Българската икономика ще остане сред най-бързо развиващите се в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), въпреки очакваното постепенно забавяне на темпа на растеж през 2027 г. Това показва последният тримесечен макроикономически обзор на "УниКредит Булбанк".

Според прогнозата на икономистите на банката, БВП ще нарасне с 2,9% през 2026 г. и 2,5% през 2027 г.

След няколко години, през които основен двигател на икономиката беше силното вътрешно потребление, страната постепенно навлиза в по-балансирана фаза на развитие, посочва се в анализа. Очакванията са отслабващият ефект от средствата по европейските програми и по-умереният ръст на вътрешното търсене да ограничат инвестиционната активност и темпа на растеж през следващата година.

Въпреки това прогнозата остава положителна. Пазарът на труда се очаква да остане стабилен, безработицата - близо до исторически ниските си нива, а доходите да продължат да растат, макар и с по-умерен темп.

Инфлацията ще остане над дългосрочните средни стойности

В анализа се посочва още, че инфлацията ще остане над дългосрочните си средни стойности през следващите две години. Основен фактор за това са по-високите цени на енергийните суровини.

Същевременно данните за май и юни показват осезаемо понижение на цените на храните. Това е една от причините икономистите на банката да ревизират надолу прогнозата си за инфлацията спрямо предходния анализ.

Значителна част от доклада е посветена на перспективите пред публичните финанси след присъединяването на България към еврозоната. Според анализа предприетите с бюджета за 2026 г. мерки поставят началото на процес на фискална консолидация, като акцентът е върху ограничаването на разходите за персонал в публичния сектор и повишаването на ефективността на публичните разходи.

Допълнителни мерки за дефицита

Според икономистите на банката през следващата година ще бъдат необходими допълнителни мерки за ограничаване на бюджетния дефицит. Освен подобряване на събираемостта на приходите и мерки за изсветляване на икономиката, вероятно ще бъдат предложени промени при някои данъци с по-малък принос за бюджетните приходи, както и актуализация на данъчните оценки на имотите, които не са променяни на национално ниво от 2007 г.

Докладът разглежда и потенциала на структурните реформи за подобряване на устойчивостта на публичните финанси. Сред тях са по-широкото използване на електронни инструменти за повишаване на данъчната събираемост, реформи в публичните разходи, по-ефективно управление на средствата в здравеопазването и внимателно прилагане на публично-частните партньорства при инфраструктурните проекти.

При реализиране на базовия сценарий икономистите очакват бюджетният дефицит постепенно да се доближи до референтното ниво от 3% от БВП през 2028 г. Това би създало предпоставки процедурата по свръхдефицит срещу България да бъде прекратена през първата половина на 2029 г.