Общо 55% от работодателите в България са организирали дистанционна работа заради пандемията, показват данни от анкета на Българската стопанска камара (БСК).
От анкетираните 28% казват, че са позволявали дистанционна работа и преди пандемията, а 17% - че не прилагат работа от разстояние, сочат още данните.
При 89% от работодателите организацията на работа е смесена - със служители и в офисите/предприятията, и от вкъщи. Само 11% не прилагат такъв модел на работа.
Половината от работодателите прилагат друг вид смесена форма на работа - в определени дни от седмицата служителите да работят от вкъщи.
Една трета от отговорилите, че прилагат дистанционната работа, декларират, че 50% от заетите в техните предприятия работят от разстояние. 37% от служителите работят до и над 90% дистанционно, а в 13% от случаите дистанционната заетост е за 75% от служителите.
17% от анкетираните посочват, че едва 10-25% от техните служители работят от вкъщи.
С оглед естеството на работата най-често дистанционната заетост се прилага за административния персонал, ръководители, специалисти продажби и маркетинг, финансово-счетоводни специалисти, ИКТ специалисти и персонал, обслужващ клиенти. Относително редки са случаите за надомна заетост на техници, инженери и приложни специалисти, а за персонала, осигуряващ охрана и сигурност, тази форма на заетост е неприложима.
Регламентирането на изискванията и правилата за работа от разстояние в допълнителните споразумения със служителите и обезпечаването на работните места у дома с необходимата техника са трудности, с които се сблъсква всеки трети работодател.
На следващо място (с по 28%) като проблеми се очертават невъзможността за ефективно наблюдение и отчитане на работата; затрудненията в комуникацията и обратната връзка; нарастващият стрес и напрежение в работата; оценката на риска и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
Третата група проблеми (с по 22%) са: осигуряването на софтуер за управление и контрол; проблеми с трудовата и технологична дисциплина; проблеми с мотивацията.
В около 17% от случаите притеснение у работодателите създават осигуряването на информационна сигурност, както и изострянето на вътрешноекипните и междуекипни конфликти и противоречия.
За 11% от работодателите проблем е разпределението на работата, възлагането и делегирането на задачи, както и забавянето в сроковете за изпълнение.
11% от анкетираните не са се сблъсквали със затруднения при прилагането на дистанционна работа, а едва 6% виждат проблем по отношение обучението на служителите.
Намаляването на режийните разходи (72%) и създаването на гъвкави форми на труд (67%) са най-големите позитиви на дистанционната работа, според участниците в анкетата.
На следващо място се нареждат привличането на млади служители, предпочитащи този тип работа (28%), и нарастването на ефикасността и производителността на труда (22%). Малко над една десета от анкетираните не виждат позитиви в този тип заетост.
Влошеното екипно взаимодействие е най-големият недостатък на работата от разстояние - така смятат 61% от участниците в анкетата.
28% от анкетираните смятат, че се понижават качеството, продуктивността и ефективността в работата, но според други 50% тъкмо обратното - налице е повишаване на качеството, продуктивността и ефективността.
Според 11% от анкетираните се понижават отговорността и ангажираността на служителите. На другия полюс 28% са отговорили, че се засилват отговорността и ангажираността. Според 17% няма промяна по отношение на продуктивността, качеството, ефективността и екипното взаимодействие.
17% от анкетираните отчитат подобряване на финансовите показатели на фирмата след въвеждането на дистанционни форми на заетост, а в 11% от случаите е налице влошаване на показателите. При 33% няма промяна. 39% от анкетираните не разполагат с необходимата информация, за да отговорят на този въпрос.
Половината работодатели възнамеряват да продължат прилагането на дистанционните форми на заетост и след отпадане на извънредните противоепидемични мерки, а други 22% се колебаят. Едва 6% от анкетираните са категорични, че ще се откажат от хоум офиса като начин на организиране на работния процес.
Половината анкетираните не смятат, че хоум офис режимът увеличава обема на работа на служителите, а други 28% са на противоположното мнение. 22% се затрудняват да преценят.
Смесването на работата и личния живот, както и влиянието на разсейващи фактори и неустойчива концентрация върху работата са най-честите причини у служителите да се създава усещане, че дистанционната работа увеличава обема на труда им. На следващо място са неумението за управление на времето (44%) и липсата на опит и култура за работа в дигитална среда (33%).
Сред причините за усещане за свръхнатовареност са още лошата организация и неумение на преките ръководители да прилагат този тип работа (28%), липсата на информация и своевременна обратна връзка (22%) и липсата на съдействие и помощ в работата (17%).
