Не е необичайно или неразумно хората да се тревожат, че ще бъдат уволнени, особено в днешните времена. Уволненията в САЩ наскоро достигнаха най-високото си ниво от 2020 г. насам - само в САЩ съкращенията в държавната администрация се увеличават с 41 311% в сравнение с миналата година. Все повече съкращения се отчитат в търговията на дребно, технологиите и организациите с нестопанска цел.

Какво обаче се случва, когато тревожността от загуба на работата стане всепоглъщаща, дори в светлината на доказателствата, че позицията е в безопасност, пише HBR.

Прекомерната тревога за сигурността на работното място е една от най-често срещаните тревоги, свързани с работата. Това не е толкова чудно - уволнението е личен и професионален катаклизъм. Тревожността от уволнението не се ограничава до ситуации, в които признаците са ясни, като съкращения в целия отрасъл, предстоящи съкращения на финансирането, лоши оценки на представянето и пенсионни вноски. Много хора се тревожат за работните си места в иначе стабилни или развиващи се индустрии, въпреки положителните отзиви и редовните срещи с ръководителите.

Тревожността, която измъчва и влошава положението, е често срещан симптом, който може да показва състояние като генерализирано тревожно разстройство или да доведе до прегаряне, злоупотреба с вещества или депресия.

Ето пет често срещани сценария в основата на непропорционалното безпокойство от загубата на работа и как да се справите с тях.

Грешно приемане на чувствата за факт

Т.нар. синдром на самозванеца е притеснение на хора, които имат добри оценки за представянето им в работата, получават повишения, но които се чувстват често неспособни и притеснени преди презентации и срещи, особено ако знаят, че ще бъдат наблюдавани и оценявани.

Тези хора бъркат чувствата си с факти. "Чувствам го, значи трябва да е истина". Несигурността е породена от чувства, които се приемат като доказателство, а предположенията са, че другите споделят това убеждение.

Друг такъв пример е: "Чувствам се виновен/на, значи съм направил/а нещо нередно".

Обикновено тези хора свръхкомпенсират - преподготвят се, преуморяват се. Свръхкомпенсацията им краде заслугата за това, че са работили и прикрива факта, че тези хора са способни и компетентни през цялото време.

Какво да направите: Спрете свръхкомпенсацията малко по малко. Това не е обрат на 180 градуса - не е нужно да се обръщате от свръхподготовка към пълно бягство. Връщането на свръхкомпенсацията може да включва връщане от свръхработа към работа, от свръхподготовка към подготовка. Не е нужно подготовката преди презентация да включва денонощни репетиции или да преработвате работата на екипа, защото не е точно както сте си я представяли.

Действията, които смятаме, че ще ни спасят, често могат да ни откраднат заслугата за успеха. Освободете се от свръхкомпенсацията и ще разберете, че на първо място не е имало нужда от компенсация. Когато се чувствате по-сигурни в работата си, ще се чувствате по-сигурни и в себе си.

Катастрофични последици

"Тази работа е единственото нещо, което ме пази от пълна катастрофа".

Това е притеснението на някои хора, че ако загубят работата си, семейството им ще ги изостави, защото нямат стабилен доход, или че ще изпаднат във финансова зависимост, представят си се бездомни, живеещи на улицата.

Страхът от загубата на работа може да предизвика у въображението на хората най-лошите сценарии, нещо като филм на ужасите, който се разиграва в съзнанието им.

В една несигурна икономика залозите от загуба на работа със сигурност са високи за много хора. Понякога обаче страховете от уволнение са свързани с нещо друго: дълбоко вкорененият ужас, че семейството ни стои с нас само заради заплатата ни, екзистенциалният страх, че ще бъдем въвлечени обратно в лоша ситуация от миналото.

Тревожността всъщност е предназначена да ни предпазва. Тя сканира хоризонта за най-лоши сценарии и ни помага да се подготвим, за да не бъдем изненадани. Лесно е обаче опасността да бъде надценена и да виждаме вълци навсякъде, накъдето се обърнем, вместо овце.

