Скромното прессъобщение, това сериозно корпоративно комюнике, дълго отхвърляно като журналистически еквивалент на нежелана поща, се оказва в неочаквана позиция: по-актуално, отколкото е било от десетилетия.

Това изглежда нелогично. Над пет милиарда души използват социални медийни платформи, а 63,8% от населението на света е активно в различни дигитални канали. На базата на тези данни можем да предположим, че традиционните пиар инструменти ще бъдат изхвърлени в кошчето за боклук на корпоративната история, редом с факсовете и шрайбпроекторите, пише reinvantage.org (Emerging Europe).

Случи се точно обратното. Според скорошни проучвания 68% от бизнеса отбелязват подобрена видимост от публикуваните прессъобщения. Същевременно 89% от журналистите смятат официалните съобщения на бизнесите за най-достоверен източник на новини за организациите.

Дивидентът на фрагментацията

Медийният пейзаж се разпокъса до неузнаваемост. Прогнозира се, че световният медиен пазар ще достигне стойност 2 трилиона щатски долара до 2029 г., като се очаква 50,58% от приходите да се формират от дигиталните канали.

Този растеж донесе сериозен хаос.

Там, където някога дузина големи издания задаваха новинарския дневен ред, хиляди медии сега се конкурират за внимание. Нишовите издания все повече надминават изданията с обща тематика, а читателите гравитират към източници, които отговарят на техните специфични интереси и експертиза.

Всяка възможна вертикала - от криптовалути до устойчива мода, от B2B финтех до занаятчийско кафе, сега поддържа множество специализирани издания.

Тази експлозия от издания създаде това, което икономистите биха могли да разпознаят като перфектна буря от търсене и предлагане. От една страна, традиционните медии на големите пазари загубиха приблизително 2500 работни места само през 2024 г. след 8000 през предходната година. Големи имена - от The Wall Street Journal до Guardian, бяха засегнати. Оцелелите журналисти се оказват все по-изтощени, отговорни за повече съдържание с по-малко ресурси.

Междувременно, всички тези издания се нуждаят от "храна". Всеки бюлетин, подкаст и блог изисква постоянен поток от истории, за да поддържат читателите ангажирани.

Сигналът сред шума

Тук се крие неочакваното възраждане на прессъобщението. Журналистите сега получават над 500 имейла седмично, но само три процента получават отразяване. Сред този потоп скромното прессъобщение предлага нещо рядко: структура и отчетност. За разлика от спекулациите в X/Twitter или задъханите публикации в блогове, прессъобщението е свързано с корпоративна отговорност.

Около 96% от пиар специалистите съобщават, че индивидуалните имейли остават най-ефективният канал за комуникация с журналисти, а 72% от журналистите разчитат на прессъобщения за идеи за истории. Това не е носталгия, това е прагматизъм.

Когато са изправени пред информационно претоварване, но и необходимостта да запълнят колкото се може повече празнини, журналистите гравитират към източници, които предлагат както достоверност, така и ефективност.

Компаниите, които редовно издават прессъобщения, е три пъти по-вероятно да бъдат цитирани като експерти в индустрията. Освен това мултимедийните прессъобщения генерират 2,3 пъти по-дълго време на задържане. Брандовете, които използват най-добрите практики за прессъобщения, виждат 4,7 пъти повече обратни връзки.

Промяна в стратегията

За компаниите, търсещи медийно отразяване, този нов медиен пейзаж изисква фундаментално преосмисляне на стратегията. Старият подход - да се изпрати едно прессъобщение в общ списък и да се таи надежда за най-доброто, е толкова остарял, колкото и пишещата машина.

Успехът сега изисква буквално военна стратегия. Само 13% от пиар специалистите смятат услугите на новинарски агенции като PR Newswire за ефективни за представяне пред журналисти, но много компании продължават да разчитат предимно на тези индустриално мощни дистрибуторски услуги. Вместо това, проницателният подход включва това, което може да се нарече "прецизно насочване".

Най-ефективните стратегии сега включват картографиране на медийната екосистема. Това означава идентифициране не само на основните издания в даден сектор, но и на нововъзникващите гласове, нишовите бюлетини, влиятелните подкасти и вертикално специфичните платформи, които колективно достигат до повече вземащи решения, отколкото всеки един голям източник.

