и за служителите.
Скорошно проучване на Mckinsey, базирано на анкета сред 16 000 респонденти в девет европейски страни, установява, че една трета от участниците искат да напуснат работата си през следващите три до шест месеца. Трите основни причини, които мотивират желанието на хората да сменят работата си, са неадекватно възнаграждение, липса на кариерно развитие и лидери, които не се интересуват от служителите.
През последните няколко години очакванията за работните стандарти и самото работно място се промениха. Със забързания външен свят, който претърпява значителни промени, много вярвания претърпяха развитие. В конкретния случай, след глобалната здравна криза, която принуди множество компании да преминат в дистанционен режим на работа, работата от разстояние вече е основен притегателен фактор за служителите. Много от работещите от дистанция казват, че това е подобрило баланса между работата и личния живот.
Цялостната представа за здравето също е ключова за този аргумент, тъй като явлението прегаряне идва от увеличения натиск върху хората. За съжаление обаче, не всеки има възможността, нито инструментите, да се изправи пред този повишен натиск. Това е мястото, където компаниите могат да се намесят, за да осигурят подкрепа на своите служители, в допълнение към вътрешните възможности като кариерно израстване и индивидуално развитие и реализация.
Здравословната работна среда е жизненоважна за ангажираността на служителите и бранда на работодателя. Въпреки че йерархиите на работа често могат да създадат трудности, поддържането ѝ в рамките на здравословната конкуренция може да създаде много по-добро изживяване за всички.
Стабилност
Друга съществена част от доброто работно място, към което служителите са привлечени и остават лоялни, е работодателят да се превърне в точка на стабилност в живота им. Това се основава на ценностите, стандартите и етиката на работното място и тяхното демонстриране и - най-важно, спазване.
Пътят, по който трябва да се върви, е да се създадат стратегии, които ангажират всички служители в обща посока. Така се създава емоционална подкрепа и вдъхновение чрез здравословна конкуренция, която тласка бизнеса напред.
Истинският въпрос тук е как компаниите могат да се откроят в такава среда и какво определя отговорността на работодателя в навечерието на 2023 г. Ключово е разбирането на днешните таланти.
Съвременният служител осъзнава по-добре на какво работно място иска да прекарва времето си. Съвременният служител се грижи и за нематериалните ползи от работата си.
Най-добрите работодатели знаят, че трябва да инвестират в креативност и ресурси, за да намерят решения, които са подходящи за контекста и общността на бизнеса и да създадат положителна култура на работното място.
Изключително важно е работодателите да разработят ефективни начини за справяне с неизбежните трудности на работното място. Овластяването на служителите да разпознават собствените си трудности и нормализирането на предизвикателството на всяко индивидуално преживяване е основен инструмент за успех.
