Европейският съюз (ЕС) продължава да подобрява иновационното си представяне, но темпът на развитие се забавя.

В същото време конкуренцията от САЩ, Китай и други водещи икономики се засилва, а превръщането на научните разработки в конкурентоспособни продукти и технологии е основно предизвикателство за европейската икономика, според доклада European Innovation Scoreboard 2026, публикуван от Европейската комисия (ЕК).

Докладът поставя България в групата на "нововъзникващите иноватори" (Emerging Innovators) - държавите с най-ниски резултати в ЕС.

Въпреки че страната подобрява представянето си по редица показатели през последните години, тя продължава да изостава значително от средното европейско ниво по отношение на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, комерсиализацията на научните разработки и внедряването на иновации в бизнеса.

Лидерите показват, че иновациите са резултат от цялостна екосистема

И тази година първите места в класацията са заети от Швеция, Дания, Нидерландия, Белгия и Финландия. Общото между тях не е просто високото ниво на публични инвестиции, а изграждането на устойчива иновационна екосистема.

Тези държави се отличават с няколко характеристики:

• значителни публични и частни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност;
• силно партньорство между университетите, научните организации и бизнеса;
• добре развити пазари за рисков капитал;
• висока патентна активност;
• голям дял на високотехнологичните производства и услуги;
• последователни политики за развитие на човешкия капитал и дигиталните умения.

Практиката показва, че успешните иновационни икономики не разглеждат научните изследвания като разход, а като дългосрочна инвестиция в производителността и конкурентоспособността.

Къде изостава България

Европейската комисия идентифицира няколко области, в които България продължава да среща най-сериозни затруднения.

На първо място са ниските инвестиции на бизнеса в научноизследователска и развойна дейност. Именно корпоративните разходи за иновации са двигателят на икономическия растеж в най-развитите европейски икономики.

Друг сериозен проблем остава слабото сътрудничество между университетите и компаниите. В България значителна част от научните разработки така и не достигат до пазара под формата на нови продукти, услуги или технологични решения.

Докладът обръща внимание и на ниската патентна активност, ограничения трансфер на технологии и сравнително слабата способност на предприятията да внедряват иновации в производствените си процеси.

Допълнително предизвикателство представлява недостигът на квалифицирани специалисти, особено в инженерните, природонаучните и дигиталните професии.

Защо това има значение за бизнеса

Иновационният индекс не е само академична класация. Той измерва факторите, които определят дългосрочната конкурентоспособност на икономиките.

Държавите с по-високи резултати обикновено привличат повече чуждестранни инвестиции, развиват по-голям брой технологични компании, създават повече продукти с висока добавена стойност и реализират по-висока производителност на труда.

За българските компании това означава, че конкурентоспособността все по-малко ще зависи от ниските производствени разходи и все повече от способността им да внедряват технологии, автоматизация, изкуствен интелект и нови бизнес модели.

Какви са препоръките

Според Европейската комисия България трябва да насочи усилията си към увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, по-добро използване на европейските програми за иновации, стимулиране на сътрудничеството между науката и бизнеса и развитие на пазара за високорисково финансиране.

Съществена роля има и изграждането на по-благоприятна среда за технологичните компании, стартъпите и предприятията с висока добавена стойност. Наред с това ще бъде необходимо ускорено развитие на дигиталните умения и преквалификацията на работната сила, така че бизнесът да може да се възползва от възможностите, които предлагат автоматизацията и изкуственият интелект.

Следващото предизвикателство

Докладът показва, че Европа като цяло разполага със силна научна база, но изпитва затруднения да превръща знанията в глобално конкурентоспособни компании.

За България това предизвикателство е още по-голямо.

Ако страната иска да се придвижи към групата на умерените иноватори през следващите години, ще бъдат необходими не само повече публични инвестиции, но и активното участие на бизнеса. Именно способността на компаниите да инвестират в развойна дейност, да работят с университетите и да внедряват нови технологии ще бъде определяща за мястото на България в европейската икономика през следващото десетилетие.