С 47% намалява обемът на нововъзложения за събиране от колекторски агенции несъбран дълг през първата половина на годината, показват данни на Асоциацията на колекторските агенции.

Сумата възлиза на малко под 744 млн. лева спрямо 1,416 млрд. лева през първата половина на 2017 г. Това представлява понижение от 47%.

Данните са базирани на проучване, което се провежда от независимия институт за маркетингови изследвания Ипсос България по поръчка на Асоциацията и обхваща обработваните дългове от всички компании, членове на асоциацията, които представляват 80% от сектора.

Броят възложени за събиране от колекторски агенции дългове се свива тройно – от 1,94 млн. до 636 хил.

„Тази осезаема промяна в обемите на възложените за събиране дългове е резултат от твърдата политика на ЕС за стабилизиране на портфейлите на банките чрез изчистване на старите дългове и на процеса на консолидация в банковата система, който активно върви у нас през последната година. И в двата случая банките пристъпват към продажба на задълженията, а не към тяхното възлагане.”, коментира Райна Миткова, председател на Асоциацията.

“Данните са показателни за стабилизирането на системата и на практика представляват добра новина, както за икономиката на страната като цяло, така и за самите задължени лица.”, допълва Миткова.

Средният размер на необслужваните задължения на българите възвръща нивата си от второто полугодие на 2017 г., като достига 1 162 лева. През същия период на миналата година сумата е 728 лева.

По думите на Миткова през периода се е променило и поведението на ютилити компаниите, които не възлагат, а събират сами задълженията си. Това променя структурата на обработваните дългове, като акцентът остава върху финансовите продукти - банкови и небанкови кредити и лизинги, чиято абсолютна стойност е по-висока от сметките за комунални услуги, което също се отразява върху средния размер на задълженията.

По данни на Асоциацията има значително разместване при разпределението на възложителите на дългове. Въпреки това, банките и небанковите продукти запазват водещите си позиции. За изминалото полугодие банковият сектор е източник на 54% от всички възложени дългове, докато за същия период на 2017 г. процентът е бил 48.

На второ място са небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи т.нар. „бързи“ кредити, при които има спад от 2 процентни пункта. Те покриват 18% от възложения дълг, обработван от колекторските агенции, при 20% за същия период на 2017 г.

В сектора на телекомуникационните продукти се отчита сериозен скок - от 6% за първото полугодие на 2017 г., до 15% за същия период на 2018 г. През 2018 г. сериозен дял от почти 10% заемат застрахователните продукти, които през 2017 г. на практика не са присъствали в статистиката.

Сериозна промяна има при компаниите за комунални услуги, които отстъпват позиции и представляват 1%, на фона на 22% за същия период на 2017 г., най-вече заради пренасочване на възложенията към компании, които не членуват в Асоциацията. В сферата на лизингите понижението е минимално - с 1%.

За изкупените задължения през първите шест месеца на 2018 г. статистиката на АКАБГ показва покачване на обема. Продадените необслужвани заеми са в размер на 584.6 млн. лева – с почти 60% повече спрямо началото на 2017 г.

На пазара на междуфирмени задължения данните показват понижение на обема на възложените вземания спрямо същия период на 2017 г. За изминалите шест месеца междуфирмената задлъжнялост е в размер на 50 млн. лева, докато за същия период на 2017 г. е близо 57 млн. лева. Въпреки оптимистичните данни, задлъжнялостта в бизнеса остава висока.

Според данните от проучването средният срок за събиране на вземания в бизнеса се увеличава. Така за 2018 г. при транспортните фирми той е нараснал с 38 дни - от 61 на 99. В строителството и металургията за първото полугодие на 2018 г. срокът се е увеличил тройно, от 34 на 96 дни. При търговията с фармацевтични продукти срокът за събиране на вземания се променя от 69 на 72 дни.