Тази седмица, в своя доклад от пролетния пакет по Eвропейския семестър, Европейската комисия (ЕК) заявява намерението си да препоръча откриване на процедура по свръхдефицит за България. Очакваният дефицит за 2026 г. е оценен на "надхвърлящ и далеч от референтната стойност", както и "нееднократен". Проблем са не просто размерите на дефицитите за 2026 и 2027 г., а и траекторията им на растеж, пише Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.

Практически това означава, че правителството следва да предприеме консолидационни мерки колкото е възможно по-бързо и да подготви в спешен порядък закон за държавния бюджет за текущата (2026 г.) година, както и да стартира подготовка за бюджет за следващата (2027 г.), заедно със съответните тригодишни бюджетни прогнози. Трябва да се изпрати на ЕК и новия фискално структурен план на база на приетите бюджетни документи и плановете на държавата да реализира своите капиталови проекти и структурни реформи, посочва Петя Георгиева.

Какви могат да са краткосрочните консолидационни мерки в бюджета за 2026 г., които да бъдат и устойчиво развити през следващата година? Ето някои възможности, част от които финансовото министерство вече обсъжда:

По отношение на разходите за персонал в администрацията - запазване на размерите на основните заплати на заетите в целия публичен сектор без промяна, отпадане на автоматичните механизми за ръст на заплатите, спиране на всички плащания за допълнителни възнаграждения, особено що се отнася до плащания за допълнително материално стимулиране, 13-ти заплати и пр.

Необходимо е да се обмисли разширяване на ограниченията на растежа на разходите и върху и делегираните бюджети, социалните плащания, пенсиите, плащанията за персонал в съдебната власт, народното събрание.

При разходите за издръжка трябва да се търси намаляване на разходи, свързани с външни услуги, командировки, транспорт и ограничаването им само до крайно необходимите.

При капиталовите разходи до края на годината трябва да се финансират само вече финализирани проекти, по които има сключени договори, и да се отлагат проекти без спешност, както и да се извършват плащания само за неотложни ремонти на критична инфраструктура.

В средносрочен план (до 2029 г.) е важно да се стартира с:

-изисквания за реално намаляване на броя на служителите в държавната администрация с поне 10% за всяка година отвъд незаетите щатни бройки;

-цялостна дългосрочна стратегия за адаптиране на заетостта и разпределението на заетостта в обществения сектор към намаляващото население и развитието на технологиите. Както вече писахме, страната не може да си позволи да поддържа брой заети в публичния сектор над 20% от общата заетост в икономиката и да финансира разходи за възнаграждения, надхвърлящи 10% от БВП;

-за финансиране на необходимите обезщетения при освобождаването или пенсионирането на заети в публичния сектор, както и за евентуална преквалификация, може да се обмисли специален фонд, който да покрива тези разходи и да "награждава" институции, които се оптимизират;

-обвързване на допълнителното материално стимулиране на служителите от държавната администрация и на заетите в съдебната власт с показатели за резултат извън техния пряк обсег на влияние, но директно свързани с работата на съответната административна структура, например намаляване на смъртността с определен размер (по отношение на служителите в здравеопазването), повишаване на резултатите на учениците на международни изследвания на качеството на образованието като PISA с определен брой точки (за служители в образователния сектор) и други;

-при инвестиционните разходи вероятно ще е нужно преразглеждане на проектите, финансирани със средства от държавния и общинските бюджети, както и силно приоритизиране на това към кои да се насочи ресурс;

-приватизация, включително чрез листване на фондовата борса, на голям брой държавни предприятия, които държавата не следва да притежава, управлява и/или субсидира. Списъкът е голям - от банки и енергийни дружества, до пощи, военни заводи и производители на млечни изделия;

Мерките за бюджетна консолидация не трябва да се използват за оправдание за отлагане на дълбоки и дългосрочни структурни реформи за постигане на големи национални цели. Напротив, стабилността на публичните финанси ще зависи във все по-голяма степен от напредъка по редица политики за създаване на по-производителна, иновативна и конкурентоспособна икономика, които сме описали в Бялата книга на ИПИ - тяхното постигане зависи от действия във всички сектори, насочени към по-голяма свобода за бизнеса и гражданите, по-малка намеса на държавата, подобряване на бизнес климата, привличане на инвестиции, подобряване на средата за живот за всички.

Какво оценява Европейската комисия

Критерият за дефицит се счита за изпълнен, ако действителният дефицит на сектор "Държавно управление" за предходната година (2025 г.) и планираният дефицит за текущата година (2026 г.) не надвишават референтната стойност от 3% от БВП, пише и икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Aко за една от годините има превишение, Комисията проверява дали размерът на дефицита е намалял съществено и трайно и дали се доближава до референтната стойност.

