Дълговата криза в еврозоната и разногласията между страните членки усложняват дългоочакваната реформа на европейската Обща селскостопанска политика.
Знаете ли, че всяка година английската кралица Елизабет II получава земеделски субсидии в размер на 20000 британски лири само за имението си в Уиндзор? По данни на сайта за мониторинг на европейското финансиране за земеделие farmsubsidy.org, кралското семейство е бенефециент на близо 8.2 млн. лири финансова помощ от Съюза за периода от 1999 г. насам за поддръжка на многобройните си селскостопански имоти.
Но да оставим владенията на Нейно Кралско Величество настрана...още по-интересен факт (по данни отново на farmsubsidy) е, че само за 3 години българските агро предприятия Омега агро ЕООД, Сортови семена Вардим ЕАД и ЕТ Фантастика 95 – Георги Цанков са получили еврофинансиране за над 10.5 млн. евро. Само за справка – името на последната фирма нашумя в актуалния скандал с доставката на негоден за консумация зрял фасул за социално слабите у нас при обществена поръчка, финансирана отново с европейски средства. Малко преди това стана ясно още, че въпросната фирма е спечелила 9 от общо 15 търга (за общо 42 млн. лв.) за доставяне на хранителни помощи...при цени, по-високи от пазарните.
Споменатите по-горе примери повдигат генерални въпроси относно ефективността и справедливостта на разпределението на средствата по линия на Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП) – най-сериозното перо от европейския бюджет. На общностно равнище надделява впечатлението, че земеделските фондове, преследващи амбициозни икономически и социални цели, всъщност работят в полза на големите и богатите, а не на малките, които реално имат нужда от финансова подкрепа. В отговор на назряващите критики на обществено и политическо равнище, европейските институции инициираха поредната реформа на селскостопанската политика, като целта е през периода 2014 – 2020 г. тя да стане по-справедлива, по-зелена и по-пазарноориентирана. Договарянето на желаните промени от европейските политици, обаче, изглежда все по-сложно в условията на продължаваща икономическа и финансова несигурност и все по-негативно отношение към щедрото субсидиране с парите на данъкоплатците. Още повече, че самият бюджет на съюза за следващите седем години виси на косъм. И все пак, какви са основните предизвикателства пред бъдещето на ОСП и има ли българското земеделие шанс да излезе на печалба от задълбочаващия се политически пъзел?
Добрите намерения
За следващата финансова рамка (2014-2020 г.) Европейската комисия изготви законодателен пакет, целящ да направи земеделската политика на ЕС по-конкурентоспособна чрез 3 ключови направления: повече справедливост, опростяване и ''озеленяване''. Първата цел е насочена към по-равнопоставено разпределяне на субсидиите както между старите и новите държави-членки, които в момента са сериозно ощетени (това важи в пълна сила за България), така и между големите и по-малките стопанства. В тази насока Комисията настоява за установяване на таван на директните плащания, така че едрите земевладелци да не могат да получават субсидии над 300 хил. eвро, повече достъп до ресурси за малките земделски стопани, както и за въвеждане на схема за директно субсидиране на младите фермери. Също така, през новия програмен период ще бъде въведено понятието ''активен фермер'' за сметка на плащането за ''единица площ'', така че от европейските субсидии да се възползват само тези, които се занимават със земеделска дейност и да се избегне изтичането на публични средства към фиктивни стопанства, ски писти и голф игрища. Що се отнася до опростяването, ЕК се фокусира върху по-кратки срокове за разплащане и повече гъвкавост при разпределението на средствата, както и към намаляване на административната тежест, премахване на осите на селскостопанската политика и регионализация на селските райони. Третата приоритетна цел, ''озеленяването'', която е и най-проблемна, е насочена към обвързване на 30% от директните плащания за земеделците с екологични мерки, заделяне на 7% от площта на селските стопанства като приоритетни екологични площи (угар), поддръжка на пасища и ротация на обработваните култури.
