На 24 февруари 2024 г., в Конгресен център на Международен панаир "Пловдив", зала "Пловдив", се проведе Земеделски форум "Фермата": Агроиновации и технологии".

Събитието е организирано от сп. Enterprise и под егидата на Министерството на земеделието. Събитието беше част от съпътстващата програма на изложението Агра 2023.

Представители на Министерството на земеделието, на Институт за агростратегии и иновации и на Европейския цифров иновационен хъб "АгроХъб.БГ" представиха пред участващите в конференцията земеделски стопани рамката за финансиране на сектора до 2027 г. и промените в нея в сравнение с предходния програмен период, както и възможностите за подкрепа и технологично развитие от партньорите на иновационния хъб.

Форум "Фермата: Агроиновации и тенденции" беше открит от Анна Петрова, дирекция "Развитие на селските райони", Министерство на земеделието. Тя представи стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г., чийто общ бюджет е над 5,6 млрд. евро.

Тя разясни нивата на подпомагане за различните сектори, операции и стопанства, като акцентира върху интервенциите за околна среда и климат и новостите в рамката.

Евродепутатът Атидже Алиева-Вели представи регулаторната рамка на Европейския съюз (ЕС) за сертифициране поглъщането на въглерод. По думите ѝ въглеродното земеделие трябва да се превърне в нов бизнес модел и ресурсите в агросектора да се управляват по-устойчиво.

За да бъде успешен този модел, всички практики за достигане на климатична неутралност трябва да бъдат съобразени с местните и регионални специфики, подчерта тя. Затова е важно България да има свой национален план и свои цели не само за въглеродното земеделие, а и за целия зелен преход.

Атидже Алиева-Вели посочи, че е важно земеделският бранш и администрацията да работят в синхрон, за да бъдат защитени националните интереси. Тези мерки след 2027 г. вероятно ще станат задължителни и може би няма да се финансират в такава степен, прогнозира тя.

На 7 март ще има среща на експертната група, която ще подпомага Европейската комисия за разработването на законодателството за въглеродното земеделие, обяви Атидже Алиева-Вели. Тя призова секторът да е активен и да прави предложения за постигането на устойчивост.

Георги Грозев, директор филиал, "Уникредит Булбанк"-Пловдив, Калина Ангелова, мениджър европейски фондове, "УниКредит Булбанк", и Добромир Димов, директор клон Пловдив, "УниКредит Лизинг", представиха възможностите за финансиране на агросектора през 2023 г.

Георги Грозев подчерта, че в почти всеки клон на банката има консултант, който да обсъди с всеки стопанин неговите нужди. Чрез дигиталните услуги на банката това обслужване може да стане и дистанционно. От банката представиха и продуктите, които предлагат за земеделци, и как те могат да се възползват от тях.

Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации, ръководител на Европейски цифров иновационен хъб "АгроХъб.БГ", Ивайло Енев, Васил Василев, Благой Анастасов, доц. д-р Иванка Тринговска, партньори в "АгроХъб.БГ", представиха дейността на хъба.

Всеки един от партньорите представи технологични продукти и услуги, от които земеделските производители могат да се възползват в стопанствата си съобразно техните специфики и нужди.

В момента се изгражда и национален център за демонстриране на нови технологии за прецизно земеделие. Технологични демонстрационни точки ще има на няколко места в страната.

Илия Проданов, зам.-председател на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите, говори за задължителните стандарти и основното подпомагане в Европейския съюз (ЕС). Той представи практики от различни държави от ЕС при обработката на земята, вкл. забрани, препоръки и изисквания. Специално внимание страните от блока отделят на почвите, засегнати от ерозия, и тяхната защита и укрепване.

Страните имат изисквания за културите, които се засяват, в зависимост от почвите, растителното покритие върху почвите, ротацията на културите, засяване на вторични култури, периодичната смяна на основните култури и др.

Илия Проданов подчерта, че ставката за основно подпомагане на доходите за устойчивост е 10 евро на дка в България - сред най-ниските в ЕС. По-ниски са само в Полша, Чехия, Румъния. Той призова да се върви към изравняване на ставките с прилаганите в Западна Европа.

Милен Кръстев, дирекция "Развитие на селските райони", Министерство на земеделието, говори за Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023-2027 г. в частта за устойчиво земеделие.

Той обяви, че ще стартират четири приема през април и май на предложения за изпълнения на инвестиции в устойчиво земеделие. Направленията са инвестиции в технологична модернизация с бюджет 318 млн. лева, инвестиции в ефективно управление на води с бюджет 99 млн. лева, центрове за подготовка и предлагане на пазар на плодове и зеленчуци с бюджет 15 млн. лева и инвестиции в животновъдни обекти за мъжки разплодни животни с бюджет 4,5 млн. лева.

Ведомството е в процес на сформиране на работна група, в която ще бъдат поканени и браншови организации, така че стопаните да се запознаят с правилата и насоките за кандидатстване. Кандидатстването и одобрението на проектите ще е изяло през системата ИСУН, допълни той.

Насоките за кандидатстване ще бъдат публикувани в ИСУН и на сайта на агроминистерството за обсъждане за период от 30 дни. Всички заинтересовани страни ще могат да дават предложения по тези правила, посочи още той.

Милен Кръстев обясни, че срокът за сключване на договори е края на септември 2023 г. Обосноваността на разходите е предвидено да става с представяне на оферти. Неодобрените кандидати ще могат да обжалват пред съда, а одобрените - размера на одобрените разходи, допълни той.

Аделина Стоянова, директор на дирекция "Директни плащания", Министерство на земеделието, завърши форума с презентация за директните плащания през 2023 г. От целия пакет директни плащания 25% са насочени към екология, поясни тя. Ще се търси резултат и ефект от всяко едно дадено евро като финансиране.

Запазена е структурата на директните плащания, както се прилагаха и до момента, каза Аделина Стоянова. Изключенията са малко и са при екологичните интервенции. Най-голямото предизвикателство за администрацията е разработването на екосхемите, така че да са достъпни и разбираеми за фермерите, каза Аделина Стоянова. Всички плащания се базират на площ, схемите са доброволни и имат кумулативно въздействие - върху една и съща площ може да се акумулират няколко практики за повишаване производителността на стопанството, обясни тя.

Бюджетът за директните плащания за 2023 г. е в размер на 808 млн. евро, каза още Аделина Стоянова. Общият бюджет е 4,4 млн. евро.

Официален партньор на събитието: УниКредит Булбанк

Стратегически партньори: Национална асоциация на зърнопроизводителите, Институт за агростратегии и иновации и АгроХъб.БГ

Официални медийни партньори: АгриГейт Медия, Agri.bg, Traktor.bg, AgroPazar.bg, Bager.bg, AgroTV

Партньори: Devin, Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци

Дигиталeн маркетинг партньор: Design Expert