Над половината от българите смятат, че България се намира в състояние на застой. Близо една трета обаче гледат с оптимизъм към развитието на страната през следващите 20 години, според данни от изследване на социологическата агенция "Тренд".
Статистиката очертава двойствена картина в обществените нагласи към настоящето и бъдещето на България. Общо 52% от българите са на мнение, че България днес се намира в състояние на застой - не се развива, но и не упада. Отделно 28% смятат, че България върви към упадък, а едва 14% смятат, че страната ни върви към напредък и модернизация.
От друга страна, значителна част от обществото запазва надежда, че през следващите две десетилетия България може да се превърне в по-добро място за живеене.
Въпреки критичната оценка за настоящето, нагласите към бъдещето не са еднозначно песимистични. Близо една трета от българите - 31%, гледат оптимистично на бъдещето на страната в следващите 20 години, а 40% не са нито оптимисти, нито песимисти.
Общо 37% от българите смятат, че в следващите 20 години страната ще бъде по-добро място за живеене, а 30% - че обстановката ще остане приблизително същата. Едва 17% са на мнение, че страната ще се влоши като място за живеене. Това показва, че въпреки разочарованието от настоящото състояние, обществото все още вижда възможност за дългосрочна положителна промяна.
Най-големи очаквания за напредък има в сферата на икономиката и доходите - 39% от анкетираните посочват именно тази област като най-вероятната посока на развитие през следващите две десетилетия. Общо 24% от участниците в изследването очакват напредък в технологии и дигитализация, а 21% - в развитие на гражданските права и демокрацията. Сред останалите изброени области, в които българите смятат, че ще има развитие, са образование и наука, инфраструктура и транспорт.
В същото време демографската криза остава най-сериозното притеснение - половината от българите очакват в тази област влошаване или застой. Общо 36% имат негативни прогнози и по отношение на корупцията и управлението, както и социалното неравенство (30%).
Най-големите предимства, които българите открояват, са природните ресурси и климата (27%), географското положение (18%), културното наследство и туризъм (18%). След останалите предимства се нареждат човешкия потенциал, както и членството на България в ЕС.
Проучването откроява и силен ценностен дефицит в обществото. Почтеността се явява най-търсената обществена ценност: 55% от българите смятат, че днес най-много липсват почтеност и отговорност, 32% са на мнение, че липсва грижа за общото благо, а 26% толерантност и солидарност.
Общо 49% от респондентите искат именно почтеността и справедливостта да бъдат водещи ценности в България след 20 години, а 33% - националната гордост и културна идентичност.
Сред останалите ценности, които българите биха искали да са водещи в обществото ни след 20 години, са свободата и личната отговорност, равенството и социалната солидарност, както и иновации и предприемачество.
Данните показват, че общественото очакване за бъдещето на България не се изчерпва само с икономически растеж. Българите свързват желаната промяна и с морално обновление, повече справедливост и отговорност.
