Смартфоните създават уникална физическа зависимост, затова е най-лесно да откриете потребителите чрез тях. Проучване на Ericsson показва какво и в кои периоди от денонощието се ползва най-активно през мобилните устройства
Не се притеснявам от факта, че съм неизвестен, а от това, че не познавам останалите“ - тези думи се приписват на живелия преди хилядолетия Конфуций.
Макар идеята му да е общовалидна, 2500 г. по-късно тя лесно може да се приложи и в сферата на маркетинга. Една неизвестна, тепърва стартираща компания има потенциал да добие популярност с добра идея и положени усилия, но не и ако не познава навиците на клиентите си. А следващото поколение потребители показват съвсем различни навици. Просто защото са отраснали в един коренно различен свят. Така наречените “mobile natives” - хората, за които мобилния телефон и свързаните с него приложения са били даденост в целия им съзнателен живот, или поне в тази част, в която са имали възможност да поемат персоналната отговорност за покупките си, вече са тук.
Новите потребителски навици
Специално проучване на Ericsson ConsumerLab, отнело година и половина, показва че потребителите намират за все по-трудно да се откъснат от „облака“. Те остават свързани към интернет във все по-продължителни периоди от време, за което несъмнено допринася наличието на все повече смартфони и услуги за тях. „Какво е първото нещо, което докосвате сутрин, като се събудите?“ - пита провокативно събралите се журналисти в централата на компанията в Стокхолм Микаел Бьорн, ръководител на изследователския екип на Ericsson ConsumerLab. - „Вашият телефон, за да изключите будилника“, е правилният отговор, ако се доверим на резултатите от пазарно проучване, касаещо страните от южнатачаст на Европа. Специално в този регион в рамките на изследването са анализирани мненията на 3000 души на възраст между 15 и 65 години. Около половината от тях са признали, че след като спрат будилника, използват някакви приложения на смартфона си сутрин, преди да станат от леглото, тоест преди да свършат каквото и да е друго. В този отрязък от време от денонощието потребителите в южна Европа са най-активни в интернет спрямо което и да е друго място в останалата част от света, включено в изследването. Въпреки това, пиковете в достъпа до услуги (без гласови) през мобилните устройства в глобален мащаб се очертават сутрин, докато хората се придвижват към работа, в късния следобед, както и вечер – преди лягане. Най-малък интерес към смартфона си потребителите по света проявяват по време на вечеря.
По-константно потребление
Въпреки споменатите времеви периоди на по-сериозна активност, потреблението на интернет през мобилен телефон допринася за по-равномерно използване на онлайн приложенията, показва проучването. Докато достъпът през персонален компютър се отличава със силно онлайн присъствие през работния ден и в ранната вечер, нивото на употреба на смартфона показва забележим спад единствено в малките часове на нощта. „Mobile natives” се отличават с качества като по-сериозна социална активност, тенденция към често споделяне, към съвместна работа, обясняват експертите. Те са по-мобилни и независими и в този смисъл точно устройствата им могат да се окажат канала, по който можете да достигнете до тях най-сигурно.
Желанието да остават постоянно свързани е може би нещо повече от навик. „Без да осъзнават, хората стават все по-пристрастени към любимите си услуги – както на телефона, така и на домашния компютър, а може би и на други устройства, например таблети“, обяснява Микаел Бьорн. Думите му се подкрепят и от други наблюдатели. В САЩ например, изследване на J.D. Power and Associates показва, че средностатистическият притежател на смартфон изразходва по 107 щ. долара месечно за достъп до услуги онлайн през своята „умна“ джаджа. Това е повече от средната месечна такса за електричество на цяло едно американско домакинство.
