След чисто здравните мерки, които целят опазването на здравето на българските граждани в настоящата пандемия на Covid-19, следващия пакет от мерки, които ще трябва да предприеме, са чисто финансови. Пандемията причинява огромни икономически щети, като най-засегната ще бъде Европа с оглед на масовото разпространение на вируса в някои от най-крехките европейски икономики като Италия.

Това ще се отрази много остро и на икономиката на България и рецесията става все по-вероятен сценарий. В това отношение правителството със сигурност ще предприеме мерки за стимулиране на икономиката. Важно е обаче тези мерки да се обмислят добре, защото ако вземе грешното решение, вместо да олекоти, правителството би могло да влоши икономическата криза, пише в свой анализ Георги Вулджев от ЕКИП.

1. Временна данъчна ваканция

Първата мярка, която трябва да се въведе, е данъчна ваканция за всички бизнеси, които ще пострадат от коронавируса, по-конкретно от ограничителните мерки, наложени от правителството. Тук става въпрос за всички данъци – корпоративен данък, ДДС, данък общ доход. Същото се отнася и за осигуровките. Всички бизнеси, които са принудени да затворят, ще започнат да трупат загуби поради извънредното прекратяване на дейността. Това ще доведе до дефицит на финансова ликвидност в тези бизнеси.

Този дефицит може да се адресира най-ефикасно чрез олекотяване на финансовата тежест, която държавата налага чрез данъчната система. Въвеждането на данъчна ваканция би довело до моментален прилив на ликвидност, който да компенсира загубите. С оглед на това, че общата данъчна тежест върху труда в страната е 39.35%, краткосрочното опрощаване на данъци е най-мащабният стимул, който правителството може да предприеме.

Въпросът е колко време да трае данъчната ваканция? Първо, очевидно е, че тя не може да трае само за периода на карантината, защото в рамките на този период бизнесите не работят така или иначе. Данъчната ваканция трябва да обхваща период, през който бизнесите вече са възстановили търговската си дейност и започват да трупат приходи. Опрощаването на данъци значително ще вдигне нетните финансови приходи за този период на възстановена работа с цел да компенсира загубите от преди.

Тук бихме могли да почерпим пример от други държави, които вече са въвели подобни мерки. В Гърция правителството обяви отлагане плащането на ДДС и социални осигуровки за период от 4 месеца за тези бизнеси, които са били затворени с цел ограничаване разпространението на вируса. Нашето правителство може да последва този пример.

2. Премахване на корпоративния данък

Краткосрочната данъчна ваканция най-вероятно няма да е достатъчна сама по себе си, за да компенсира всички икономически щети, нанесени от пандемията. Особено в Европа се очаква криза. Рецесията е сигурна в Италия и Германия и оттам много вероятна и в останалите големи европейски икономики като Франция и Испания. Това няма как да не се отрази и на България. В най-оптимистичния сценарий през 2020 г. растежът на БВП у нас ще падне драстично и няма да е по-висок от 1%.

Рецесията може да прерасне и в по-дълга и по-дълбока такава, ако доведе до криза в банковата система на Италия, която може да доведе до колапс на финансовата система на цяла Европа. Този сценарий изглежда много вероятен, ако Италия не успее във възможно най-кратък срок да овладее кризата. Ако това се случи, рецесията е гарантирана и в България.

В тази ситуация икономиката на България се нуждае от много амбициозни стимули и финансови облекчения за бизнеса не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план. Премахването на корпоративния данък е една такава мярка, която от ЕКИП вече сме предлагали в миналото.

Основният плюс на такава реформа е, че би стимулирала инвестициите. На разговорна реч „корпоративен данък“ наричаме данъкът върху неразпределената печалба на предприятията. Това е тази печалба, която се заделя за реинвестиране в самия бизнес, а не се разпределя към собствениците.

Най-важното за бързото излизане от криза е възстановяването на инвестициите. Инвестициите са това, което движи всяка икономика напред и инвестиционните разходи са първите, които колабират в кризисни периоди. Премахването на данъка върху неразпределената печалба би дала сериозен стимул на предприятията в България да инвестират повече, което поне частично би компенсирало отрицателното влияние на икономическата криза.

3. Вдигане на прага за регистрация по ДДС

От очакваното рязко влошаване на икономическата ситуация най-много ще пострадат малките и средни бизнеси, които са гръбнакът на българската икономика. Повечето от българските бизнеси са по-малки по мащаб от западните конкуренти и за това са в по-уязвимо положение. Най-добрият начин, по който държавата може да ги облекчи финансово и да стимулира тяхното възстановяване след кризата, е чрез вдигане на прага за регистрация по ДДС.

