Европа произвежда научни знания, патенти и технологични решения, но твърде често не успява да превърне тяхната стойност в големи компании и глобални пазари. Много от иновативните идеи, разработени в ЕС, не достигат до пазара, не се мащабират достатъчно бързо или не създават нови индустрии.
Именно този проблем Европейската комисия (ЕК) поставя в центъра на предложението си за Европейски акт за иновациите. Комисията предлага регламент, който предстои да бъде разгледан от Европейския парламент и Съвета на ЕС по обикновената законодателна процедура. Това означава, че текстовете могат да бъдат променени, преди да влязат в сила окончателно.
Комисията предлага да се променят два ключови механизма в европейската иновационна екосистема - начинът, по който публичният сектор възлага научноизследователска и развойна дейност (R&D), и начинът, по който интелектуалната собственост може да бъде оценявана и използвана за финансиране.
Ако бъде приет в сегашния си вид, регламентът ще създаде обща европейска рамка за R&D обществени поръчки, включително предкомерсиални обществени поръчки, и ще даде механизъм за оценката, комерсиализацията и финансирането на интелектуалната собственост.
Зад предложението стои по-голямата амбиция на Комисията Европа да не бъде само мястото, където се създават технологиите, а и мястото, където те се превръщат в компании, продукти и глобален бизнес.
Защо ЕС губи иновативните си компании
Европейският съюз няма проблем с липсата на научен потенциал. Комисията признава, че ЕС е световен лидер в научните изследвания и създава значителен дял от висококачествената научна продукция.
Проблемът започва след това. Според анализ на ЕК европейските иновации се сблъскват с две основни "пропасти". Първата е преходът от научния резултат към готов за пазара продукт. Втората е свързана с мащабирането на вече създадената компания.
В първата фаза технологията често е прекалено рискова или все още твърде незряла, за да привлече достатъчно частно финансиране. Във втората компанията вече има продукт, но се нуждае от значително повече капитал, достъп до пазари и подходяща регулаторна среда, за да расте.
Това води до парадокс: Европа инвестира в научното знание, но не винаги успява да задържи икономическата стойност, която се създава около него.
Проблемът е и в пазара.
Според Комисията липсата на хармонизирана рамка за R&D води до различни практики в отделните държави, правна несигурност и ограничено използване на трансгранични поръчки. Това затруднява създаването на достатъчно голямо търсене за разработването на нови технологии.
Другият проблем е финансирането на компаниите, чиито основни активи са нематериални.
Комисията посочва, че недостигът на обща методология за оценка на интелектуалната собственост, липсата на развит вторичен пазар за такива активи и недостатъчните познания за финансирането им затрудняват достъпа до капитал.
Оценката на Комисията е, че годишният недостиг на финансиране за иновативни компании, базирани на нематериални активи, достига до 18 млрд. евро.
Какво предлага Европейската комисия
Първата голяма промяна е свързана с ролята на публичния сектор. В традиционната обществена поръчка държавната или общинската институция обикновено купува вече съществуващ продукт или услуга. Когато става дума за технология, която още не съществува, този модел не е подходящ.
Комисията предлага отделна хармонизирана рамка за R&D обществени поръчки. Тя включва и предкомерсиални обществени поръчки - модел, при който публичният възложител не купува готово решение, а възлага разработването и тестването на различни технологични подходи.
Институцията иска обществените поръчки да се превърнат в по-силен инструмент за стимулиране на иновациите и изграждане на европейска технологична база. Според ЕК ЕС в момента отделя около 0,6% от стойността на обществените поръчки за R&D при 3,5% в САЩ и 5% в Южна Корея.
Ако делът в ЕС достигне 3%, Комисията изчислява, че публичните инвестиции в R&D чрез обществени поръчки могат да нараснат от 17,28 млрд. евро до 86,4 млрд. евро годишно.
Държавата може да стане първи клиент
Една от най-интересните идеи в проекта е използването на т.нар. multiple sourcing, или възлагане на договори на няколко изпълнители. Проектът предвижда публичните възложители да използват този модел при R&D обществените поръчки и да възлагат паралелни договори на няколко изпълнители.
Така например една публична институция може да има проблем, за който все още няма готово технологично решение. Вместо предварително да избере една технология, тя може да възложи разработването на няколко конкурентни решения. След отделните фази най-успешните компании могат да продължат напред.
