Институтът за пазарна икономика (ИПИ) публикува третото издание на анализа „Успехите и провалите на българските правителства”, което допълва изданията от 2008г. и 2011 г. с нови 109 доклада. Така обновеният анализ включва 697 одитни доклада и обхваща 14 години - от 1998 до 2011 година, уточняват от неправителствената организация.
Чрез предварително определени индикатори за оценка разгледаните в докладите дейности на администрацията условно се класифицират като „успехи” или „провали”. Тези, чието изпълнение и резултати не позволяват да бъдат зачислени към едната или другата група, са разглеждани като „некласифицирани”.
Направените държавни разходи в разгледаните 697 одита (1998-2011) възлизат на 90 млрд. лв. от общо 225 млрд. лв. държавни разходи за този период. В този смисъл, анализът включва близо 40% от всички направени от държавата разходи.
Според ИПИ, резултатите от оценката на 697-те одитни доклада изглеждат така:
- случаи на успех – 173, които възлизат на 27 млрд. лв.
- случаи на провал – 283, които възлизат на 34 млрд. лв.
- некласифицирани случаи – 241, които са на стойност 28 млрд. лв.
Чисти загуби са идентифицирани в 13.4% от докладите и 26.5% от класифицираните като провали случаи.
Общата сума на загубите в периода 1998 – 2011 г. е 976 613 583 лв. Основната част от разходите, отчетени като загуби, са вследствие на нарушения, извършени при процедурите по организирането на конкурси за изпълнение на обществени поръчки, тяхното възлагане и изпълнение, категорични са икономистите. Според анализа, най-често срещаните нарушения са:
- Разделяне на обществени поръчки, при което вместо една голяма по обем открита процедура се провеждат две или повече облекчени процедури за по-малки суми. В много от разгледаните случаи изпълнителят на двете дейности е един и същ.
- Прекомерно завишаване на минималните технически и финансови изисквания за участие в дадена процедура за обществена поръчка. Това често е прикрит начин да се фаворизира определена фирма за спечелването на конкурса.
- Поставянето на изисквания, които нямат отношение към способността на изпълнителя да предостави дадена услуга, което ограничава кръга на потенциалните участници и често дава предимство на един от участниците за сметка на други.
- Поставяне на изискване за годишен оборот, който надвишава необходимия според разписанията на Закона за обществените поръчки (ЗОП).
- Ограничаването на потенциалните участници чрез изисквания за специфичен опит или определен срок, в който кандидатът е извършвал дейност на територията на страната.
- Възлагането на обществени поръчки при наличието на по-малко от три оферти, когато това е в противоречие с нормативните изисквания.
На база на изводите от анализа, от експертите от ИПИ дават следните препоръки за намаляване на случаите на неправомерно и неефективно разходване на публични средства:
- Въвеждането на задължителна предварителна и последваща оценка на програмите и инициативите на администрацията, която да помогне за ограничаването на финансовите загуби и за по-ефективното целеполагане на осъществяваните програми.
- Засилване на контрола върху процедурите по организирането на конкурси за изпълнение на обществени поръчки, тяхното възлагане и последваща оценка.
- Ограничаване на намесата на администрацията в икономиката – видно е от направения преглед, че българската администрация често не се справя с поставените ѝ задачи. Това трябва да доведе до по-генерална реформа във функциите ѝ.
- Въвеждане на ясен срок за изпълнението на големи програми – при изтичането на поставения срок, администрацията следва ясно и въз основата на задълбочен анализ да убеди обществото, че е необходимо да продължава осъществяването на конкретни програми.