В момента този праг е само 50 000 лева годишен оборот. Това е изключително ниско ниво, при което бизнесите да започват да плащат ДДС. Бизнес с до 50 000 лв. оборот дори е по-скоро „микро“ отколкото „малък“. Не може още на толкова ранен етап от своето развитие българските предприятия да бъдат обременявани с плащане на ДДС, който е най-тежкият данък за бизнеса. Затова е препоръчително прагът за регистрация по този данък да се вдигне възможно най-много. От ЕКИП предлагаме той да стане 200 000 лв. Това би позволило на всеки нов и малък бизнес в страната да се развива по-свободно в първите етапи на своя икономически живот и така да натрупа достатъчно стабилна финансова база, която му позволява да понесе данъчното бреме без да го изправя на ръба на фалита.

В момента комбинацията от изключително ниският праг за регистрация по ДДС и кризисната икономическа ситуация, причинена от коронавируса, оказват съкрушителен натиск върху малкия бизнес в България, което със сигурност ще доведе до закриването на много дребни предприятия. Правителството може поне частично да предотврати това чрез вдигане на прага за регистрация по ДДС.

Какво НЕ трябва да прави правителството?

В настоящата ситуация е много важно да се осъзнае не само какви мерки трябва да се предприемат за стимул на икономиката, но и какви е силно препоръчително да се избягват. Това включва всякакви държавно гарантирани заеми и други подобни идеи за отпускането на някаква форма на кризисно субсидиране. Подобни мерки за целево субсидиране от страна на държавата трябва да се избягват по две причини. Първо, те са по-сложни и по-бавни за изпълнение от данъчната ваканция и съкращаването на данъците и, второ, това не са пазарно-неутрални мерки и с тях лесно може да се злоупотреби.

Първата причина е най-очевидна. От чисто практическа гледна точка въвеждането на данъчна ваканция изисква по-малко натоварване на администрацията от проектирането на цялостна програма за субсидиране на пострадали бизнеси чрез държавни заеми или безвъзмездна финансова помощ. Отпускането на подобно финансиране изисква внимателно планиране на проекта и оценка на всички кандидати по отношение на това колко точно да се отпусне.

Тези мерки са необходими, за да няма грешки при разпределянето на ресурса и финансирането да е максимално оптимизирано, така че парите да отиват при тези, които имат най-сериозна нужда. След одобряване е необходимо и чисто технологично време да бъде преведена съответната сума. Всичко това прави процеса сложен и бавен.

От друга страна, данъчната ваканция е далеч по-лесна за прилагане. Освен това, с таргетираната финансова помощ може лесно да се злоупотреби. Много е лесно да си представим как в България, след като правителството обявява 200 млн. лв. кризисен фонд, половината от него отива за много конкретни бизнеси, които се знае, че имат връзки с властта, и дори не са толкова пострадали от пандемията и наложилата се карантина. Уви, с оглед на високите нива на корупция у нас и постоянни съмнения в злоупотреба с парите на данъкоплатците, таргетирано кризисно субсидиране на бизнеси трябва да се избягва колкото и самия коронавирус.

Заключение

Голямото предимство на данъчната ваканция и съкращаването на данъци е, че са пазарно-неутрални. Те не дискриминират, а важат за всички и съответно няма как някой конкретен бизнес да злоупотреби чрез лобизъм или директна корупция на властта. Ако правителството последва съветите изложени в тази статия, България ще е една от икономиките в Европа, които най-бързо ще се възстановят от неизбежната криза, в която ни вкарва пандемията. Ако ли не, то тогава рискуваме една краткосрочна криза да прерасне в дългосрочна такава.

Междувременно правителството предприе първите мерки в подкрепа на бизнеса, засегнат от извънредното положение и мерките срещу разпространението на коронавируса.

Българската банка за развитие ще осигури ликвидна подкрепана засегнатите фирми. За целта държавата ще капитализира допълнително банката. Европейската банка за развитие също ще трансферира ресурс, който да е в полза на малкия и среден бизнес, за да се притъпи натискът върху него, обясни вчера финансовият министър Владислав Горанов.

Всички фирми, които са засегнати от ограниченото потребление и проблеми с веригата на доставки, ще могат да кандидатстват пред Агенцията по заетостта за помощ. Чрез осигурителната система държавата ще покрие 60% от заплатите на служителите за периода на краткосрочната криза.

Ще се предложи удължаване на фискалната година до 30 юни, както и на сроковете за плащане на местни данъци и такси с отстъпка.

Държавата и работодателите обсъждат и допълнителни мерки, за които информация  ще има в следващите дни.