Проектът предвижда и възможност за изключения при определени условия - например когато пазарът е твърде малък, когато допълнителните разходи не оправдават ползите или когато са налице съображения за сигурност и обществен интерес.
Именно тук се крие потенциално важна промяна за стартъпите. Ако правилата бъдат приети, публичният сектор ще може по-структурирано да играе ролята на първи клиент за компании, които разработват технологии, но все още нямат достатъчно голям пазар. Това може да бъде особено важно за дийп тех бизнеса, при който периодът между разработването на технологията и масовата ѝ комерсиализация може да бъде дълъг.
Трансграничните поръчки могат да разширят пазара
Друг важен елемент от предложението е възможността публични институции от различни държави членки да обединяват търсенето си.
Причината е проста: за част от технологиите една държава няма достатъчно голям пазар, за да оправдае инвестицията в разработването им. Ако няколко държави обединят потребностите си, компанията получава потенциален пазар още преди технологията да е напълно готова. Това е особено важно за по-малките икономики.
За България например трансграничният модел може да бъде по-значим от националния пазар. Българска технологична компания би могла потенциално да участва в разработването на решение, което от самото начало е предназначено за използване от публични институции в няколко европейски държави.
Патентът като финансов актив
Втората голяма линия в предложението е интелектуалната собственост.
За технологичната компания най-ценният актив може да бъде патент, софтуер, алгоритъм или друга форма на интелектуална собственост. За финансовата институция обаче тези активи са значително по-трудни за оценка от недвижим имот или машина.
Комисията предлага да възложи създаването на компетентностен център за финансиране на нематериални активи (интелектуална собственост). Проектът предвижда този център да разработи доброволна европейска рамка за оценка и разкриване на информация за интелектуална собственост. Целта е компаниите да могат да представят своите нематериални активи по по-съпоставим и структуриран начин пред финансови институции и други инвеститори.
Важно е да се подчертае думата "доброволна". Комисията не предлага задължителна европейска система, която да определя пазарната цена на всеки патент. Идеята е да се създаде обща методология и инфраструктура, която да направи оценката на нематериалните активи по-разбираема и използваема за финансиране.
Предвижда се още подпомагане на развитието на вторичен пазар за нематериални активи и подкрепа за финансови инструменти, обезпечени с интелектуална собственост.
Какво означава предложението за българските технологични компании
Ако бъде приет в сегашния си вид, Европейският акт за иновациите може да създаде няколко възможности за българския технологичен сектор.
Първата е достъпът до по-голям пазар за R&D обществени поръчки.
Втората възможност е пазарната валидация. Ако публична институция стане първи клиент или финансира разработването и тестването на дадена технология, това може да даде на стартъпа важна референция пред частни инвеститори и последващи клиенти.
Третата възможност е свързана с интелектуалната собственост.
По-стандартизираният подход към оценката на нематериалните активи може потенциално да улесни технологичните компании при представянето на интелектуалната им собственост пред банки и инвеститори.
Какво може да означава за университетите и spin-off компаниите
Предложението има потенциално значение и за университетите и научните организации.
Един от проблемите при технологичния трансфер е, че научният резултат не винаги се превръща в продукт или компания. Университетът може да разполага с патент или технология, но да няма лесен начин да определи стойността ѝ, да намери лицензополучател или да представи актива пред инвеститор.
Дигиталната платформа за лицензиране може да даде на университетите и научните организации по-широк достъп до потенциални партньори в ЕС.
За българските университети това би могло да бъде особено интересно при създаването и развитието на spin-off компании, чийто основен актив е технология, разработена в академична среда.
Какво предстои
Предложението на ЕК трябва да премине през законодателния процес с участието на Европейския парламент и Съвета на ЕС.
Това означава, че текстовете могат да бъдат променяни в хода на преговорите.
Европа вече разполага с множество инструменти за финансиране на научни изследвания и иновации - Horizon Europe, InvestEU, Digital Europe, Европейския фонд за отбрана, кохезионните фондове и Innovation Fund.
Новото предложение се опитва да запълни следващата празнина - между създаването на технологията и нейното превръщане в бизнес.
Ако бъде приет, регламентът би дал по-голяма роля на публичния сектор като купувач на иновации и би създал общоевропейска инфраструктура за оценка и комерсиализация на интелектуалната собственост. Това няма автоматично да създаде европейски технологични гиганти. Няма и да реши проблемите с рисковия капитал, фрагментацията на пазара или бавния растеж на европейските компании, но може да промени цялата екосистема.
