Kрайното индивидуално потребление с все по - голямо значение за растежа на икономиката

investment-3

Българската икономика продължава да поддържа своя реален растеж около нивото, регистрирано през 2015 г. и първото тримесечие на 2016 г.
Все по-голямо значение за растежа придобива крайното индивидуално потребление. Външното търсене също продължава да има положителен принос за растежа, но този принос намалява през последното тримесечие. Реалният ръст на износа на стоки и услуги се запазва, но намалението на нетния износ се дължи на възстановяването на ръстовете на вноса, което от своя страна се свързва с ръста на потреблението в страната.
Най-динамичен е секторът на услугите, където повечето отрасли регистрират реален ръст на БДС над 5%. Промишлеността забавя динамиката си в сравнение с предходното тримесечие, а строителството и аграрният сектор регистрират спад на физическия обем на своята БДС.
Данните за развитието на пазара на труда отново са положителни, като продължават тенденциите на намаляване на нивото на безработица и увеличението на броя на заетите.

Средната работна заплата за второто тримесечие на годината е 946лева, което представлява номинален годишен ръст от 7,6%. Все по-значителен фактор за нарастване на трудовото заплащане в страната ще представлява повишеното търсене на работна сила и възможностите за неговото задоволяване.
Салдото по текущата сметка остава положително и високо (3,1% от БВП). Основна причина за увеличаване на излишъка й е подобряването на търговското салдо в сравнение с предходната година.

През второто тримесечие на 2016 г. дефлацията в България намалява своята стойност. Постепенно се изчерпва дефлационният потенциал на групата на горивата, но други групи стоки и услуги (като някои хранителни стоки, потребителски стоки за дълготрайна употреба, транспортни и съобщителни услуги) увеличават своето значение за намаляване на общия ценови индекс на потребителските стоки.

През второто тримесечие на 2016 г. излишъкът по консолидираната фискална програма увеличава своя излишък. Към края на юни той е в размер от 3 071,2 млн. лв. (3,4 % от прогнозния БВП), което е най-високият излишък, регистриран през последните години през този период на дадена календарна година.
Банковата система в страната се запазва стабилна, с висока ликвидност и рентабилност. Според доклада на БНБ, публикуван след проверката на качеството на активите на търговските банки, банковата система е капитализирана, капиталово съотношение на базовия собствен капитал от първи ред остава значително над регулаторния минимум, а капиталовата адекватност на всяка една търговска банка остава над задължителния регулаторен минимум.

През второто тримесечие се наблюдава известно оживление при отпускането на нови кредити. Към края на юни кредитите към нефинансови предприятия са се увеличили с 254 млн. лв. спрямо края на март, а тези за домакинства са се увеличили с 203 млн. лв.

Делът на необслужваните кредити с просрочие над 90 дни намалява и към края на юни той е 14,5% от всички кредити (без тези за банки), което е близо до дела на необслужваните кредити от края на 2011 г.

Печалбата след данъци на банковата система продължава да се увеличава. За първата половина на 2016 г. тя е в размер на 773,5 млн. лв., което е най-високата печалба на банковата система за този период от годината от2009 г. насам.

Продължава процесът на спад на лихвените равнища по кредити и депозити. Основни фактори, влияещи върху динамиката на лихвените равнища в страната, са ниските референтни лихвени равнища в Еврозоната и в САЩ и достъпа до евтин привлечен ресурс за търговските банки.

Споделете:

Присъединете се
към 12 257 читатели

ENTERPRISE е прецизно таргетирано B2B печатно издание за практически бизнес и интелигентно управление.