Кампанията по директните плащания е провалена заради закъснелия с близо месец старт. Това води до забавяне на внасянето на документите, на базата на които земеделците трябва да получат финансиране. Този проблем беше сред дискутираните теми на форум "Фермата" в Пловдив, който организира от сп. Enterprise.
Според производителите основният проблем е свързан с очертаването на границите на земеделските площи, тъй като крайният срок за тях е до 15 май. При новата система претенция за дадена земеделска площ може да бъде предявена от всеки, който представи правно основание. „В едно правно основание на един бенефициент, което е разпечатано от общинската служба, могат да имат правни основания арендатори, собственици и наследници на земята или който и да е подал друг арендатор, договор за наем или за аренда. Оттук насетне всичко се решава помежду им. Така че тази година очакваме да има много по-големи застъпвания, отколкото бяха в предишните години“, коментираха производители.
Мария Стефанова от МЗХ представи анализ, в който администрацията отчита, че една от основните грешки от Кампания 2015 г. е приключването на заявления преди последните актуализации. Негативните последствия от това са за сметка на фермерите, които не виждат дали администрацията е решила проблема окончателно, информират от agrozona.bg.
Таня Дъбнишка от АЗПБ коментира прилагането на новата мярка 10 „Агроекология и климат“. Тя припомни, че в самото начало на месец март министър Танева издаде заповед, с която бе спрян приемът по някои агроекологични дейности от мярката.
АЗПБ сигнализира за потенциални проблеми в прилагането още в началото на 2015 г. и към момента голямата част от фермерите, кандидатствали по тези направления през 2015 г., все още не са получили уведомителните си писма от ДФ “Земеделие“ за одобрение или неодобрение.
„В „стартиралата“ кампания 2016 г. фермерите не знаят дали вече втора поредна година да спазват доброволно поетите през 2015 г. агроекологични ангажименти, дали да ги заявяват и ще ги засегнат ли готвените промени по Наредба 7. Ние от АЗПБ още в началото на март приканихме министерството своевременно да внесе яснота и да гарантира предвидимост за фермерите, което към момента не се случва“, категорична бе Дъбнишка и добави:
От АЗПБ ще настояват и да се увеличи делът на България по ПРСР, а не да се орязват таваните на мерките от нея. Дъбнишка каза, че разпределянето на субсидиите към момента се извършва без задълбочен анализ и оценка колко е устойчивo и какви инвестиции във времето води.
Другото предизвикателство пред фермерите е свързано с проектите по подмярка 4.1 по отношение на напояването. Според Таня Дъбнишка, в наредбата по подмярката докато текат преговорите с Брюксел поне капковото напояване е трябвало да се включи. Дъбнишка коментира и увеличението на точките, свързани с приоритетите в чувствителните сектори.
Лидия Чакръкчиева, експерт от МЗХ коментира мярката за биопроизводство. Тя каза, че одобрените контролиращи фирми, с които биологичните производители могат да сключват договори са 12, акто списъкът им е качен на интернет страницата на ведосмството. За да кандидатстват по мярка 11, стопаните трябва да имат сключен договор с една от фирмите към 31 декември на годината, която предхожда тази на кандидатстване.
Минимум 20 пчелни семейства трябва да притежава един фермер, ако иска да кандидатства по мярка 11 в сектор биологично пчеларство. За първи път ще има подпомагане в направление биологично животновъдство, обясни още Лидия Чакръкчиева, цитирана от agro.bg. Комбинациите се отнасят за стопанства в преход към биологично производство.
Идеята на трите комбинации е да се даде по-голяма пластичност при кандидатстването по мярка 11 от Програмата за развитие на селските райони, обясни експертът.
