В значителен брой общини държавата вече е най-големият работодател и задава нивата на възнагражденията, докато частният сектор изостава както в заетостта, така и в заплатите.

Индустриални клъстери с доминация на частната заетост са отчетливо оформени около София, Варна и Пловдив, докато в широки територии в Северозапада, по границата и части от Стара планина публичният сектор е водещ. Тази динамика прави работата "за държавата" по-привлекателна и спъва инвестициите.

На този фон все по-належаща става отлаганата реформа: оптимизиране на териториално-административната карта чрез намаляване на броя на общините или на дублиращи се административни функции, за да се освободи потенциалът за растеж.

Демографските тенденции, съчетани с необходимостта малките общини да поддържат пълноценни административни дейности и да изпълняват всички задължения на местната власт, независимо от това какво население обслужват, водят до големи изкривявания в местните пазари на труд, като в много от тях държавата се е превърнала в най-големия работодател.

Най-висок е делът на наетите в публичния сектор в общините Трекляно (89%) и Бойница (93%), където на практика частен сектор няма. Интересен пример за висок дял на наетите в обществения сектор е и Раднево (81%), където са и едни от най-високите заплати в страната, отразяващи водещото място на енергийните компании. Сходен пример би била и община Сопот с военните заводи, но данните са конфиденциални, според правилата на Националния статистически институт (НСИ).

В цели 46 общини повече от половината от работещите са наети в обществения сектор, като те са концентрирани в няколко района - в Северозапада, по границата със Сърбия, както и в някои части на Стара Планина и Североизтока.

На обратния полюс са четири общини - Марица, Родопи, Божурище и Куклен, където делът на публичния сектор сред наетите е под 10%, а в други 26 общини той е под 20%. Тенденцията обаче е броят на общините, където частният сектор има толкова силен превес, да намалява.

Прави впечатление, че повечето случаи с нисък дял на наетите в публичния сектор са най-вече в по-малки общини с много силно развита индустрия. Оформят се клъстери от такива около водещите градски икономики - най-видимо около столицата София, Варна и Пловдив.

Що се отнася до големите икономически центрове - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, делът на публичния сектор в тях гравитира около 20%. Има обаче и областни центрове, в които ролята на обществения сектор е значително по-висока - във Видин и Враца делът му достига 35%, в Силистра - 32%.

Предвид големия спад на населението, който обаче не е съчетан със свиване и преструктуриране на администрацията и останалите публични услуги, не е изненада че през последните пет години делът на обществения сектор в заетостта нараства почти навсякъде - ръст се наблюдава в 198 от 265-те общини на страната. В 13 общини - предимно малки, увеличението е с над 10 пр.п.

Обратно, има само два примера, Земен и Самуил, в които има свиване на публичната заетост за сметка на тази в частния сектор. Иначе казано, доминацията на обществения сектор се задълбочава, и при липса на реформи и преосмисляне на подхода към местната власт няма причина да очакваме, че това ще се промени в близко бъдеще.

В допълнение, в 226 общини публичният сектор дава по-високи възнаграждения, като най-голямата разлика е в Козлодуй, където заплатата в частния сектор е едва 36% от тази от обществения - очаквано, като се имат предвид високоплатените работни места в ядрената електроцентрала.

В шест други общини заплатите в частния сектор са под 50% от тези в обществения, като освен другия енергиен център Раднево, останалите са сред по-слабо икономически развитите общини.

Увеличаващата се преднина на публичния сектор в заетостта и заплатите има значителни последствия за потенциала за растеж и бъдеща траектория на развитие в регионите. Най-важната е, че почти навсякъде в общия случай работата за държавата - било то в училище, в общината или пък в полицията, е по-привлекателна от тази в частния сектор, което директно спъва новите инвестиции и ограничава растежа.

Отдавна отлаганото решение е повече от належащо - намаляване на броя на общините, и, съответно, общинската администрация и дублиращите се функции, като се започне от тези с най-малко население. Реформата в никакъв случай няма да е лесна и застрашава хиляди работни места, но създава възможност за отключване на икономическия потенциал на редица региони, който в момента е блокиран от водещата роля на обществения сектор.

Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика (ИПИ)