Бъдещото общо медийно законодателство на Европейския съюз (ЕС) беше обсъдено на кръгла маса, организирана от сп. Enterprise и Бюрото на Европейския парламент (ЕП) в България, с подкрепата на Представителството на Европейската комисия (ЕК) в България и Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ България).
Събитието се състоя на 9 ноември 2022 г. в Бюрото на ЕП в България. Модератор на дискусията беше Ирина Недева, председател и член на Управителния съвет на АЕЖ България.
Двата основни стълба на Европейския законодателен акт за свободата на медиите (European Media Freedom Act) са политическата и финансова независимост на медиите. Законодателният акт защитава правото на редакционна независимост на медиите, елиминира възможностите за проследяване на журналисти, гарантира защитата им при отказ да разкрият източници на информация и внася повече прозрачност във финансирането.
Законодателният акт предвижда и провеждането на оценки за медийния плурализъм като мярка срещу политически и корпоративен натиск и въвежда изисквания за финансирането на обществените медии и прозрачността на държавната реклама.
Със законодателството се въвежда и задължение медиите да обявят своите действителни собственици.
Предвижда се и създаването на нов медиен регулатор - Европейски съвет за медийни услуги, както и разширяване на обхвата на националните регулатори.
Управителят на сп. Enterprise Надя Гогова посочи, че предстоят още дискусии за бъдещия законодателен акт заради множеството въпроси, които някои текстове пораждат, и опасенията на държавите членки за представителството им в медийния регулатор.
Никола Миладинов, пресаташе на Представителството на ЕК в България, коментира, че ЕС не цели създаване на "министерство на истината", а въвеждане на повече прозрачност.
Евродепутатът и журналист Елена Йончева, която се включи в дискусията онлайн, подчерта, че законопроектът среща широка подкрепа в ЕП, но предупреди, че той дава твърде общи гаранции. Нейното мнение сподели и експертът по медийно право Нели Огнянова, която допълни, че още не е ясно и каква ще е ролята на ЕК в новия медиен регулатор. Нели Огнянова представи и неясните текстове в законодателния акт, които ЕК и ЕП ще трябва да обсъдят и изчистят през следващите месеци.
Адвокат Жулиета Мандаджиева от адвокатско дружество KDBM Law коментира регламентът за цифровите платформи, който предстои скоро да влезе в сила, и отговорността им при предоставянето на цифрово съдържание.
Създаването на Европейски законодателен акт за свободата на медиите беше обявен от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен в речта ѝ за състоянието на Съюза през 2021 г. Законодателният акт се основава на докладите на ЕК за върховенството на закона, преразгледаната Директива за аудио-визуалните услуги, Законодателния акт за цифровите услуги, Законодателния акт за цифровите пазари и Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията. Той е част от усилията на ЕС за насърчаване на демократичното участие, борба с дезинформацията и подкрепа за свободата на медиите и медийния плурализъм.
Предстои ЕП и държавите членки на ЕС да обсъдят предложението за законодателния акт в рамките на обикновената законодателна процедура. След приемането му окончателният текст ще бъде пряко приложим в целия Европейски съюз.
