Ускоряването на растежа на потреблението на домакинствата и подобряването на инвестиционната активност в страната за периода на 2015 – 2017 г. ще бъдат по-скромни спрямо записаните в Средносрочната бюджетна прогноза 1,2 % до 2,5 %. Това се казва в позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която се фокусира върху основни тези, с цел разработване на оптимален по концепция и съдържание проект на държавен бюджет.
От Асоциацията се базират на този етап единствено на резултати от традиционното проучване сред членовете на АИКБ и Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015 – 2017 г., както и на възприети принципни позиции.
АИКБ счита, че реалистичният подход изисква да се придържаме към значително по-скромни очаквания, които ни насочват към ръст на БВП в интервала между 1,0 и 1,5 на сто.
Всъщност не забелязваме някакви адекватни мерки за увеличаване на вътрешното потребление и за по-добра регулация, които да дадат впечатляващ положителен резултат, а през последните месеци констатираме влошаването на външните условия за българския износ, което може да се отрази в по-малък ръст спрямо предходен наблюдаван период, смятат от Асоциацията.
В тази посока са и резултатите от анкетата сред членовете на АИКБ, като въпреки преобладаващите очаквания за увеличение на продажбите и ръст във финансовия резултат (съответно, 53% и 50% от анкетираните) приблизително еднакъв брой работодатели предполагат износът да остане без промяна или да отбележи ръст. Показателни са и очакванията, свързани с вътрешната инвестиционна активност, като едва една трета от членовете ни обмислят увеличение на инвестициите, докато всеки втори би се въздържал да разширява инвестиционната си дейност.
Правителството трябва да изрази воля за борба със сивата икономика и контрабандата, да даде гаранции, че това няма да останат само думи и лозунги, включително и с това, че предвижданите приходи от акцизи трябва да отразяват евентуалните резултати от изпълнението на поетите ангажименти, се казва в съобщение до медиите.
Настояваме да се запази тенденцията за поддържане на дела на средствата, преразпределяни от държавния бюджет под 40 %. АИКБ неизменно остава на позицията, че ограничаването на преразпределението е стимул за повишаване на ефективността на държавната администрация и има антикорупционен ефект.
От АИКБ продължава убедено и последователно да подкрепят данъчната стабилност при ниски равнища на данъчните ставки. Те я оценяват като един от основните фактори за привличане на инвестиции и за осигуряване на условия за икономически растеж. АИКБ приветства заявеното в Средносрочната бюджетна прогноза „запазване на ставката от 10 % през целия период 2015 – 2017 г.“. Смятаме, че това е важен сигнал за всички инвеститори по отношение на предвидимостта и стабилността на данъчната политика в страната. Положителен анонс е и заявеното запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на ДОО и участието на държавата в осигуряването на фонд „Пенсии“ чрез трансфер на нивата от 2014 г. и съответното запазване на размера на здравноосигурителната вноска на нивото от 2014 г. – 8 на сто.
Важно е да припомним, че заложената фискална позиция в Средносрочната бюджетна прогноза 2015-2017 бе дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 1,5 % от БВП за 2015 г., 1,1 % от БВП за 2016 г. и 0,9 % от БВП за 2017 г.
От АИКБ изразяват убеденост, че прогнозиран дефицит от 1,5 % е постижим и остават на принципната си позиция, че под никакъв предлог не бива да се планира бюджетен дефицит по-голям от 2,0 % от БВП.
При всяко положение държавата трябва да се стреми към намаляване на размера на дефицита спрямо предходната година. Това би било сигнал към всички, че държавата се стреми към балансиране на публичните финанси.
В същото време е необходимо да има ясна воля да не се позволи увеличаването на дефицита при евентуално неизпълнение на приходната част на бюджета и категорично изразяваме несъгласие увеличение на дефицита да се коментира във връзка с произволни интервенции в банковата или енергийната сфера – особено когато това се прави неаргументирано, без ясна прогноза и оценка на въздействие.
Регулярните проучвания на заетостта в реалния сектор показват тенденция на ръст, както и предпазливо намаляване на равнището на безработицата. В подкрепа на тези хипотези са и последните анкетни резултати. От АИКБ считат, че има предпоставки за обръщане на тренда към увеличаване на заетостта. Активните политики за подобряване на средата за бизнес и за насърчаване на заетостта могат да ускорят процеса.
По отношение разчети, свързани с нивото на безработица, за прогнозния период бихме реферирали към стойности на коефициента на безработица в интервала 11-11,2%.
По отношение на стойностите на средномесечната заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение има темп на нарастване, който многократно превишава темпа на нарастване на БВП и инфлацията, както следва:
2010 г. – 6,4%; 2011 г. – 5,8%; 2012 г. – 13,3%; 2013 г. – 10,4%; 2014 г. – 4,0%.
Повишението на МРЗ в началото на 2014 г., както и очакваното такова в началото на 2015 г. автоматично ще повиши и средната работна заплата, което пък ще рефлектира към натиск за увеличение и на възнагражденията на по-квалифицирания персонал.
От АИКБ заявяват, че не подкрепят продължаващото увеличаване на минималната работна заплата като цяло. Отново настояваме за договаряне на диференцирани стойности на МРЗ по браншове.
Постоянните коментари за увеличаване на максималния осигурителен доход имат отрицателно отражение върху бизнеса. Оценяваме подобно евентуално решение като неправилно и водещо до намаляване на доходите на висококвалифицираните специалисти, увеличаване на разходите за осигурителни вноски и намаляване на конкурентоспособността на българските предприятия.
АИКБ би подкрепила преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата - нещо повече, смятаме, че в издръжката на държавната система и администрация има още резерви, които могат да бъдат използвани. Също така трябва да бъде направен функционален анализ и да се предприемат мерки за закриване на държавни структури с отпаднали, дублирани или затихващи функции. Това обаче трябва да се извършва наистина с цел оптимизация на функционирането на държавната администрация, а не с цел политическа разправа с неудобни държавни служители, се казва в позицията.
От становището на асоциацията става ясно, че тя не подкрепя увеличение на разходите за сектори „Вътрешен ред и сигурност” и „Отбрана”, подкрепя евентуалното увеличаване на средствата в бюджета за сектор „Образование и наука” и настоява да види в държавния бюджет разчети, които недвусмислено да показват развитие и реализация на конкретни реформи в пенсионната и здравно-осигурителната система. А
АИКБ отбелязва, че внедряването на електронни услуги и създаването на функциониращо електронно правителство драматично закъсняват и че на практика обхватът на електронните услуги е изключително ограничен, въпреки постоянно отделяните средства за целта и предлага средствата да се насочат именно към това, а не към съмнителни и необосновани разходи за поддръжка на вече закупен софтуер.
