Райфайзенбанк България ЕАД очаква ускоряване на ръста на строителния сектор заради предстоящото ускорено усвояване на европейските фондове и засилване на инвестициите.

Това се посочва в редовния си месечен икономически обзор на банката.

Анализът отчита ръста на индекса на индустриалното производство, който се повишава до 115.1 пункта или с 4.9% през май спрямо април. В сравнение със същия период на миналата година индексът отбелязва много по-голям ръст от 11.2%.

„Годишният ръст на индустриалното производство е логичен резултат от растящите разходи за придобиване на дълготрайни активи в промишлеността през миналата година. Освен това доверието в бранша също се повишава с 2.7%“, обяснява икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.

В рамките на възходящата тенденция темпът на увеличаване на строителството се ускорява до 14%, както показват сезонно неизгладените данни на НСИ към май. Ръстът е следствие от увеличаване на сградното строителство с 21.1%, както и на гражданското и инженерното строителство с 5.9%.

„Доброто представяне на сградното строителство – ръст за пети пореден месец, показва възстановяване на този сегмент след тринадесет последователни месеца на спад. От своя страна сегментът на гражданското и инженерното строителство функционира под капацитета си поради слабо усвояване на европейски фондове и програми и намален обем държавни поръчки за периода. През следващите месеци очакваме ускоряване на гражданското и инженерно строителство на фона на продължаващ ръст в сегмента на сградното строителство“, допълва Калчев.

Оборотът на вътрешната търговия също нараства на годишна база - с 4.4%, подкрепян от ръста при продажбите на дребно с 6.3%, на автомобили и мотоциклети с 5.3% и на търговията на едро с 3.5%.

Брутният външен дълг спада до 34.2 млрд. евро, което е с 599 млн. евро по-малко спрямо май 2016 г. В неговата структура вътрешнофирмените заеми заемат най-голям относителен дял от 35.4%. Заемите на „други сектори“ са 32.8% от брутния външен дълг, което е с 0.7 пр.п. по-малко от дела им година назад. Държавното управление заема трета позиция с дял от 18.8%, който регистрира намаляване с 0.3 пр.п. Заемите на банковия сектор са на четвърто място в структурата на брутния външен дълг, нараствайки с 2.3 пр.п. за година до 13.0%.

„С други думи, намаляването на брутния външен дълг се дължи на вътрешнофирмените заеми, другите сектори и държавното управление (общо по-малко с 1.3 млрд.евро), докато банковите заеми противодействат на тази тенденция, като нарастват със 726 млн. евро“, коментира още Калчев.