Комисията също така проверява дали дефицитът, надвишаващ прага, е изключителен и временен и остава близо до тази стойност, както и дали за стойността му са повлияли разходите за отбрана, ако страната има задействана национална клауза за дерогация.

Докладът за България е базиран на отчетни данни за 2025 г., но на прогноза на самата ЕК за фискалната картина през 2026 г. и 2027 г. поради липсата на приет или дори предложен бюджет за текущата година. Ето накратко основните заключения:

• дефицитите през 2025 г. (отчетен) и 2026 г. (очакван) надхвърлят и не са близо до референтната стойност от 3%, не са временни;
• дефицитът за 2025 г. може да се счита за изключителен заради дерогацията за увеличаване на разходите за отбрана, но очакваният за 2026 г. не е изключителен и може да се счита за прекомерен;
• фискалната позиция е експанзионистична, нетните публични разходи нарастват с 12,3% през 2025 г. Това е далеч над препоръчания с решение на Съвета от лятото на 2025 г. темп, като отклонението е в размер на 2,1% от БВП;
• увеличението на дефицита през 2026 г. и 2027 г. е в резултат на значително нарастване на публичните разходи, основно заради структурното увеличение на разходите за заплати в обществения сектор и социалните разходи;
• оценката на всички относими допълнителни фактори сочи влошаване;
• при тази траектория на публичните финанси държавният дълг ще продължи да расте значително, като достигне 35,5% в края на 2027 г.

Какво следва? В края на юни ЕК ще внесе официално предложение за откриване на процедура срещу България. След внасянето на предложението Съветът разглежда всички забележки, направени от съответната държава членка, след което приема решение, съдържащо цялостна оценка за наличието на прекомерен дефицит. Ако Съветът достигне заключение, че е налице прекомерен дефицит, той приема препоръка, в която посочва начините за коригиране на ситуацията. Препоръката може да съдържа коригиращ бюджетен план, представен в числово изражение, и краен срок.

Може ли решението за откриване на процедурата да бъде избегнато? На теория да - ако в следващите седмици правителството внесе проект на бюджет с нисък дефицит за 2026 г., заедно със средносрочен план с нисък дефицит за следващите години.

Това обаче изглежда слабо вероятно. Не изглежда да има консенсус около мерки за корекция на настоящата траектория, още повече, че такива мерки трябва да бъдат приети и оценени като реалистични от ЕК и то в краткия срок до края на месеца.

И по-важно - правителството вероятно ще прецени, че една открита процедура ще засили усещането за неизбежност на бъдещи непопулярни мерки сред обществото, като ги направи малко по-приемливи. Навремето ролята на вестителя на лоши новини играеше Международният валутен фонд, сега той ще бъде заместен от съвкупното понятие "Брюксел".

Така че в този контекст е по-вероятно усилията да бъдат фокусирани върху проектобюджета за 2027 г. и придружаващия го средносрочен фискално-структурен план.

Към момента общата икономическа картина е благоприятна за държавните финанси. България постига приличен ръст на БВП - далеч над средния за еврозоната, рекордно ниска безработица, растящи доходи и потребление. Всъщност, данните от началото на годината (както и през 2025 г.) показват солиден ръст на данъчните приходи - далеч над темпа на инфлация, която, впрочем, също помага за по-високи постъпления.

Към април приходите от данъци върху доходите на физическите лица нарастват с 18,1% спрямо предходната година, от ДДС - с 19%, социалните и здравни осигуровки - с 15,2%. Така че към момент проблем със събираемостта на приходите няма.

Затова рационалният подход, който впрочем се подкрепя и от заключенията в доклада на ЕК, предполага действия, насочени към ограничаване на растежа на разходите в следващите години. Още повече, трябва да се отчита, че всяко забавяне на икономическата активност и влошаване на инвестиционния климат ще повлияят негативно на данъчните приходи.

От това следва, че ако правителството иска да постигне свиване на дефицита с относително щадящи мерки и без тежки рестрикции в разходите, то трябва да избягва решения, които натоварват бизнеса и засягат конкурентоспособността на частния сектор. Казано просто - добрите мерки за свиването на дефицита са тези, които не пречат на икономическия растеж.

И, разбира се, каквито и решения да се предложат, те трябва да почиват на реалистични допускания - този път Европейската комисия няма да приеме прогноза за увеличаване на постъпленията от ДДС с 34% например.