Рецесията в ЕС, започнала през последното тримесечие на 2012 г., и обхванала вече 10 европейски страни, вероятно няма да подмине и България, което от своя страна още повече ще влоши безработицата. Това прогнозират икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според тях, на фона на обезпокоителните данни за икономиките на България и Европа, българското правителство се проваля във воденето на структурна политика, насочена към насърчаването на заетостта и разкриването на повече работни места.
Според статистиката за последното тримесечие за 2011 г. икономиката на България все още отчита минимален растеж от 0.3%, но по думите на икономистите, това може и да е илюзия, породена от използваните от НСИ деноминатори. Дори и при растеж за миналата година обаче,вероятността за свиване на икономиката през новата година е твърде голяма, в резултат от спадът на износа, който традиционно е основният двигател на българския растеж. Динамиката в промишленото производство е огледална на тази във външната търговия, така че при условия на свиване на ключовите за България европейски пазари, трудно може да се очаква положително развитие на индустрията.
Що се отнася до сторителството, от ИПИ прогнозират възможен растеж в следствие от увеличените правителствени разходи за инфраструктурни проекти, особено при занижената база за сравнение през последните няколко години на постоянен срив във сектора. Умерени са надеждите и за туръзмът да изиграе ролята на двигател на българската икономика, след като през февруари за първи път бе отчетен 3% спад при 1.5 години на постоянен ръст. Вътрешното потребление също е в криза, като търговията на дребно показва постоянен спад на годишна база от 2009 г. насам.
В следстие от всички тези негативни фактори, е твърде възможно очакваните данни за първото тримесечие да покажат, че страната е изпаднала в краткосрочна рецесия, която обаче може и да продължи и през следващите. Това неминуемо ще доведе до допълнително увеличение на безработицата, достигнала 12%, и налага вземането на спешни мерки за пазара на труда, категорични са икономистите. Според тях всички публични усилия, обвързани със заетостта, се изчерпват с разходни политики, като тези за обучения и субсидирана заетост, и пренебрегват структурните разрешения – промени в трудовите и осигурителни разпоредби.
Анализът на ИПИ сочи, че осигурителните и трудовите регламенти са пречка пред заетостта и създаването на нови работни места, като основните проблеми според експертите са минималните осигурителни прагове, минималната заплата и правила за допълнително възнаграждение, колективните трудови договори, и административната тежест по отношение на условията на труд.
Затова икономистите предлагат държавата да се фокусира не върху разходването на средства, а върху облекчаване на регулациите и тежестите върху труда. Сред предложенията им са връщане на минималните осигурителни прагове на нивата отпреди кризата (2009 г.), премахване на минималната работна заплата, преосмисляне на трудовите разписания по отношение на правото на министъра на труда да рапрострянява колективни трудови договори и на допълнителните възнаграждения. От ИПИ настояват още за свиване на административната тежест в трудовото законодателство, като например отпадане на графика за платен годишен отпуск, както и премахване на бюрократичните изисквания при разписанията за условията на труд в нискорисковите препдриятия и цели сектори.
