Необходимост от предвидима и прозрачна регулация на продуктовите такси и екотаксите, ускорено транспониране на европейските изисквания във всички ключови сектори, реално партньорство между държавата, общините, бизнеса и потребителите и фокус върху работещи механизми, а не формално изпълнение на директиви.
Това са част от изводите, около които бизнесът се обедини на третото издание на форум "Зелена трансформация 2025: "Кръгова икономика и устойчиво развитие - разширена отговорност на производителите /РОП/". Събитието се организира от сп. Enterprise и съорганизатор Българската стопанска камара (БСК). Фокус на форума беше кръговата икономика, устойчивото развитие и разширената отговорност на производителите. Представители на МОСВ, бизнеса, браншови организации, търговски вериги и експерти по устойчиви финанси очертаха състоянието на системите за РОП в различни сектори - от опаковки и храни и напитки до електронно оборудване, текстил и тютюнева индустрия.
Бизнесът е готов за промяна и инвестира в устойчиви модели, но нормативната рамка изостава, таксите са непрозрачни, а регулациите често са фрагментарни и не подкрепят реалната трансформация, категорични са участниците във форум "Зелена трансформация 2025: "Кръгова икономика и устойчиво развитие - разширена отговорност на производителите /РОП/".
В дискусиите беше подчертано, че производителите вече носят отговорност за целия жизнен цикъл на продукта - от дизайна, през производството и потреблението, до рециклирането. На практика обаче, липсата на прозрачност при продуктовите такси и екотаксите прехвърля тежестта върху потребителите и изкривява конкуренцията.
Като ключов елемент на зелената трансформация беше подчертана връзката между устойчивите финанси и кръговата икономика - компаниите трябва да оценяват не само печалбата, но и влиянието си върху природния капитал, ако искат достъп до финансиране и конкурентно предимство. Представени бяха и примери за работещи решения от бизнеса, сред които внедрена депозитна система от Кафланд, при която в рамките на 3 години са предадени за рециклиране 36 млн. опаковки и са върнати почти 2 млн. лева под формата на еко ваучери.
В същото време секторите текстил и тютюнева индустрия остават без ясна национална рамка за РОП, въпреки европейските изисквания и готовността на индустрията да въведе такси и да участва в системи за разделно събиране. България е единствената държава в ЕС без действащо законодателство за разширена отговорност при текстила, а инициативите често се реализират на доброволен принцип и про боно, при нарастващи количества отпадъци заради бързата и ултрабързата мода.
Представители на бизнеса и потребителските организации поставиха въпроса как се определят таксите за опаковки и електрическо и електронно оборудване, защо растат всяка година и къде отиват събраните средства.
Беше отбелязано, че държавната продуктова такса у нас е многократно по-висока спрямо средното в ЕС, без ясно разписани критерии и алгоритъм, а липсата на ефективен контрол позволява част от участниците на пазара да не плащат, което поставя коректните компании в неравностойно положение.
Паралелно с това, в сектор "храни и напитки" и при депозитната система за опаковки бизнесът настоява за модел, базиран на прозрачност, ефективност и логика на разходите, а не за държавна система, която според опита от други държави води до по-високи такси, по-слаба събираемост и недоверие от страна на потребителите.
Участниците бяха единодушни, че без ясни правила, справедливо разпределение на отговорностите и контрол, цената на зелената трансформация ще остане непрозрачна и ще бъде платена от най-уязвимия участник в системата - крайния потребител.
Oфициални партньори: Кауфланд България, JTI България и Пощенска банка
Партньори на събитието: Devin, Spetema, Vidas
Медиен партньор: Net Info
Стратегически партньори: Асоциация на специалистите по устойчивост /АСУ/, Български форум на бизнес лидерите / БФБЛ/, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия /ИАСМП/, Българската асоциация на ПР агенциите/ БАПРА/, Българско дружество за връзки с обществеността /БДВО/, Браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост (БКДМП) и НАСОР
Дигитални партньори: SEOMAX Digital Agency
