Според експресните оценки на НСИ, през второто тримесечие на 2016 г. реалният ръст на БВП достигна 3.0% на годишна база, колкото бе и растежът през първото тримесечие. Най-значителният компонент на БВП от страна на търсенето – крайното потребление (77.7% от БВП), нарасна през второто тримесечие с 2.0% на годишна база. По-малкият компонент – брутното образуване на основен капитал (21.5% от БВП), се сви с 4.5%. Третият компонент – нетният експорт (0.8% от БВП), беше положителен, като износът нарасна с 2.0%, а вносът – с 2.2%, в сравнение с второто тримесечие на 2015 г., сочи анализ на Райфайзенбанк.
Месечната инфлация за юли беше 1.0%, като по този начин пречупи дефлационния тренд. Тя повлия за задържане на средногодишната дефлация, която през юли остана на нивото си от юни (-0.8%). „От друга страна, натрупаната инфлация от началото на годината до юли спадна значително до ниво минус 0.1% (-1.1% за юни). За спада най-голям принос имаха поскъпващите хранителни продукти, алкохола и тютюна, ресторантите и развлеченията“, коментира икономическият анализатор Емил Калчев.
През второто тримесечие коефициентът на заетост нарасна с 0.8 пр.п. на годишна база и достигна 49.5%. От своя страна, към края на периода коефициентът на безработица намаля с 1.9 пр.п. до 8.0%. Двата показателя отразяват положителната динамика на БВП за тримесечието, като се очаква те да продължат плавно да се подобряват.
До юни 2016 г. бюджетното салдо остана не само положително, но се натрупа и значителен излишък от 3.1 млрд. лв. Причина за това бяха ускореният ръст при приходите - с 8.6% на годишна база и свиването на разходите - с 4.5% спрямо юни 2015 г. Ръстът на общите приходи се дължеше главно на повишени приходи от данъци – с 1.2 млрд. лв. на годишна база, основно поради повишеното потребление. При общите разходи спадът бе породен главно от свиване на капиталовите разходи с 1.1 млрд. лв. спрямо второто тримесечие на 2015 г.
Анализът на Райфайзенбанк отчита, че през юни кредитите към фирми и граждани се свиха за двадесети пореден месец с общо 1.2% на годишна база, достигайки 48.5 млрд. лв. При кредитите към нефинансови предприятия бе отчетен по-значителен спад от 1.5% до 30.3 млрд. лв., докато при тези към домакинствата той бе умерен - с 0.7% до 18.2 млрд. лв. На този фон положителен факт беше ръстът на кредитирането с общо 0.8% през юни спрямо май, който при това е на положителна територия за четвърти пореден месец. „Макар и слаба, ако тази тенденция продължи, а това е най-вероятният сценарий, тя ще доведе до ръст на кредитирането и на годишна база“, допълни Калчев.