Регистрираната безработица в България през май намалява до 5,11%, което е с 0,33 процентни пункта под нивото на показателя през май 2024 г., съобщават от Агенцията по заетостта.

Към края на май 2025 г. регистрираните безработни в страната са 144 959 души, отчитат от Агенцията.

С посредничеството на бюрата по труда в страната през месецa работа са започнали 14 848 безработни лица, както и 434 заети, учащи и пенсионери, които са потърсили съдействие за нова професионална реализация.

Общо 1744 души, сред които лица с увреждания, младежи без трудов опит, хора над 55 години и дълготрайно безработни, са включени в субсидирана заетост. От тях 1628 са по проекти, финансирани по Програма "Развитие на човешките ресурси 2021-2027", съфинансирана от Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+).

Само през май над 5хил. души, които не са били част от пазара на труда, са били мотивирани да се включат.

През май на първичния пазар на труда са заявени малко над 9 000 свободни работни места. Най-голям дял от тях са в секторите "Преработваща промишленост" - 23,1%, "Държавно управление" - 13,3%, "Търговия и ремонт на автомобили" - 12,8%, "Хотелиерство и ресторантьорство" - 11,5%, "Административни и спомагателни дейности" - 7,5%, "Строителство" - 4,8%.

По-високата заплата и бонусите са привлекателни за половината от българите

Според проучване на онлайн платформата wherewework, позната доскоро като kaderabotim.bg, общо 48% от българите биха сменили работата си при поява на по-добра възможност.

Проучването обхваща пет държави от Централна, Източна и Югоизточна Еврота - България, Гърция, Румъния, Молдова и Унгария.

"Данните от България потвърждават регионална тенденция: служителите са все по-внимателни към това, което получават в замяна на труда си, търсейки не само по-високи заплати, но и смислени и персонализирани придобивки. В същото време работодателите стават все по-наясно с тези очаквания - почти половината от тях обмислят поне малки корекции в своите компенсационни пакети", коментират от компанията автор на проучването.

На въпрос дали биха сменили работата си, ако се появи по-добра възможност, 26% от участниците в проучването споделят, че активно търсят нова работа. Като основна причина за възможна промяна 64% от тях посочват наличието на по-атрактивен пакет от заплати и придобивки.

В България делът на служителите, които биха си сменили работата само ако им се предлагат по-добри условия, е най-висок, в сравнение с другите четири държави. Същевременно едва 12% са тези, които са доволни от работното си място и не биха го сменили.

Във всички държави основна причина да приемат друга оферта за работа (според над 50% от отговорилите) са по-високата заплата и по-добрите социални придобивки. В България на второ място се нарежда възможността за гъвкаво работно време и дистанционна работа, а на последно място - професионалното развитие.

Според данните най-ниски са заплатите в Молдова, а България и Гърция са по средата с почти еднакви резултати. И в двете държави половината запитани са отговорили, че взимат заплата под 1000 евро. От страна на работодателите данните са същите - почти половината дават заплати под тази сума.

В Гърция над 40% от участниците в проучването казват, че не са получили повишения на заплатите в последните две години. По отношение на повишенията първенци са Румъния и Унгария, като там са отчетени и най-високите нетни заплати - над 3 хил. евро месечно.

В България най-често срещаните допълнителни придобивки включват ваучери за храна (51%), частна медицинска застраховка (47%) и бонуси за представяне (28%). Най-малко разпространени са придобивки като достъп до психолог, допълнителна родителска финансова помощ и зона за отдих или игри в офиса.

Българските служители предлагат на своите работодатели въвеждането на следните подобрения: допълнителни дни отпуск, гъвкави обезщетения (месечен бюджет, който служителите могат да използват въз основа на личните си нужди: спорт, здравеопазване, образование, транспорт и др.), ваучери за почивка или културни мероприятия, по-гъвкаво работно време и възможност за работа от всякъде, както и разширена медицинска застраховка (за семейство или допълнителни услуги).

В България най-много работодатели са отговорили, че обмислят промени в политиката си на възнаграждение, но корекциите са малки. Най-добър потенциал за подобрение виждат молдовските служители. В Унгария пък е най-висок процентът на отговорилите, че очакват дори спад през следващите две години.

Програми за кариерен преход

Според доклад на LHH (част от групата Adecco) компаниите все по-често преосмислят своята роля не само като работодатели, но и като отговорни партньори по време на кариерните преходи на служителите си.

Данните показват, че 45% от компаниите по света смятат да предоставят достъп на съкратени служители до програми за кариерен преход. Ниска е обаче осведомеността за служителите за тези програми - 10% средно, според статистиката на компанията.

В доклада се посочва, че през 2024 г. 73% от HR лидерите са извършвали съкращения, а тенденцията се очаква да се запази и през 2025 г. В тази връзка глобалният пазар на т.нар. аутплейсмъннт услуги (т.е. на програми за кариерен преход на съкратени служители), се очаква да достигне 7,85 млрд. щатски долара до 2033 г., като ще расте с по близо 6% годишно.