Близо половината (44%) от потребителите в България са променили навиците си за харчене в сравнение с предходната година, като същият дял на глобално ниво е 56%. Хората не само са станали по-осъзнати за промените в цените на различни стоки и услуги, но и търсят по-богат избор на методи за плащане - от дебитни карти и банкови преводи до цифрови портфейли и пари в брой, показват резултати от проучване на платформата за разплащания Paysafe.

Според доклада "Портфейлът отвътре: Как потребителите харчат и спестяват през 2024 г.", 23% от потребителите в България не са завършвали своята онлайн покупка, ако търговецът не предлага богат избор разплащателни методи.

Тъй като все повече бизнеси възприемат политиката за безконтактно (безкешово) плащане, преобладаваща част от българските потребители (57%) изразяват притеснение, че плащането в брой може да изчезне като опция, а други 39% споделят, че биха искали да купуват стоки или услуги онлайн, но да ги плащат в брой във физически обект.

Сигурността при плащанията все още е от водещо значение сред респондентите в България. Повече от половината (51%) споделят, че изборът им на място за пазаруване онлайн в голяма степен се определя от това доколко са защитени плащанията им от търговците. Две трети от потребителите посочват, че се чувстват по-спокойни, когато купуват от бизнес, който е въвел стъпки за защита на финансовите данни или ако видят опция за плащане, която разпознават и са свикнали да използват.

Потребителите търсят разнообразие

Все по-разнообразни стават предпочитанията за методи за плащане сред потребителите. Доколкото дебитните карти (74% за България и 53% на глобално ниво) са най-използвани тази година в сравнение с 2023 г., кредитните карти (38%) и дигиталните портфейли (27%) също са увеличили популярността си, като се появяват и изцяло нови методи на плащане и платформи.

Над половината (59%) от всички потребители в България са направили онлайн покупка през социалните медии, като 38% ползват тази опция няколко пъти годишно. Проучването показва и че една трета (35%) от хората у нас вече си служат със смарт часовник или друго малко преносимо устройство, за да плащат във физически обекти.

Интересът към новите технологии варира сред поколенията, като по-младите потребители са по-склонни да възприемат и тестват иновативните опции за плащане, като тези, задвижвани от изкуствен интелект (AI) например. Общо 21% от потребителите на възраст 18-43 години у нас (сравнено с 36% на глобално ниво) одобряват използването на AI с цел подобряване на плащанията. В същото време, 26% от хората на възраст 60+ не се чувстват комфортно с идеята за приложение на AI при плащанията (сравнено с 33% на глобално ниво).

Финансово здраве

По-задълбоченият анализ на данните, които обясняват промените в потребителското поведение по отношение на плащанията, извежда основните финансови предизвикателства, пред които са изправени голяма част потребителите в България. Над половината (58%) от респондентите казват, че печелят точно колкото да покрият месечните си разходи, а една четвърт (25%) посочват, че не изкарват достатъчно, за да покрият нуждите си всеки месец, като този дял леко нараства до 29% за представителите на поколение Z (33% за Gen Z в света).

Все пак, повечето респонденти в България очакват увеличение в доходите си през следващите 5 до 10 години - около половината (51%) смятат, че ще разполагат с около 10% повече, а 10% казват, че не очакват никакъв ръст.

Въпреки ограничените доходи в началото на кариерата си, хората от поколенията Z и милениалите са обнадеждени, че приходите им ще се вдигнат, съответно, с 19% и 17% в близко бъдеще.

Много от потребителите в България споделят, че живеят от заплата до заплата, което обяснява намалената им способност да спестяват, като 39% заделят по-малко от 6% от доходите си всеки месец, а 15% не успяват изобщо. Липсата на възможност да пестят средства може да се обясни и с увеличаващите се разходи за живот, като респондентите посочват, че харчат много повече за хранителни стоки (68%), комунални услуги (55%) и основни стоки (51%).

Оптимистична прогноза

Данните показват доза оптимизъм сред българските потребители, като 56% от респондентите (от които 78% представители на поколението Z) изразяват увереност относно финансовото си бъдеще.

Общо 19% от анкетираните у нас (за сравнение, този процент сумарно за останалите пазари е 27%) спестяват, за да купят първи собствен дом. Този процент нараства до 32% за Z-поколението, които очакват да инвестират в нов дом, преди да са навършили 32 години.

Интересна е перспективата на Z-поколението, които вярват, че могат да се пенсионират преди 61-годишна възраст (49%). За България този процент е 35%.