„Един от консенсусните елементи на нашата политика беше намаляване на административната тежест. Нашето правителство проведе 62 редовни заседания. Няма заседание, на което то да не е гледало конкретни мерки за намаляване на административната тежест. Само днес приехме няколко решения, с които около 10 мерки за намаляване на административната тежест се въвеждат. Общо до сега са 124. За съжаление голяма част от намаляването на административната тежест е в прерогативите на НС, там имаме 11 законопроекта със 60 мерки, които чакат своето одобрение“. Toва каза вицпрмиерът в оставка Даниела Бобеваслед вчерашното правителствено заседание.
Според нея едно от най-важните достижения това са промените в административно-процесуалния кодекс, където беше поет ангажимент до март месец догодина гражданите и фирмите да могат се ползват от т.нар комплексно-административно обслужване. Тоест, вече всички институции да разменят документите помежду си по електронен начин.
„Имаме успех, вече три администрации го правят. През следващите месеци очакваме още 4 администрации да предоставят комплексни административни услуги в електронна форма“, заяви Бобева.
Вицепремиерът в оставка изтъкна промените в ЗОП. „Имаме от Европейския парламент становище по него, това е един от най-силните антикорупционни закони, един от най-радикалните инструменти за борба с корупцията. Той вече влезе в сила, а от 1 юли по-голямата част от мерките предвидени в него, също са активни“, добави Бобева.
Промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП) вече са в сила. Това е един от най-силните антикорупционни закони, един от най-радикалните инструменти за борба с корупцията, коментира Даниела Бобева.
„Една от спецификите на работата на нашия кабинет е, че българската икономика беше много по-добре оценявана отвън, отколкото отвътре“, отбеляза тя.
Според нея критерий за това дали кабинетът „Орешарски“ си е свършил добре работата през тази година са именно оценките, съдържащи се в докладите на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Еврокомисията (ЕК), конвергентните доклади, които представляват докладите за сближаване, където България изпълнява всички числови показатели за приемането на еврото.
Вицепремиерът в оставка изтъкна, че от реформите, които са в програмата на кабинета, няма такава, която да не е започната, а голяма част от тях са в доста напреднала фаза, някои са приключени.
„Никога не сме били за шокови реформи, т.е. реформи без известен край. Борили сме се за всяко едно работно място, не сме закривали предприятия, не сме уволнявали масово хора, защото в условията на криза битката за всяко едно работно място, за всеки един предприемач е наша обща битка“, категорична беше Бобева.
„Опитвахме се да правим консенсусни реформи, а те отнемат време, отказахме се от реформи там, където няма консенсус“, добави Бобева и даде пример за подземните богатства:
„Искахме да направим един съвършено нов механизъм за контрол, който да гарантира в по-голяма степен интересите на държавата. Не успяхме да се договорим с бизнеса, отсрочихме тази реформа, законопроектът е готов, следващите правителства могат да поемат щафетата“, изтъкна вицепремиерът в оставка.
По отношение на инвестициите вицепремиерът в оставка отбеляза, че при предишните правителства се фаворизираха само изцяло големите инвестиции. Ние намалихме праговете на инвестициите и считаме, че в България има място за малки и средни инвестиции, че те трябва да бъдат насърчавани. Надяваме се следващите правителства да продължат тази тенденция. По отношение на големите ние направихме също промяна - на ниво МС направихме работни групи, които да се занимават с конкретни проекти и да се занимават, както с нови, така и текущи проекти“, заяви Бобева.
В областта на защита на потребителите тя отбеляза, че промените в закона влязоха в сила. Създават се 4 нови органа за извънсъдебно решаване на спорове, което ще облекчи до голяма степен процедурите, ще даде повече гаранции за потребителите. Променена е също така рамката за това повече НПО-та да могат да защитават интересите на потребителите, получавайки подкрепа от държавата.
На следващо място Бобева обърна внимание на реформата във външната търговия и износа.
„Възстанови се работата на много от замразените междуправителствени комисии, 9 нови комисии стартираха. Започнахме реформата в Банката за развитие. Вече около 20 проекта за насърчаване на износа са подкрепили българските компании за експанзии на трети пазари. Открихме и нови търговски служби. Одобрени са още 20 търговски аташета“, изтъкна Бобева.
Относно приватизацията на борсата тя отбеляза, че за съжаление Агенцията по приватизацията е забавила доста процеса, но процедурата е стартирала, продължава и се очаква в рамките на следващия месец да започне процесът на предоставяне на оферти.
