В дигиталната ера инфлуенсър маркетингът се превърна в мощен инструмент за бизнеса да достигне до целевата си аудитория. Като използват популярността и обхвата на влиятелните лица в социалните медии, компаниите могат да популяризират своите продукти и услуги пред по-широка аудитория и да увеличат своята рентабилност.

Възходът на инфлуенсър маркетинга обаче повдига и някои етични въпроси, особено във връзка с поверителността и защитата на данните, пише The Wire.

Тъй като бизнесът и влиятелните лица се стремят да увеличат максимално печалбите си, от съществено значение е да се постигне баланс между търговските ползи и етичната отговорност за защита на поверителността на хората.

Едно от основните етични опасения е събирането и използването на лични данни. За да идентифицират и насочат потенциални клиенти, фирмите и влиятелните лица често разчитат на сложни алгоритми, които анализират огромни количества данни, включително онлайн поведението, предпочитанията и личната информация на потребителите.

Въпреки че този подход, базиран на данни, може да бъде много ефективен по отношение на маркетинга и продажбите, той също повдига въпроси относно степента, до която поверителността на хората е компрометирана.

През последните години имаше няколко нашумели случая на изтичане на данни и нарушения на поверителността, включващи социални медийни платформи и маркетингови кампании на инфлуенсъри. Тези инциденти подчертават потенциалните рискове, свързани със събирането и използването на лични данни, и предизвикаха призиви за по-голяма регулация и надзор върху инфлуенсър пазара.

В отговор на тези опасения правителствата и регулаторните органи по целия свят въведоха ново законодателство и насоки, насочени към защита на поверителността на хората. Целта на разпоредбите е да гарантират, че бизнесът и влиятелните лица се придържат към етичните стандарти, когато използват лични данни.

Един пример за такова законодателство е Общият регламент за защита на данните (GDPR) на Европейския съюз, който влезе в сила през 2018 г. GDPR налага строги правила за събирането, обработването и съхранението на лични данни и изисква бизнесите и инфлуенсърите да получат изрично съгласие от физическите лица, преди техните данни да бъдат използвани за маркетингови цели.

Неспазването на GDPR може да доведе до значителни глоби, което прави от съществено значение за бизнеса и влиятелните лица да гарантират, че техните практики за данни са в съответствие с регламента.

В допълнение към регулаторните мерки, има и нарастващо признание за необходимостта от по-голяма прозрачност и отчетност в индустрията с влияние. Много компании и инфлуенсъри вече възприемат по-етични подходи към събирането и използването на данни, като например анонимизиране на данните за защита на поверителността на хората и по-голяма прозрачност за това как данните се събират, използват и споделят. Така те демонстрират своя ангажимент към етичните стандарти и изграждат доверие у аудиторията.

Друго етично притеснение, свързано с инфлуенсър маркетинга, е потенциалът за измами и манипулации. В някои случаи на инфлуенсъри може да бъде платено да рекламират продукти или услуги, без да разкриват финансовите си взаимоотношения с компаниите, което води до липса на прозрачност и потенциално подвеждане на техните последователи.

За да се справят с този проблем, регулаторни органи като Федералната търговска комисия (FTC) в САЩ издадоха насоки, с които изискват от инфлуенсърите да разкриват ясно спонсорирано съдържание или платени партньорства.

Във Франция парламентът официално гласува закон, според който инфлуенсъри могат да бъдат наказани с 2 години затвор или глоба до 300 хил. евро при публикация на подвеждащи или фалшиви реклами. Около 15 агенти от френската Direction Générale de la Concurrence, орган, който регулира търговията и конкуренцията, ще следят за спазването на разпоредбите, съобщава Ройтерс.

Франция е първата в света страна, която дефинира в закон какво е да си инфлуенсър и поставя индустрията в строга регулаторна рамка. На влиятелни лица в страната вече им е забранено да рекламират козметична хирургия, финансови продукти и услуги и фалшиви продукти, както и се изисква от тях да разкриват, когато използват филтри в публикациите си.