За да се превърнат тези предложения в реалност обаче,
за първи път, в следствие от влизането в сила на Лисабонския договор, те ще трябва да получат одобрението не само на министрите на страните членки, а и на Европейския парламент. И ето го резултата – над 7400 предложени поправки, като се очаква до края на годината броят им допълнително да нарасне. Към момента за консенсус между политическите партии в ЕП не може да става и дума, а тепърва парламентът ще трябва да се разбере и с държавите членки, всяка от които е решена да отстоява интересите си до край. Ето защо влизането в сила на новата, ''по-справедлива и ефективна политика'' на ЕС засега изглежда повече като добро пожелание, особено след като преди броени дни големите държави и нетни платци в ЕС като Германия, Франция и Великобритания изскърцаха със зъби, че няма да дадат пари за по-голям бюджет на ЕС.
Какво означава цялата тази бъркотия?
Казано с най-прости думи, без да е приет новият европейски бюджет за 2014 -2020 г., няма как да има и нова ОСП, а ако страните от ЕС си стиснат ръцете за по-малък бюджет, няма как тази политика да стане по-щедра и справедлива.
„Много е лесно да предложим хубави мерки, но ако нямаме пари, за да ги изпълним, те се превръщат в коледни пожелания. Сегашният бюджет от 418 млрд. евро е абсолютен минимум“, категоричен бе евродепутатът и докладчик по въпроса с директните плащания Луис Мануел Капулас Сантош в рамките на журналистически семинар за реформата на ОСП, организиран от ЕП в Брюксел. По думите му, за да бъде преодоляна сегашната ситуация, в която един фермер от Латвия получава субсидия от 25 евро на хектар, а неговият колега от Нидерландия – 475 евро на хектар, трябва да се приложи „политиката на Робин Худ – да вземем от богатите, за да дадем на бедните“. Именно това ще се окаже най-деликатната тема за договаряне между Европарламента и Съвета, тъй като евентуалният сценарий за намален евробюджет автоматично означава орязване на средствата за благоденстващите френски и холандски фермери, за да могат да те да отидат в джоба на българските и румънските.
Друг труден момент в процеса на договаряне на реформата на ОСП е нейното ''озеленяване'', тъй като немалко страни, сред които и България, са твърдо против обвързването на 30% от директните субсидии със зелени мерки. Както знаем, у нас агроекологичните схеми не се радват на особена популярност...Други държави обаче, например най-големият нетен платец Германия и скандинавските страни, са настроени в полза на зелените мерки и настояват дори за 40-50% финансиране единствено и само за екология.
Също толкова противоречиви са и реакциите на предложението за заделяне на 7% от площта на селските стопанства за угар, т.е. необработваеми площи. „Не може да отнемеш 7% от един от най-устойчивите сектори в Европа. Отнемем ли от обработваемата земя, ние подкрепяме продукцията на други части от света като Азия и Южна Америка, които работят при много по-ниски стандарти“, коментира Алберт Дес от Европейската народна партия. Дори и Мартин Хаслинг, депутат от групата на Зелените, разкритикува предложената от ЕК мярка: „Отнемането на 7% от земята трябва да се реши по по-разумен начин. Например може да се забрани пръскането с химикали, или засаждането на протеинови култури.“
От думите на европейските депутати стана ясно също така, че законодателният пакет на Комисията на практика обрича на провал втората приоритетна цел на течащата реформа – опростяването и намаляването на бюрокрацията. Всъщност, влезе ли в сила предложението на ЕК, то автоматично означава 15% повече административна тежест. Конфликти предизвикват и формулировките на понятията ''млад'' и ''активен'' фермер, както и възможността за прехвърляне на пари от между двата стълба на ОСП – I-ви (директни плащания) и II-ри, в който спадат средствата за развитие на селските райони. Идеята на Европарламента е да има повече гъвкавост, за да могат страни като България, в които усвояването на средствата по Програмата за развитие на селските райони буксува, да могат да прехвърлят от неусвоените средства към схемата за директни плащания, радваща се на много по-голяма популярност.
Позицията на България
Според българския евродепутат от ЕНП Мария Габриел, която представи основните искания на България, ключов за страната ни е факта, че тя защитава еднакви позиции и в Съвета на министрите, и в Парламента, с което реално увеличава шансовете си за подкрепа и от другите страни членки. Сред приоритетите ни са залегнали по-голямата справедливост при плащанията за земеделци в целия ЕС, достигане на националния таван на субсидиите през 2014 г., а не през 2016 г., по-гъвкави "зелени" мерки, съобразяващи се със спецификите на земеделския сектор в отделните държави, двойно увеличение на тавана на директните плащания. България настоява и за възможността за прехвърляне на поне 10% от евросредствата между двата стълба, както и за обвързване на 10% от директните плащания с конкретни производства, за да може да се даде по-голям шанс на тютюнопроизводителите, животновъдите и производителите на плодове и зеленчуци.
