Служителите винаги имат някакви морални цели, свързани с работата им. Това обикновено е от полза: изследвания установяват, че служителите със силна морална цел изпитват по-голям смисъл в работата си и ѝ посвещават повече усилия.
Служителите също са привлечени от кариери и работни места, които смятат за морално значими, пише Harvard Business Review.
Въпреки това, в днешния поляризиран политически пейзаж, служителите все повече откриват, че имат морални нагласи и вярвания, които са в противоречие със законите и разпоредбите, на които са подчинени по време на работа. Здравните специалисти по целия свят например са изправени пред променящи се разпоредби за абортите, които ограничават предоставянето на лечение и услуги, смятани за морално важни.
В технологичната индустрия дебатите относно поверителността на потребителите, сигурността на данните и свободата на словото продължават да противопоставят служителите на корпоративните политики и правителствените разпоредби.
По-общо казано, тези ситуации - когато моралните нагласи на служителите са в конфликт с разпоредбите на тяхната работа - са все по-разпространени. В свят, в който правилата се променят скоростно, има все по-голяма веротност моралът на служителите да влезе в конфликт с работата им.
Според проучвания служителите, които са преживели морално-правен конфликт, чувстват значително по-малко присъща мотивация на работа, отколкото техните колеги, които не изпитват такъв конфликт. Като следствие мениджърите оценяват тези служители като по-малко проактивни в сравнение с колегите им, защото тези служители са по-малко склонни да поемат инициатива за разрешаване на проблемите, да правят предложения за подобряване на работните процедури или да защитават нови идеи.
Какво могат да направят служителите
Този конфликт между законността и морала може да стане неизбежна част от живота на организацията. И така, какво могат да направят служителите по въпроса? Има ли начин служителите да се справят с разпоредбите, които противоречат на моралните им убеждения, без да страдат от липса на мотивация на работа?
Една част от хората вероятно ще приемат правилата като "необходимо зло". Те ще запазят моралните си убеждения, но ще демонстрират, че се справят с регулациите, макар и да гледат на тях като на несъвършено решение на труден проблем с противоречиви морални ценности. Предполага се, че тези служители са по-способни да се справят с ограниченията с непокътната мотивация.
Какво могат да направят мениджърите
Прехвърлянето на отговорността върху служителите да управляват тези конфликти не винаги е подходящо решение и не е справедливо. Служителите не винаги могат да оценяват този конфликт като "необходимо зло", особено в случаите, когато моралните ценности са дълбоко вкоренени. Вместо това мениджърите може да са в добра позиция да помогнат на служителите да управляват този конфликт.
Мениджърите обаче не винаги са наясно, че техните служители изпитват вътрешен конфликт поради правилата на тяхната работа. Служителите често се оказват на първа линия, където се прилагат разпоредби, докато мениджърите могат да бъдат изолирани или изключени от тези проблеми.
Моралните конфликти могат да бъдат особено трудни за забелязване от мениджърите, защото те касаят личните дълбоко вкоренени вярвания на служителите - вярвания, които много служители не обсъждат на работа.
Мениджърите могат да създадат психологически безопасна среда за служителите, за да изразят тези проблеми, така че служителите да не бъдат оставени да страдат мълчаливо. Разбирането дали, къде и защо служителите изпитват морално-правен конфликт е от решаващо значение. Мениджърите не трябва да приемат, че всеки служител преживява морално-правен конфликт по един и същи начин.
Когато е осъществимо, мениджърите могат да работят със служителите, за да помогнат за премахването или намаляването на най-морално тревожните аспекти от работата им.
