На 5 декември 2024 г. в хотел "Верея" в Стара Загора се проведе земеделски форум "Фермата: Агроиновации и тенденции", организиран от сп. Enterprise.
Форумът събра на едно място представители на Министерството на земеделието и храните, Постоянното представителство на България в Брюксел, на Националната асоциация на зърнопроизводителите, Българската асоциация Биопродукти (БАБ) и Съюза на зърнопроизводителите Маркели.
Те обсъдиха актуални и важни теми за сектора, свързани със земеделието и новите технологии, основните елементи на стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на България до края на програмния период на Европейския съюз през 2027 г., както и какво предвижда новата Обща селскостопанска политика на ЕС (ОСП) и планът по Механизма за възстановяване и устойчивост. Също така бяха обсъдени възможностите за финансиране на агросектора.
Издателят и управляващ партньор на сп. Enterprise Надя Гогова приветства участниците в конференцията. Тя подчерта, че от създаването му през 2013 г. форумът се е превърнал в платформа за трайни партньорства между стопаните и бизнесите и представя актуалните промени в сектора и добри практики и решения на предизвикателствата пред стопаните.
Програмата на конференцията откри Снежана Благоева, пълномощен министър в Специалния комитет по селско стопанство в Постоянното представителство на България в Брюксел. Тя коментира темата за Зелената сделка и земеделието в перспектива, с референция към новата Европейска комисия, и представи визията за общата селскостопанска политика след 2027 г.
Снежана Благоева подчерта, че има забавяне в реализирането на Зелената сделка, както и забележимо смекчаване на изискванията за това. Държавите членки на Европейския съюз имат по-голяма гъвкавост в прилагането на изискванията на национално ниво.
Тя хвърли поглед и към ОСП след 2027 г. като сподели, че сред основните елементи, които са обект на обсъждане, са подмладяването на сектора, околната среда и търговската политика. Докладът от Стратегическия диалог поставя екологичния преход на сектора като основен приоритет. Според изводите в него трябва да се работи за подобряване прилагането на съществуващото законодателство в Европейския съюз и да се изработи методология за оценка на въздействието на селскостопанските продукти и системи върху климата.
Тя представи и гледната точка на министрите на земеделието на страните от Съюза. Те са убедени, че е нужно да се работи в партньорство с фермерите, както и че гарантирането на доходите на стопаните ще подобри позицията им в производствената верига.
Аделина Стоянова, директор на дирекция "Директни плащания" към Министерството на земеделието и храните, представи прилагането и възможностите за намаляване на административната тежест, екологичната устойчивост (ДЗЕС) и инвестиционните възможности. Тя говори и за изискванията и интервенциите, свързани с плащанията на площ и животни от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) 2023-2027 г.
В екосхемите са направени промени, които са свързани с намаляване натиска на зелената политика, стана ясно от думите на Аделина Стоянова.
На първо място това е ангажиментът, свързан с възможността за подпомагане на угарите, който се осигурява в рамките на еко схемата за поддържане на екологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (т.нар. Еко БРЕИ).
Стоянова припомни, че отпада задължителното изискване поне четири процента от обработваемата земя да бъде използвана за непроизводствени площи. Ограничението се налага, за да не се окаже, че в стопанството всички площи са угари и трябва да бъдат подпомагани като такива.
Необходимата ставка, която е определена за поддържане на угарите в рамките на тази еко-схема, е 50 евро на хектар. Изискването е както при останалите угари да има поне една обработка в периода от 1 януари до 15 юли и в рамките на този период да не се извършва производство.
Мнозина стопани са се сблъсквали вече с т.нар. недопустим слой на Министерството на околната среда и водите. Този слой не може да се заяви за подпомагане поради забрана за извършване на земеделска дейност.
След разговори с експертите от Министерството на околната среда и водите вече има постигнати известни промени, добави тя. Тези слоеве са определени като райони с ограничения за опазване на определени тип природни местообитания.
