На 25 май 2021 г. в Интерпред - СТЦ София се проведе Pharmacy & healthcare Digital Summit форум, организиран от сп. ENTERPRISE.

Форумът е част от поредицата за успешни практики в различни бизнес сектори MySuccess.bg на сп. ENTERPRISE.

Водещи експерти в областта на фармацията и здравеопазването представиха тенденциите в бранша на фона на пандемията, неговото дигитално бъдеще и работата по иновации, които да са в полза и на здравните системи, и на обществото.

Лука Чичов, Генерален мениджър на IQVIA, България, представи данни за динамиката на фармацевтичния пазар в България и по света в условията на разпространение на новия коронавирус. Ръстът за 2020 г. е 5%, което показва известно забавяне на пазара, още повече, че в Европа и Азия се отчитат и спадове. Онкологията остава лидер по продажби, както и медикаменти срещу диабет, за автоимунни заболявания, респираторни заболявания и др. В някои категории се наблюдава спад на продажбите или застой, подчерта той.

Българският фармацевтичен пазар към март 2021 г. отчита продажби от почти 2 млрд. евро по ритейл цени, като ръстът е малко над 5%. Пазарът на лекарства с рецепта е 1,7 млрд. евро. Най-сериозен ръст има болничният пазар основно заради навлизащите нови и по-скъпи терапии, плащани от НЗОК, посочи той.

Що се отнася до прогнозите за пазара на глобално ниво, до 2025 г. ваксинационните програми на световно ниво ще струват около 160 млрд. долара. Без ваксините се очаква ръст от 4,4% на фармацевтичния пазар. Американският и китайският пазар се очаква да формират над 50% от глобалните продажби на фармацевтична продукция. Подредбата на пазарите няма да се промени сериозно - САЩ, Китай, Япония, Германия и Франция остават топ 5 пазари, единствено Бразилия се очаква да влезе в топ 10, посочи Лука Чичов.

Той подчерта, че има натиск върху здравната система по света и заради други пациенти - недиагностицирани навреме, с отложено лечение и др. Няма обаче достатъчно статистики за този проблем.

Мариан Найденов, Управител на Prodesign, коментира перспективата пред дигиталните комуникации във фармацевтичния сектор и представи ползите от маркетинга чрез съдържание като индиректна реклама с дълъг живот, която достига десетки хиляди прочитания. Друг работещ рекламен канал са инфлуенсърите, които също успешно достигат до подходяща аудитория.

Той посъветва да се поставят адекватни цели пред комуникационните и рекламни планове. Тъй като голяма част от фармацевтичните продукти не могат да се продават онлайн, целта е постигане на по-голяма разпознаваемост, предизвикване на интерес. Добре е да се обмислят и онлайн маркетинг кампании, насочени към търговски партньори, например аптеки препоръча Мариан Найденов.

Станислава Чипова, Директор пазарни проучвания, Market Links, представи данни за онлайн пазаруването и динамиката на сектора в България през последните години. Ръстът на онлайн пазара в България не е толкова силен, колкото в другите държави в Централна и Източна Европа, но тенденцията е възходяща, коментира тя. Към май 2021 г. почти половината от пълнолетното население в България е пазарувало онлайн. Що се отнася до фармацевтичните продукти, купувани онлайн, около 16% от пълнолетното население е купувало такива чрез интернет, предимно добавки и козметика. При медикаментите за лечение ръстът е малко по-бавен, но делът на купувачите достига 10%.

Станислава Чипoва посочи, че се очаква нормализиране на пазара или поне задържане на постигнатите нива.

За бариерите пред онлайн покупките на фармацевтични продукти тя посочи, че номер 1 е удобната физическа аптека, онлайн не могат да се купуват лекарства, отпускани с рецепта, нужда от консултация с фармацевт преди покупка, оскъпяване заради доставката, липса на доверие в онлайн магазините, нежелание да се чака доставката, посочи тя.

Д-р Светослав Ценов, Председател на УС на ARPharm, Директор на Astellas за България, акцентира върху дигиталното здравеопазване, което не е само електронно здравно досие, но и множество мобилни приложения, вкл. и за дистанционно диагностициране на Covid, както и телемедицината, която се разви в последната година заради пандемията.

