Държавното финансиране за научноизследователска дейност в България е недостатъчно - то е в рамките на около 0,25% от БВП през 2021 г., въпреки поетите ангажименти в Националната стратегия за развитие на научните изследвания да достигне 0,50% от БВП през 2020 г. и 0,70% през 2022 г. Това се посочва в Годишния доклад за състоянието и развитието на научните изследвания в научните организации и висшите училища през 2021 г., приет от правителството.

Бизнесът инвестира повече от държавата, но частното финансиране е за приложни изследвания и експериментално развитие и 95% от средствата, декларирани от национални предприятия като разходи за наука, остават в предприятията и не осигуряват средства за фундаментални изследвания, пише economy.bg.

Също така продължава да се задълбочава фрагментацията в и между основните научноизследователски организации, застаряването и постепенната загуба на човешки ресурси, както и неефективното управление и използване на резултатите за комерсиализацията им.

В доклада се посочва, че е необходим нов Закон за насърчаване на научните изследвания и иновации, който да създаде по-благоприятни условия за повишаване качеството на научната система, както и за осъвременяване на подходите за финансиране на научните изследвания. С него ще се регламентира и въвеждането на отворен достъп до научна информация и научни данни, ще се изгради и български облак за отворена наука.

Въпреки предизвикателствата, пред които е изправена системата, докладът отбелязва и големия успех за България в международно отношение - приемането на кандидатурата ни за получаване на статут на "участник" в Комитета за научна и технологична политика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

По този начин България едновременно затвърди желанието си за присъединяване към ОИСР и пое ангажимент да се придържа към целите, практиките и високите стандарти на Комитета, прилагани от държавите членки, и получи признание за полаганите усилия, посочват от правителството.