Всеки, който има земи, които попадат в този слой, може да избира два варианта за тях. Първият вариант е да поеме едногодишен ангажимент в рамките на екосхемата за биологично разнообразие, който е екологична практика 1 - поддържане на екологична инфраструктура и непроизводствени площи. Като заявят тези площи по тази схема, фермерите могат да получат ставка от 98 евро на хектар, но върху тези площи не могат да извършват земеделска дейност. В случай, че фермерите не заявяват помагане за тези площи, те могат да ги стопанисват и обработват по начина, който съответства на практиките в тяхното стопанство.
Във връзка с въвеждането на дерогацията за угарите, вторият ангажимент, който имат държавите, е да осигурят възможност за създаване на други елементи, които да се поддържат в рамките на една година като елементи на екологичната инфраструктура.
"Затова ние сме включили като практика създаване на буферни ивици в обработваеми земи. Досега практиката беше поддържане на буферни ивици, сега вече има ставка за създаване на такива ивици в обработваеми земи в размер на 451 евро на хектар. Изискването е тези буферни ивици да бъдат с ширина от 1 до 20 м. Те могат да бъдат разположени вътре в парцела или в краищата му там, където стопаните преценят. Буферните ивици могат да включват различни варианти на покритие - естествена покривка, угари, специфична растителност, включително и цъфтящи растения. Тези ивици не може да се създават от инвазивни видове", обясни още Стоянова.
"За да постигнем устойчиво земеделие, трябва да отделяме внимание на икономическата устойчивост, а фермерите да получават справедлив доход, за да са конкурентно способни. Социалната устойчивост трябва да бъде поставена на първо място. За нас е важно първо да гарантираме достатъчно благоприятна среда, в която вие да живеете и да работите, за да осигурявате достатъчно продукция", обърна се Аделина Стоянова към присъстващите.
Георги Илиев, управител на клон Сливен, и Йордан Христов, управител на клон Стара Загора на "ПроКредит Банк", представиха възможностите за финансиране и устойчиви решения за земеделските производители.
Илия Проданов, председател на Национална асоциация на зърнопроизводителите, говори по темата "Устойчиво земеделие - тенденции и законодателни промени". "Имаме нужда от промени в Закон за арендата в земеделието, тъй като всеки един земеделски стопанин трябва да има сигурност в своите инвестиции", посочи той.
Ключова промяна за сектора би била създаването на Закон за браншовите организации. Това е много неудобна тема, която ние вече от доста време поставяме на масата, добави той. Този закон ще гарантира, че само действително представителни организации участват в диалога с държавните институции, добави Илия Проданов.
Други ключови акценти от неговото излоожение бяха напояването, управлението на водите, търговското споразумение между ЕС и Mercosur.
Албена Симеонова, председател на Българската асоциация Биопродукти (БАБ), обсъди съществуващите възможности за подкрепа на биологичните производители, както и възможностите за финансово подпомагане по СПРЗСР 2023 - 2027 г. за биологичното земеделие.
Инж.Никола Николов, зам.-управител в "Агродар България" ЕООД и член на Съюза на зърнопроизводителите Маркели, представи темата "Добри практики, иновации, нови култури". От първо лице той разказа какви опити прави в своето стопанство, как се бори с вредителите и какви алтернативи на препарати за растителна защита са избрали.
"Разчитаме на българска селекция. Имаме над 600 дка с различни сортове пшеница, грах, ечемик, ръж", посочи той.
Аделина Стоянова, директор на дирекция "Директни плащания" към Министерството на земеделието и храните, и Христо Вълов, гл. експерт в отдел "Биологични и агроекологични плащания" в дирекция "Директни плащания" към Държавен фонд "Земеделие", обсъдиха кампанията за директните плащания за 2024-2025 г, мерките за агроекологията, новите тенденции и най-добрите практики.
