Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image

ENTERPRISE | September 20, 2020

Отиди най-горе

Най-горе

Няма коментари

Харчене или ограничения – дилемата на 2012

Харчене или ограничения – дилемата на 2012
Мария Черешева

През първата половина на новата година ръстът на икономиката ще бъде умерен, а доскорошният двигател на икономиката – износът, се очаква да забави темповете си

Любомир Владимиров
След силните икономически трусове през 2011 г., довели до вял ръст на БВП в ЕС като цяло, загуба на доверие на пазарите и понижение на кредитните рейтинги на някои държави, освен нов зодиакален знак според китайския хороскоп, 2012 г. не обещава да донесе нищо по-различно. Поне засега.

В края на 2011 г. лидерите на ЕС, с изключение на Великобритания, се споразумяха за по-строги бюджетни правила, като новият фискален пакт ще включва изискване структурният дефицит на страните от еврозоната да не надвишава 0.5% от БВП и да има автоматични санкции, когато съвкупният дефицит премине границата от 3% от БВП. По този начин се предполага, че ще бъде предотвратена възможността за акумулиране на прекалено голям дълг от отделните държави. На пръв прочит всичко това звучи като стъпка в правилната посока, но само ако забравим, че изискване за лимит на дефицита от 3% имаше и досега. А ако се погледне статистиката на Евростат, ще се види, че основните радетели за по-строги фискални правила - Германия и Франция, за периода 2000 г. – 2008 г. са нарушавали това изискване съответно пет и четири пъти. Подобен е и случаят с Италия, а Гърция въобще не може да бъде класирана, тъй като тя нито веднъж за всичките си години на членство в еврозоната не е изпълнявала критерия за 3% бюджетен дефицит. Въобще дълговият модел на развитие явно е бил доста популярен. И тук идва трудната дилема за 2012 г. – ако правителствата на страните в затруднение ограничат разходите си, те рискуват да задълбочат рецесията в собствените си държави, а ако продължат да харчат повече, отколкото събират като данъци и такси - рискуват финансов колапс. Засега Гърция, Италия, Испания и дори Франция декларират, че ще следват първия модел. Резултатът – през третото тримесечие икономиката на Гърция се е свила с 5% на годишна база, на Италия отчита нулев ръст, а на Испания – едва 0.7%.
На фона на тази неблагоприятна външна среда икономиката на България продължава да нараства по-бързо от средния за ЕС темп, като НСИ отчете по-висок от предварително измерения ръст на БВП за третото тримесечие. Според ревизираните данни на годишна база той е 1.6% (спрямо 1.3% по експресни оценки). Спрямо предходното тримесечие икономиката нараства с 0.3% (при предишна оценка за ръст от 0%). Усилията на правителството през годината да намали бюджетния дефицит за 2011 г. явно ще се окажат успешни, тъй като според предварителните оценки на Министерство на финансите той е 2.1% от БВП (1.6 млрд. лв.) - с 0.4 процентни пункта по-нисък спрямо първоначално планирания. Опасенията за големи разходи по време на изборите и в края на годината не се оправдаха, въпреки че само за декември явно са изхарчени близо 600 млн. лв., тъй като по официални данни дефицитът в бюджета за ноември е 1.05 млрд. лв. Приходите за първите единадесет месеца продължават да нарастват устойчиво (+6% спрямо ноември 2010 г.), като само постъпленията от преки и косвени данъци са повече, съответно с 9.4% и 9.2%. Фискалният резерв остава почти непроменен спрямо месец по-рано в размер на 5.3 млрд. лв.

 

Именно стабилната фискална политика на правителството и ниският държавен дълг станаха причина S&P да потвърди кредитния рейтинг ВВВ на страната, като перспективата остава стабилна. В същото време от агенцията посочват, че бъдещо повишение на рейтинга остава възможно, ако правителството изпълни програмата си за структурна реформа и продължи да подобрява бюджетната си позиция. Moody’s също посочи България като пример за фискална дисциплина, като именно това постижение допринесе през юли за повишението на кредитния рейтинг на страната - единственото в ЕС, откакто започна глобалната криза през 2007 г.

Но за по-значителен ръст на икономиката не е достатъчна само стабилност на макрониво, а и добре работеща икономика. Глобалното забавяне вече се отразява върху индустрията ни, като промишленото производство през ноември отчете най-слабия си ръст на годишна база от началото на 2011 г. (+0.6%). В същото време индексът, измерващ оборота в търговията на дребно, продължава да бъде „под водата”, като за ноември той е -5.2%. Това показва, че непредсказуемостта отново се връща като основен проблем, поради което фирмите ограничават инвестициите си, а потребителите се въздържат от ненужни разходи. Въпреки че започналото в края на 2010 г. постепенно възстановяване на потреблението се очаква да продължи и през първата половина на 2012 г., ръстът на икономиката ще бъде умерен (1.8% - 2%), като поради влошената външна среда и затегната фискална политика на правителството ще остане под потенциалното си ниво, а доскорошният двигател на икономиката – износът, се очаква да забави темповете си на ръст. Равнището на безработица не се очаква да се понижи значително спрямо сегашното си ниво.

 

Но независимо от по-умерените очаквания като цяло, в някои сектори вече се наблюдава подобрение. Бизнес климатът в търговията на дребно се намира над нивото на дългосрочната си средна – за първи път след 2008 г. Малко под средната си стойност е и показателят в промишлеността, като натоварването на производствените мощности се задържа трайно над средното за последните 10 години и близко до пиковите си стойности от 2008 г. А евентуалното по-високо натоварване на производствените мощности ще стимулира допълнително инвестициите в индустрията. Остава това да се трансформира и в по-голяма заетост.

 

 

Добави коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.