Помислете за съвременната B2B технологична компания. Вместо да се фокусира единствено върху TechCrunch или Wired, една сложна медийна стратегия може да се насочи към бюлетина за DevOps, четен от 50 000 ИТ директори, публикацията за етика на изкуствения интелект, следвана от университетски изследователи, блога за устойчиви технологии, наблюдаван от ESG инвеститори, и бюлетина за дистанционна работа, която влияе на HR ръководителите.

Императивът за адаптация

Самото прессъобщение е еволюирало до неузнаваемост. Около 26% от стратегическите комуникатори вече използват генеративен изкуствен интелект за създаване на прессъобщения, като други 42% са отворени към технологията и нейното приложение в прес комуникациите. Общо 88% от пиар специалистите вече използват мултимедия, за да подобрят своите съобщения.

Съвременните прессъобщения (поне добрите) нямат много прилики със своите предшественици. Те включват видео съдържание, интерактивни елементи и оптимизация за социални медии. Компаниите, оптимизиращи съобщенията за мобилни устройства, отбелязват 68% по-висока ангажираност, докато тези, които внедряват подходящи SEO техники, се възползват от връзки с висок авторитет на домейна.

Най-успешните практикуващи са възприели това, което може да се нарече "платформен плурализъм". Същото съобщение може да бъде преопаковано като статия в LinkedIn за професионални мрежи, тема в X/Twitter за ангажираност в реално време, видео в YouTube или TikTok и традиционно прессъобщение за журналисти, които все още предпочитат структурирано, цитируемо съдържание.

Противоинтуитивната истина

Разпространението на медийни канали създаде парадокс, който би зарадвал всеки изучаващ непредвидени последици. По-големият избор всъщност не улеснява комуникацията, а прави курирането по-ценно. Повечето гласове не намаляват значението на авторитета, а го повишават. По-голямата скорост не е намалила стойността на точността, а направи проверката по-ценна.

Последните данни, които показват, че 77% от журналистите предпочитат да получават новини от организации чрез официални прессъобщения, отколкото по други канали, са друг пример не за консерватизъм, а за необходимост.

В среда, където дезинформацията се разпространява по-бързо от клюките в офиса и където всяка публикация в социалните медии може да бъде генерирана от изкуствен интелект, формалната структура и правната отчетност на прессъобщението го правят надеждна опорна точка.

Компаниите, процъфтяващи в тази нова среда, разбират, че въпросът не е дали да се издават прессъобщения, а как да се изготвят за максимално въздействие в един все по-фрагментиран медиен пейзаж. Те осъзнават, че една добре проведена кампания с прессъобщения вече може да достигне до по-целенасочена аудитория чрез по-подходящи канали.

Демократизацията на медиите също така умножи т.нар. gatekeepers. Докато някога една компания можеше да се наложи да убеди шепа редактори в големи издания, днешната реалност включва ухажване на стотици микроинфлуенсъри, редактори на бюлетини, водещи на подкасти и куратори на блогове. Всеки обслужва специфичен сегмент от аудиторията, но колективно те упражняват огромно влияние.

Това създаде нови възможности за компаниите, желаещи да инвестират в изграждането на взаимоотношения в голям мащаб. Фармацевтичната компания, която поддържа взаимоотношения с редактори на медицински списания, мрежи от здравни блогъри, бюлетини за защита на пациентите и услуги за актуализиране на регулаторните изисквания, има достъп до аудитории, които никое традиционно издание не би могло да осигури.

Фрагментацията на медиите повиши и залозите за качество. Актуални изследвания показват, че 61% от журналистите поставят в черен списък брандове, които изпращат неподходящи послания. Това е отрезвяващо напомняне, че в един свят на безкрайни медийни възможности вниманието остава най-важната валута.

Прессъобщението, адаптирано за дигиталната ера, но запазващо основните си добродетели - структура, отчетност и яснота, намери нов живот като основен инструмент за навигиране в този сложен пейзаж. Компаниите, които овладеят неговото развиващо се изкуство, не само ще оцелеят в медийната революция, но и ще печелят от нея.