Основните бариери пред дигитализацията на здравния сектор са бюрокрацията, цената на новите технологии, намирането на правилната технология, обучението на персонала и други, подчерта Светослав Ценов.

Мира Ганова, PhD и Изпълнителен директор на Digital Health and Innovation Cluster , коментира дигитализацията на здравеопазването и ползите от дигитализацията и иновациите за здравеопазването, което води до постигане на т.нар. информационна интелигентност. Дигиталното здравеопазване не е имагинерно, много държави са постигнали ниво на дигитална зрялост и са изградили електронна здравна екосистема, например Швейцария, коментира още тя.

Радой Павлов, Корпоративен архитект в Университетска Болница Цюрих, почетен член, Digital Health and Innovation Cluster, посочи, че в развитите здравни системи се изгражда фундамента на електронното здравеопазване с цялостна макроархитектурна рамка как дигиталната схема на здравеопазването ще се развива в годините напред. В Швейцария буквално се борим всеки ден с много повече и сложни решения в медицината, но те трябва да са обединени от тази основа, за да се развиват смислено.

Към дигиталното здравеопазване в България се подхожда различно в сравнение с развитите икономики, то не е просто електронизация, коментира Радой Павлов. Дигитализацията създава процеси от край до край и за целта е необходимо тя да бъде законово укрепена, посочи той.

Изключително важно е и обучението на гражданите за работа с тези решения. Необходима е цялостна национална стратегия за интеграция на всички нови технологии, иновации, процеси и услуги и въвеждането им в обществото, следвайки медицинските стандарти, подчерта той.

По време на дискусията "Е-здравеопазване - електронно досие и електронна рецепта, възможност или предизвикателство, как ще промени пазара на OTC лекарствени продукти?", модерирана от Елена Матеева, Изпълнителен директор на Българското дружество за връзки с обществеността, участниците се обединиха около мнението, че няма единна политика в здравеопазването, която да регулира дигитализацията в процеса, не е ясно какви стъпки ще се предприемат в тази посока. Дори да искаме електронно здравеопазване, не сме готови, защото нямаме фундамента, обосновават се експертите. Дигиталното здравеопазване е нещо изключително важно и сериозно, то е свързано с ефективността на самата здравна система, а здравната система в България не е ефективна в този ѝ вид, поради което въвеждането на изцяло функциониращо дигитално здравеопазване ще отнеме няколко години.

Участници в дискусията: маг. фарм. Димитър Маринов, Главен секретар, Български Фармацевтичен съюз, д-р Светослав Ценов, Председател на УС на ARPharM и Директор на Astellas за България, Венелин Сапунаров, Председател на РФК-София, д-р Станимир Хасърджиев, Председател на УС, Национална пациентска организация.

По време на уъркшопа "Медиите и лекарският кабинет - приятел или враг на здравната индустрия. Как се пише ефективно за фармацевтични продукти?", воден от Велина Томова, НетИнфо, коментира, че 85% от хората търсят информация за здравето си онлайн - симптоми, лечение и друга информация. Онлайн пространството гарантира анонимност, което е важно за много от хората, там можеш да попиташ нещо, което се срамуваш да заявиш открито, коментира тя. За писането на фармацевтични продукти онлайн е необходимо да се носи отговорност, защото авторите на материалите в общия случай не са медицински лица и не е редно да дават препоръки за лечение. Писането на статии съвместно от журналист и лекар е добър начин да се даде обща информация.

Явор Янкулов от e-training.bg говори за ползите от LinkedIn за ОТС продуктите. Важно е да изградите бизнес среда в тази мрежа, среда от хора, на които можете да представяте и продавате вашите продукти и услуги, в която можете да публикувате всякаква информация, коментира той.

Официален партньор: Astellas

Партньори: IBCS Bulgaria, Девин, Spetema Caffe, Регионална фармацевтична колегия София - столична, Digital Health and Innovation Cluster, Medical News, EventsPro

Дигитални партньори: IAB Bulgaria, Stellary, Etarget, Netpeak