В момента българските фермери получават около 40% от директните плащания за Холандия, Франция, Германия. Това се дължи на използването на т.нар. ''исторически подход'', като за референтна година е взета 2000-2001 г. „Никой не може да ме убеди, че българското земеделие е на същото ниво, на каквото беше преди 10 години, категорична е евродепутат Габриел. По думите й, в случая на България е предвидено тя да получи пълния си пакет през 2016 г., но преговарящите за страната се борят това да се случи още с влизането на новата ОСП през 2014 г., за да можем да стъпим на около 60% от средното за ЕС ниво.
„Вече горе-долу е ясно в кои области ще получим подкрепа и в кои се очертава да сме сами Хубавата новина е, че Франция промени позицията си и вече е на наша страна, Испания и Италия също ни подкрепят. Но страни като Великобритания и Швеция са твърдо против, те са и за съкращаване на бюджета на ЕС. Така че съществува рискът евроинституциите да се договорят за много добри и конструктивни реформи в земеделието, но в крайна сметка да останем без бюджет.“, призна и Мария Габриел. Тя допълни още, че й се иска всички нови страни членки да бъдем по-единни, тъй като това, което би трябвало да ни обединява, е силен първи стълб с повече директни плащания. Полша обаче иска повече средства за развитие на селските раойни, каквато е позицията и на Германия.
Все пак, българският евродепутат е умерен оптимист: „Ако лагерът на новите държави членки не ни изостави, ще успеем да се преборим за повече справедливост в първия стълб.“
А защо не без субсидии?
„Аз неведнъж съм казвал, че европейската земеделска политика е тотално сбъркана.“, подчертава Красимир Кумчев, собственик на „Агропродукт груп ООД“, давайки за пример Италия, в която основен проблем на селскостопанския сектор е застаряването на фермерите.“Тоест, дори и в една стара държава членка на ЕС, земеделският отрасъл не е атрактивен. Това означава, че самата обща селскостопанска политика не е ефективна. Ако беше ефективна, в старите държави членки щеше да има резултат от това, а такъв няма. Така че това, което ние постоянно повтаряме – че след 2, 3 или 5 години, когато евентуално достигнем субсидирането на старите членки, ще се оправим, просто не е вярно.“, уверен е той.
По думите му, проблемът на ОСП има само едно решение - „или да се изравнят субсидиите за всички, или да бъдат премахнати – т.е. конкурентната среда да бъде еднаква за всички“. Кумчев е категоричен, че ако се премахнат субсидиите, България ще бъде рай за земеделие, защото има всички географски и климатични дадености за качествена селскостопанска продукция.
„Ако един български политик набере необходимия кураж да каже на европейските си колеги – „ОК, ние не искаме да ни давате пари, искаме да премахнете субсидирането“, това би звучало много по-силно. В ООН също се обмисля постепенно премахване на финансовото подпомагане на земеделието и този ресурс, който отива за субсидии, да бъде трансформиран в помощи за най-бедните прослойки на населението. В това, според мен, има много повече смисъл за всички.“, смята той.
За съжаление, към настоящия етап, общият солидарен земеделски пазар на ЕС, на който всички се конкурират на равни начала, все още изглежда като утопия. Трудно е да си представим, че фермерите от старите държави членки ще се откажат от привилигированата си позиция, за да помогнат на по-бедните си нови ''събратя''. Темата за премахването на субсидирането, смело изричана от лидерите на броени страни членки, засега също е крайно непопулярна. По-скоро за пореден път ще видим Брюксел, задръстен от животните и машините на разгневени земеделци, защитаващи правото си на щедри субсидии, до които са имали достъп през последния половин век. И все пак, добре е да знаем, че България отстоява единна и твърда позиция пред останалите държави от ЕС и да й пожелаем успех. Или пък да внимаваме какво си пожелаваме.
Автор: Мария Черешева
*Статията е от новия брой на списание ENTERPRISE, който е на пазара от 15 ноември.