Какво да направите: Ако се притеснявате за катастрофа, по-голяма от това да си намерите друга работа на труден пазар, опишете всяка стъпка, която трябва да се случи, за да се сбъдне най-лошият ви сценарий. Обикновено много фактори трябва да се намесят, за да се материализира тази катастрофа. Превърнете страховете си в математическа задача: запишете всички стъпки, поставете процент вероятност до всяка стъпка и го умножете. Крайният резултат ще процентната вероятност най-лошият ви сценарий да се сбъдне. Той ще е по-нисък от очакваното.

Възможен ли е най-лошият сценарий, който разигравате? Да, всичко е възможно. Доколко вероятно е той да се реализира? Не бъркайте възможността с вероятността. Запитайте се дали е пропорционална тревогата, която влагате в този сценарий, на вероятността.

Жажда за сигурност в един несигурен свят

Всички сме чували истории за уволнения, които се появяват от нищото. Всички имаме приятел, който е бил изненадан с уволнение. Вярно е, че това може да се случи на всеки. Всяка ситуация е свързана с известен риск, независимо дали пресичаме улицата, или използваме кредитна карта онлайн. Нашият работен живот не е по-различен.

Тези от нас, които са детайлни плановици или мразят изненадите, могат да имат ниска толерантност към риск или пък висока нужда от сигурност. Жадуваме за изрична, непоклатима увереност, че както позицията ни, така и благоволението на шефа ни са сигурни.

Високата нужда от сигурност често е съчетана с тенденция да се гледа на ситуациите като на всичко или нищо. Следователно, ако не знаем със 100% сигурност, че сме в безопасност, автоматично се чувстваме изложени на риск.

Вярно е, че много мениджъри дават хронично безполезна обратна връзка. Във всички случаи обаче, работата по отношение на връзката с несигурността може да помогне да видите по-ясно къде са проблемите.

Какво да направите: В тази ситуация имаме два лоста, които можем да използваме, и те не са взаимно изключващи се: промяна и приемане. Вместо да питате шефа си дали се справяте добре, задайте конкретни въпроси, които ви водят до практически прозрения:

-Какви са основните приоритети за позицията ми през следващото тримесечие?

- Има ли конкретни умения или области, върху чието подобряване смятате, че бих могъл да се съсредоточа?

-Кои са най-големите предизвикателства за нашия екип в момента и как мога да допринеса за преодоляването им?, и други.

Решете колко несигурност в сигурността на работното място можете да толерирате в момента. Малко? Някаква? Два процента? Тук сме фокусирани върху толерирането на самата несигурност, а не върху най-лошите резултати.

След това решете до каква степен сте готови да изпитвате съмнение, тревожност, объркване или загриженост относно позицията си. Сега се фокусираме върху емоционалната ви реакция на несигурността. Представете си вашата несигурност или емоционална реакция към несигурността като физически обект и след това поставете метафорично този обект на бюрото си. Позволете му да бъде там. Няма да ви хареса фактът, че стои на бюрото ви, но се упражнявайте да фокусирате енергията си върху работата си, а не върху премахването на несигурността от бюрото.

Ето това е приемане. Вместо да се опитвате да сведете до минимум несигурността, като молите шефа или колегите си за уверение или работите по-усилено, наклонете се в другата посока и направете място за някаква неизбежна несигурност.

Смесване на представянето и самочувствието

"Ако не се справям отлично, чувствам се сякаш се провалям".

Това са хората, които са твърде строги към себе си, когато работят добре, но не съобразно техните лични свръхвисоки стандарти. Тези хора работят висококачествено, задълбочено и ориентирано към детайлите. През повечето време те се справят отлично, но понякога допускат несъществени грешки или пък продажбите им са достатъчно добри, но не впечатляващи, или някой колега се прозява по време на техни презентации. В тези моменти те се чувстват като провал.

