Над 75% от компаниите в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) използват изкуствен интелект, но едва 25% го правят в по-голям мащаб. Това показват резултатите от проучване на AI Chamber сред над 3200 малки и средни предприятия в 11 държави от региона.

Данните сочат, че прилагането на технологиите е концентрирано в оперативни функции, като маркетинг и обслужване на клиенти, а присъства ограничено в стратегически области, като разработка на продукти или управление на веригата за доставки.

Освен това, информираността относно регулаторните изисквания е критично ниска - само 39% от фирмите, използващи изкуствен интелект, познават изискванията на Европейския съюз (ЕС), а при нискотехнологичните компании този дял пада до 29%.

Общо 65% от компаниите в България използват изкуствен интелект в някаква степен, което е под средното ниво за региона (77%) и най-ниският дял сред всички включени страни в изследването.

Общо 54% от анкетираните компании в България виждат положително икономическо въздействие от изкуствения интелект — това е вторият най-висок дял сред всички изследвани страни и е значително над средното за региона (46%).

Четири типа нагласи към изкуствения интелект

Докладът разделя компаниите на четири групи според тяхната нагласа и готовност за технологията: "Практични оптимисти", "Осъзнати, но с пречки", "Безразлични към изкуствения интелект" и "Дигитално изолирани". Това категоризиране отразява не само степента на технологична зрялост, но и дълбоко вкоренени нагласи - важен индикатор за политици и инвеститори.

Изкуственият интелект се използва основно за анализ на данни (40%), автоматичен превод (35%) и автоматизация на повтарящи се задачи (28%), като основната цел е повишаване на ефективността. По-напреднали примери се открояват в Естония и Полша, където фирми използват изкуствен интелект за предиктивен анализ и наблюдение на поведението на клиентите.

Данните показват, че най-голям дял от "осъзнатите" компании оперират в сектори като производство (16%), услуги (14%), търговия на дребно - физически магазини, както и транспорт и логистика (по 13%).

Въпреки това, приложението на изкуствен интелект в стратегически важни области като развитие на продукти, управление на риска и доставки остава слабо.

Зрелостта на лидерството - по-важна от самата технология

Сред основните изводи на доклада е връзката между размера на компанията и зрелостта ѝ по отношение на изкуствения интелект. Компаниите с между 50 и 250 служители - горната граница на малките и средни предприятия, много по-често прилагат изкуствен интелект стратегически. По-малките фирми (под 10 души) изостават значително, което показва, че истинската интеграция на технологията изисква определена организационна структура и визия.

Междувременно иновациите, движени от служителите, се ускоряват - 61% от персонала в региона активно търси начини да прилага изкуствен интелект в работата си, особено в Полша и Чехия.

Но готовността за съответствие с регулациите остава тревожно ниска - само 8% от всички анкетирани компании заявяват, че биха издържали на одит по новите изисквания на ЕС.

Различията между държавите нарастват

Докладът подчертава сериозни различия между страните от региона. Чехия, Естония и Полша водят по отношение на внедряване на технологията и регулаторна готовност. В Естония 67% от фирмите отчитат положителен ефект от изкуствения интелект, а 65% познават изискванията на новия регламент на ЕС. Естонските компании също така съобщават за най-ниски вътрешни бариери (38%).

В другия край на скалата са Хърватия, Латвия и България. В Хърватия почти една трета от фирмите не проявяват интерес към изкуствения интелект, а само 13% познават изискванията на ЕС.

В България 310 малки и средни фирми с до 250 души са се включили в проучването. Над 50% от тях посочват липсата на знания като основна бариера, а 47% не виждат смисъл от внедряване на изкуствен интелект изобщо.

В Полша 57% от компаниите определят технологията като конкурентно предимство, но само 39% разбират регулаторната рамка.

Въпреки че над 60% от компаниите инвестират в обучения, една четвърт все още не е предприела никакви стъпки за повишаване на квалификацията на служителите си.

Ключов момент за конкурентоспособността на ЦИЕ

Изводите от доклада идват на фона на драматични промени в глобалната икономика, движени от ИИ. Според UNCTAD, световният пазар на изкуствен интелект ще достигне 4.8 трилиона долара до 2033 г., в сравнение с 189 милиарда долара през 2023 г.

Докладът позиционира малките фирми в ЦИЕ като едновременно уязвими и изключително важни. От една страна, липсата на знание и ресурси ограничава прогреса. От друга - там, където има стратегическа визия и достъп до таланти, изкуственият интелект се превръща в инструмент за растеж, иновации и устойчивост.

Почти две трети от анкетираните компании заявяват, че искат да разширят използването на изкуствен интелект. Най-висок е ентусиазмът в Естония (75%), Словакия (70%) и Полша (65%).

Ако искате да се подготвите за задълбочено разбиране на ролята на AI технологиите в маркетинга в социалните мрежи, вижте повече за обучението AI in Digital Marketing Masterclass, което ще се проведе на 15 октомври 2025 г., тук: https://masterclass.eurodea.com/ai-in-digital-marketing-masterclass-15-10-2025/