За „Корпоративна търговска банка” АД (КТБ) продължава да се говори. На дневен ред вече стои въпросът ще бъде ли спасена банката или пък тя ще бъде обявена в несъостоятелност.

През седмицата, в сряда, Бълкарска народна банка (БНБ) представи дългоочаквания одит на КТБ. Той показа, че кредитният портфейл на банката възлиза на 5.335 млрд. лв. , като обезпечението към него е едва 13% или той е обезценен с над 4.2 млрд. лв.

Най-проблемна е групата от 82 кредитополучатели, които в преобладаващата си част (67 случая) нямат собствена оперативна дейност или тя е силно ограничена, а приходите им се генерират изцяло или преобладаващо от трети лица. Общата експозиция на всички дружества от групата е 3 434 млн. лв. или 64% от кредитния портфейл. Общата събираемост при тях е около 2%. Това са дружества и холдингови компании, чиято основна дейност е предимно инвестиционна, в много случаи без собствен персонал и друга оперативна дейност.

Управителният съвет на БНБ възложи на квесторите да осчетоводят изготвените оценки до 31.10.2014 г. и да представят в БНБ съответните надзорни отчети, които са необходими за вземане на решенията, предвидени в Закона за кредитните институции. Данните от него ще бъдат внесени в Народното събрание.

Според БНБ, има много причини, заради които одиторският доклад ще бъде изпратен на Софийска градска прокуратура. Сред тях са тези, че липсва контрол при учредяването и текущото наблюдение на договаряните обезпечения, няма текущо наблюдение и контрол върху дейността на кредитополучателите и целевото използване на средствата от отпуснатите кредити, както и че документацията в кредитните досиета не е поддържана в състояние, което да позволява на банката да управлява своите вземания с цел получаване на икономическите ползи, свързани с тях. Изтъкват се и необичайни за банковата система порочни бизнес практики, които са извършвани чрез сложни операции, целящи прикриване на същността на сделки и транзакции.

Според БНБ други решения, сред които преструктуриране и/или оздравяване на КТБ, са възможни. В петък стана ясно, че БНБ е провела среща с фонда ЕПИК, Фонда на генералния държавен резерв на Султаната на Оман и Gemcorp по повод възможностите за спасяване на КТБ.

Представителите на трите фонда са уверили централната банка, че са сформирали консорциум, който е разговарял с правителството и политическите сили за изготвяне на план за рекапитализиране и преструктуриране на КТБ. Според фондовете, планът трябва да включва и държавна помощ, се казва в съобщение на БНБ.

Шок във финансовата общност

След одита на КТБ редица банкери и експерти обявиха, че са шокирани от доклада. Тяхната прогноза беше, че банката ще бъде обявена в несъстоятелност.

По думите на Виолина Маринова, изпълнителен директор на Банка ДСК и заместник-председател на Асоциацията на банките в България, едва ли ще се намери кой да плати за КТБ.Тя беше шокирана, че подобни неща са се случили в нашата банкова система. Според нея ще има покачване на лихвите заради кризата в КТБ.

Маринова обясни, че парите във Фонда за гарантиране на влоговете са недостатъчни, за да покрият дупката в трезора и разликата ще се търси отново от банковия сектор чрез емисионен заем. Малка е вероятността кредитите от КТБ да бъдат погасени, коментира още тя.

Левон Хампарцумян, който е председател на Асоциацията на банките и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк каза от своя страна, че КТБ технически не е фалирала, но най-вероятната хипотеза е отнемане на лиценза и несъстоятелност. Той посочи, че за плащане на гарантираните от закона депозити ще е нужно държавата да изтегли нов дълг в рамките на 1.5 млрд. лв., като останалите около 2 млрд. лв. банките заделят от печалбите си от 1998 г. насам. 

Той допълни, че когато вече може да се разполага със средствата, вероятно дребните вложители в КТБ ще имат достъп до тях не само в клоновете на трезора, но и в офисите на 2-3 от по-големите финансови институции, „за да няма стрес и напрежение в системата”.

Според финансиста Емил Хърсев, ако това е истинското състояние и цифрите са верни, то просто няма банка и няма какво да се спасява. Остава да предадем на историята мощите и да започнем да търсим какво е това безумно престъпление, което е довело 80% от субстанцията на една банка да изчезне, отбеляза той.

Бившият шеф на митниците Емил Димитров – Ревизоро каза пред Нова телевизия, че топката сега е в полето на Сотир Цацарвов. Според него много бързо може да се стигне до лицата, стоящи зад кухите фирми, вземали заеми от КТБ. Той обаче посочи, че до всички виновници едва ли ще се стигне, защото част от тях са в чужбина с изнесените пари. По думите му решенията са вземани извън банката и лично от Цветан Василев.

Бизнесменът и издател Иво Прокопиев каза по темата, че е незаконно БНБ да остави лиценза на КТБ. Според закона централната банка е длъжна да обяви несъстоятелност, дори дупката да беше 4 млрд. лв., обяви още той. Според него има две хипотези за отнемане на лиценза. Първата е при нарушение на банковото законодателство и регулации, а втората - при установени загуби, както е в случая с КТБ.

„Това е най-голямата кражба в историята, която се равнява на 5% от БВП”, каза още Прокопиев.

Божидар Данев, председател на Българска стопанска камара допълни в интервю, че като че ли в цялата ни банкова система има огромен буфосинхронизъм. Правихме стрес тестове на банките ни – какво стана с тях? Имаме една огромна финансова лъжа в икономиката ни, категоричен беше той. Според него не е ясно какъв е обемът на гарантираните от закона влогове, т.е. депозитите до 100 хил. евро.

По думите му драматичното е, че у нас има български и чуждестранни банки. Чуждестранните изнасят депозитите извън страната, а българските ги използват и инвестират в полза на собствениците си у нас. В България никой не вярва на никого заради политическите боричкания – затова чуждите банки изнасят капитал, а не го инвестират в страната, смята шефът на БСК.
По думите на Директорът на Българската агенция за кредитен рейтинг Христо Михайловски, невероятно е, че обезпечението на кредитите е около 13%. Даже за една група е около 2%.

Според него е известно, че у нас кредитите се отпускат не при анализ за възможност за генериране на паричен поток от бизнеса, а се търси обезпечение. И то от порядъка на 130-150 процента. Тук са 13 процента, учудва се Михайловски пред БНР.
Другото интересно нещо е, че официалната информация казваше, че лошите кредити са около 2%. При този анализ на одиторите те са около 80%, допълва Михайловски.

"Струва ми се невероятна огромната разлика в числата, които се представят. Не мога да потвърдя тези числа, но това е фрапираща разлика", обяснява той. Според него положението на банката не може да се влоши до такава степен за 3, 4 или 8 месеца.

Икономистът Георги Ангелов каза пред БНР, че след осчетоводяване на загубите БНБ има пет дни, за да отнеме лиценза на КТБ. Въпросът сега е да минем към следващите стъпки, а именно как е възможно Банковият надзор да пропусне такива проблеми. Той се пита как може да го реформираме и не само да сменим ръководителя, който и без това е подсъден, но и да променим начина, по който действа тази система, включително и чрез външен одит от ЕС или Европейския банков надзор.

В петък съпругата на банкера Цветан Василев - Антоанета, беше разпитана от полицията. На ней обаче не са й повдигнати обвинения, като жената на Василев твърди, че няма дупка в КТБ и според нея е възможно оздравяването на банката.

 Автор: Анна Брандийска