В много страни по света се празнува започването на Новата година на дати, които са доста по-различни от традиционния за нас тридесет и първи декември.
Много народи посрещат този празник през пролетта. Навруз се нарича първият ден на Новата година според персийския календар и се празнува в нощта срещу двадесет и втори март.
Така празнуват Нова Година жителите на Афганистан и Таджикистан, а също и в страните на Средна Азия, а освен това и в Иран, Пакистан и в Азербайджан.
В Индия Нова година се посреща на двадесет и втори март, когато според много народи се посреща пролетта. В Индия има осем дати, които се празнуват като Нова Година.

Норуз е първият ден от пролетта и началото на новата година в традиционния ирански календар. Празнува се в деня на астрономическото равноденствие, което обикновено е на 21 март (пролетното равноденствие) или 1 ден по-рано или по-късно. Часът, в който се изпраща старата и се посреща новата година, се нарича „Саал Тахвил“.

Персийската Нова Година се празнува в продължение на най-малко 3000 години – традиция, която е дълбоко вкоренена в ритуалите и обичаите на иранците от тяхната древна религия Зороастрийството (религията на Древна Персия преди появата на исляма през 7 век). За зороастрийците, шестия ден след Норуз се нарича „Норуз-е Бозорг“ или „по-голяма Норуз“, тъй като се чества като рожден ден на Светия Заратустра. Това, което прави Норуз е уникално - това е единственият празник, който се почита от различни религиозни общности в различни страни.
В древни времена традиционната „Софра“, нареждана 7 дена преди Норуз, е наричана „Софре Хафт Шийн“ - Масата на Седемте „Ш”-та. Тя е символ на 7те дара на природата с имена, започващи с буквата на персийски език „Шийн”. Седмица преди празника се поставят в купичка на масата покълналите зърна от пшеница или леща, което символизира поникването и развитието на зелените растения. Масата е отрупана с плодове, ядки, сладки и закуски, свещи и Светото писание - „Хордех Авеста“ за зороастрийците. Поставят се също купа със златни рибки и кошница с шарени яйца, показващи нов живот. Обичаят повелява, че посетителите, които идват да споделят празника с домакините, трябва да се поръсят с ароматна розова вода и да се помолят да погледнат в огледалото, за да си пожелаят нещо. Някои казват, че този ритуал символизира, хората да са ароматни и свежи като рози и да са ярки и блестящи като огледалото, през новата година.