Българските малки и средни предприятия са гръбнакът на икономиката, но развитието им остава силно зависимо от външни фактори - регулаторна среда, достъп до финансиране и наличие на квалифицирани кадри. Това показват резултатите от национално анкетно проучване сред 217 компании, проведено в края на 2025 г. от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП), което очертава едновременно устойчивост и натрупващи се структурни проблеми.

Един от най-ясните сигнали от страна на бизнеса е негативната оценка за регулаторната рамка. Близо 59% от анкетираните смятат, че търговското законодателство по-скоро пречи на бизнеса им, докато едва 18% виждат положително влияние.

Тази тенденция се задълбочава спрямо предходната година, което подсказва, че реформите изостават спрямо нуждите на бизнеса. Сред основните проблеми се открояват бавните съдебни процедури, честите регулаторни промени и административната тежест - фактори, които особено силно засягат по-малките компании.

В същото време банковата система получава сравнително по-добра оценка: 43,3% от анкетираните представители на малки и средни фирми я определят като фактор, който подпомага развитието им. Въпреки това, доверието остава крехко - над една трета от предприятията смятат, че тя по-скоро пречи.

Този парадокс се обяснява с практическите трудности - сложни процедури, високи изисквания за обезпечение и липса на кредитна история, които ограничават реалния достъп до финансиране.

Конкурентоспособност с фокус върху качество, но ограничен ефект

По отношение на конкурентните си предимства българските малки и средни предприятия ясно очертават приоритетите си:

• 77% разчитат на високо качество на продуктите и услугите;
• 47% разчитат на иновации;
• 41,9% залагат на ценови предимства.

Въпреки това, резултатите показват разминаване между стратегия и реални икономически резултати. Над една трета от компаниите (36,9%) отчитат спад в приходите си през последната година, а при 32,3% те остават без промяна на фона на растящите разходи.

На външните пазари ситуацията също е противоречива. Само 23,5% от анкетираните смятат, че повечето български предприятия са конкурентоспособни в чужбина, докато 61,8% считат, че това важи само за отделни компании.

Оптимизъм въпреки натиска

Въпреки трудностите, бизнесът запазва умерен оптимизъм. Над половината от анкетираните (56,2%) очакват положително развитие през следващите три години, докато едва 4,6% планират да прекратят дейността си.

Този оптимизъм обаче е съпроводен с нарастващ дял песимистични оценки, което подсказва несигурност и липса на ясна перспектива за част от компаниите.

Кадровият дефицит - основният системен риск

Най-сериозното предизвикателство пред малките и средни предприятия остава липсата на работна ръка. Тя е посочена като проблем от 66,4% от анкетираните, а 77,9% от компаниите изпитват директни затруднения при наемане на персонал.

Проблемът не е само количествен, но и качествен:

• над 30% от служителите са с недостатъчна квалификация;
• 7,4% са с ниска квалификация.

Бизнесът ясно заявява нуждата си от по-високообразовани и технически подготвени кадри, което отразява структурните промени в икономиката и засилващата се технологична трансформация.

Финансирането - налично, но трудно достъпно

Недостигът на финансови средства е друг ключов проблем за малките и средни предприятия. Липсата на ресурси за иновации е посочена от 41% от анкетираните, а 25,8% изпитват недостиг на оборотни средства.

Въпреки подобрената банкова среда, предприятията остават предпазливи - почти 38% от анкетираните не биха търсили външно финансиране, а близо 40% биха кандидатствали за кредит, но само при облекчени условия.

Основният източник на финансиране остава собственият капитал (91,2%), което силно ограничава инвестиционния потенциал на фирмите.

Допълнително напрежение създават забавените плащания. Данните показват, че 57,1% от компаниите имат просрочени вземания, а 19,4% - просрочени задължения към доставчици.

Иновации и дигитализация - неравномерен напредък

Иновационната активност остава ограничена - 36,9% от МСП не са въвели никакви иновации през последната година.

Тези, които инвестират, се фокусират основно върху продуктови иновации (37,8%), докато подобренията на процесите изостават.

Дигитализацията също напредва бавно и неравномерно - например, 88,9% от респондентите казват, че използват електронен подпис, 77,4% имат уебсайт, но само 21,7% внедряват ERP системи, а 27,2% използват AI решения.

Това показва, че дигиталната трансформация все още е в начален етап и е концентрирана основно в административни процеси.

Интернационализация с ограничен обхват

Над половината от предприятията (53,5%) са реализирали износ през последните 12 месеца, но често става дума за единични или малки по обем сделки.

В същото време 55,8% внасят суровини и материали, което подчертава зависимостта от външни пазари и вериги на доставки. Само 36,9% от малките и средни фирми имат въведени международни стандарти - важен индикатор за готовността им да се конкурират устойчиво на глобалния пазар.

Резултатите от проучването очертават ясна картина: българските МСП демонстрират устойчивост и предприемачески дух, но са изправени пред системни ограничения. Ключовите предизвикателства - недостиг на кадри, ограничен достъп до финансиране и тежка регулаторна среда, изискват координирани политики и дългосрочни решения.

Ако не се осъществят реформи в тези области, потенциалът за растеж, иновации и интернационализация ще остане частично реализиран.