Усещането на тези хора за собствената им стойност - да не говорим за чувството им за сигурност на работното място, се покачва и спада в зависимост от това дали отговарят на собствените си завишени стандарти към тях самите. Това е феноменът на свръхоценката - смесването на представянето със самочувствието. Наред със самокритиката, това е един от стълбовете на клиничния перфекционизъм. Когато оценката ни за работата ни се разпростира отвъд самата работа и се превръща в референдум за нашия характер, ние свръхоценяваме.

За перфекционистичния ум задоволяването с некачествени или посредствени резултати ни прави некачествени или посредствени като личности.

Това свръхоценяване може да не идва само отвътре, а от средата около нас. Всеки човек реагира на ситуациите, в които е поставен, така че когато сме поставени в ситуация, която ни казва, че трябва да си заслужим мястото или че не принадлежим тук, разбираемо е да реагираме с чувството, че трябва да се докажем с работата си.

Какво да направите: Невъзможно е да се отделите изцяло от представянето си; разбира се, ще се гордеете, когато нещата се развият добре, и ще се разочаровате, когато не се развият толкова добре. Ако обаче самооценката ви се покачва и спада с успехите и неуспехите ви или работата ви служи като референдум за вас като личност, опитайте да се съсредоточите върху работата заради самата работа. Включете постиженията и борбите си в по-широка самооценка, но не забравяйте, че вашата стойност не зависи от представянето ви. По ирония на съдбата, именно когато се фокусираме върху работата заради самата работа, е по-вероятно и да работим по-добре.

Потвърждавайте това, което знаете, че е самата истина за вас самите, дори и да няма нищо общо с работата:

- Аз съм последователен и състрадателен приятел;

-Създаден съм да помагам на по-малко щастливите;

- Обичам децата си с цялото си сърце.

Целта не е да се замаскират предизвикателствата, за да се повиши самочувствието и да се поддържа последователен разказ за адекватността на цялото Аз. Ако сте в ситуация, в която чувствате тежестта да представлявате повече от собствената си работа, облягането на общността и връзките извън работното място действа като защитен фактор.

Когато бъркате това да се харесвате на хората със сигурност

"Ако всички са доволни от работата ми, ще бъда в безопасност".

Тези хора постоянно търсят съвети от колеги както относно резултата, така и относно процеса на работата си:

-Това добре ли ви се струва?

-Трябва ли да последвам съвета на ...?

-Ще изглежда ли странно, ако направя стълбовидна диаграма?

Тези хора усещат работата като рутина, в която трябва да се харесат на останалите, запазването на благосклонността на всички е начинът, по който измерват сигурността на работното си място.

Какво да направите: Не можем да контролираме мнението на другите, поради което е опасно да възложим качеството на работата си или силата на сигурността на работното си място на преценката на другите.

Опитайте да оцените работата си с критерий, различен от това дали се харесва на хората (колеги или друга среда). Запитайте се дали сте си изпълнили намеренията и целите. Първото мнение за нашата работа - нашето собствено, е това, което трябва да държим под здрав контрол.

Без значение с кой от тези пет сценария се идентифицираме, умовете ни са склонни да ни засипват с въпроса: "Ами ако ме уволнят?" Въпросите от типа "Ами ако" са риторични, но за да се справите с тях, опитайте се да отговорите буквално на въпроса. Ами ако ви уволнят? Какво бихте направили, ако ви уволнят?

Това ще ви подготви да се справите предварително: какъв би бил планът ви, кой би ви утешил, с кого бихте се свързали, къде ще търсите нова работа. По-важното е, че това означава да си напомняте, че сте способни да се справите с неочакваното и че ще преминете този мост, ако се наложи.

Често срещани тревоги като тези могат да засилят иначе нормалните и разбираеми опасения относно сигурността на работното място. Като разпознаваме нашите склонности, можем да изградим по-балансирани отношения с работата, за да предотвратим нашите иначе човешки тревоги да диктуват чувството ни за сигурност на работното място.