Пристрастяваща свързаност
„Пристрастени“ е точната дума, защото с проблема вече се занимават клинични психолози. Лиса Мерло от Университета на Флорида разказва през Usa Today, че в проучванията си забелязва редица смущаващи признаци в поведението на смартфон потребителите. Например някои нейни пациенти се преструват че говорят по телефона или че си играят с приложенията, за да се избегнат преки погледи в очите или друго физическо или вербално взаимодействие, когато са заобиколени от много хора. Други са толкова истински погълнати от съдържанието в телефоните си, че не обръщат внимание на хората около тях напълно. Мишел Хекман, абитуриентка от Ню Йорк, спечели тази година награда в състезание на Intel с проект, който разчопля привързаността на тийнейджърите към смартфоните им. Тя е открила, че ако отделите учениците от устройството им, те стават по-неактивни като цяло, страдат от липса на способност да се забавляват и... сърдечна им честота се забавя. Друг психолог пък посочва, че хората толкова се вманиачават в мисълта, че могат да изпуснат нещо важно, че повечето от потребителите обикновено поставят телефоните си на една ръка разстояние до спалнята нощем.
Сред пациентите му има такива, които се опитват да заспят, като сърфират в интернет през телефона си. Физическата привързаност към смартфоните дори достига до кръщаването им с имена, са единодушни психолозите. А защо да не споменем и купуването на специални калъфчета и аксесоари – нима някое друго технологичноустройство е предизвиквало толкова силна емоция в човека някога?
Затова не е и изненадващо, че наблюдателите на пазара предричат бум на мобилната търговия. Само за тази година Forrester Research очакват покупките, направени през екрана на телефона, да достигнат стойност от 6 милиарда долара. Това обаче е нищо в сравнение с потенциала на този сектор – в света има 5 млрд. Мобилни абонамента, 2 млрд. интернет потребители, от които 2/3 ползват социални мрежи, а за последната година са се свалили 10 млрд. мобилни приложения, посочват от Ericsson.
Къде и какво
Проучването за потребителските нагласи на ConsumerLab дава интересни сведения за най-използваните услуги от потребителите. По думите на г-н Бьорн, най -сериозният ръст е в долната част на специфичната пирамида на комуникационните потребности, която са създали от компанията. Там, където се осъществява контакт с лица и организации извън личното ни пространство и социалната ни група – става въпрос за връзки с магазини (пазаруване), административни услуги (вкл. транспортни), достъп до информация от общ тип (например прогноза за времето), навигация и информация за места от личен интерес.
Пиковете в използването на различните услуги в отделните региони, които споменахме по-горе, подсказват и разликите в поведението на потребителите. Южноевропейците използват като цяло една идея по-слабо телефоните си вечер, отколкото през деня.
При придвижването към работата /училището/университета сутрин, най-популярните в нашия регион приложения са в следната последователност по интерес: музика и услуги за навигация; игри; браузър; социални мрежи. В късния следобед ситуацията обаче се променя - водещи стават чатът и текстовите съобщения като цяло, следвани от браузъра и социалните мрежи. За сметка на това потребителите в северната и западната част на Стария континент наблягат основно на музиката от телефона сутрин, а за чат следобед не може да става и дума. Навсякъде в Европа обаче хората имат усещането, че през смартфона си ще достигнат по-бързо и лесно до информацията, без времето за зареждане, което е неизбежно при повечето компютри.
Освен смартфоните, не бива да се подценява и влиянието на все повечето „свързани“ устройства за развитието на мобилните продажби, най-вече натаблетите. Данните на „потребителската лаборатория“ на шведския телекомуникационен гигант показват също така, че привикването с „облачните“ услуги кара потребителите да желаят свързаност и на все повече устройства. Сред най-желаните са портативни устройства за съхранение на данни, чрез които да се достъпват в движение всички файлове, както и камери и фотоапарати, способни да качват директно заснетото в социалните мрежи.
Видимо е, че пазарът и неговите принципи се променят доста бързо и търговските отдели трябва да се приспособят, за да не изпуснат момента. Всъщност най-популярната у нас мисъл на Конфуций като че ли е: „Проклятие е да живееш в интересни времена“.
Проклятието за едни, обаче, открива нови възможности за други. Стига да знаят как да ги използват.
Автор: Петър Стоянов