80% от компаниите в България не поддържат отношения с научно-изследователските структури. По-големият проблем обаче е липсата на такава потребност - контактът на бизнеса с научните среди е провокиран не от желание за бъдеща експанзия или развитие, а от възникнал проблем. В повечето случаи основата за контактите е личното познанство и неформалните канали.

Toва стана ясно на кръгла маса „Наука и бизнес" в София с участието на представители на бизнеса и образованието.

Компаниите отделят на година за научно-изследователска и развойна дейност 2 пъти по-малко пари, отколкото за реклама, сочи проучване, реализирано от Министерството на образованието и науката, в рамките на европейски проект.

Други тревожни резултати от проучването сочат, че повечето фирми в България не се занимават с иновативни дейности или правят това в незначителна степен, а пазарното мислене не е присъщо на академичните кадри, което е една от причините за слабата приложимост на научните им продукти.

Още един проблем, констатиран от проучването, е липсата на централен орган, който да управлява ефективно иновациите и научните изследвания. Дефицитът от управленска политика по отношение на иновациите и нисък административен капацитет за управление на националната иновационна система налагат ново структуриране на държавната администрация.

Реиндустриализацията у нас няма как да стане факт, без да имаме една добра и работеща научна база, каза зам.-министърът на образованието и науката Иван Кръстев, който откри форума. Той предупреди, че нивото на научната база в България е обидно ниско в сравнение с останалите страни от Европейския съюз, което ще е една от основните пречки пред реиндустриализацията. Кръстев алармира още по тази тема, че сравнително ниско е и равнището на публичните инвестициите в науката у нас.

"Повишаването на инвестициите в иновации ще доведе до една по-работеща връзка между индустрията и науката", отбеляза още зам.-образователният министър и посъветва научните организации да бъдат по-отворени към нуждите на бизнеса.