Новият хоризонт за местната власт

Новият хоризонт за местната власт

Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

Вторият тур на изборите ще отмине и е време да погледнем към хоризонта отвъд пускането на бюлетината и изборната вечер на коментаторите и безкрайните графики в телевизиите. По традиция, фокусът върху местната власт бързо ще изчезне и всички ще се втурнат да говорят за бъдещето на правителството.

Бюджетът е бомба със закъснител - в политически и фискален смисъл, където, ако "сглобката" не се е разклатила достатъчно от цирка с машинния вот (на първи план хеш код, на втори план добре познати аналогови физиономии), спорът за държавните финанси може спокойно да катурне всякакви планове за ротация и политическа стабилност.

Разговорът за конституцията също ще убие всякаква мисъл за местната власт. Въпреки всичко, независимо от това дали ще наблюдаваме разпад в управлението, изборите дават нова енергия на местната власт, която ще си е там през следващите четири години. Затова е важно да очертаем някои посоки на развитие, които изглеждат вероятни.

Очакване за по-високи данъци на местно ниво

Добре е да го кажем още преди втория тур. Някои местни данъци и такси ще се увеличат в следващите години. Първо, защото са много ниски и това няма да е вечно - в страната масово хора плащат повече за годишна винетка, отколкото за данък върху имота си. И второ, защото структурата на държавните финанси е сбъркана, тя изсмуква собствените приходи на общините, прави ги зависими от трансфери и подаръци от централната власт, и води до хронична липса на ресурс дори в годините на изобилие за държавната хазна.

В допълнение към това, очакването винаги е за някакво повишение на общинските налози в началото на новия мандат на местната власт. Тук обаче има важен детайл. Вдигането на местните данъци и такси по-скоро няма да е дело на новите общински съвети.

Най-големият приход за общините обикновено идва от данъка върху сделките с имущество - там обаче масово общините са на максимума по закон и вече няма пространство за покачване на размера на данъка. Фокусът по-скоро би попаднал върху облагането на имотите, но не върху ставката, а върху данъчната оценка. Административният модел на данъчни оценки не е променян смислено от над 10 години, в него няма динамични компоненти свързани с пазарната стойност на имотите, което означава, че и самата данъчна оценка е пропуснала развитието на имотния пазар в последното десетилетие.

Изглежда повече от вероятно парламентът да се заеме с данъчните оценки на имотите (приложение в ЗМДТ), като или ще промени т. нар. коефициент за местоположение (лесният начин за осъвременяване на данъчната оценка) или ще тръгне към някаква форма на квази пазарна оценка за целите на облагането. И в двата случая, очакването е за чувствително повишение на данъка върху имотите, провокирано от промени в закона.

Нов модел за финансиране на регионални инвестиции

Политическата нестабилност и липсата на един силен играч, който да държи политическата власт, би следвало да доведе до различен модел за финансиране на големи инвестиционни проекти с регионално и общинско значение. Моделът на джипката и черната кутия на централния бюджет - по който можеш да построиш голям булевард във Варна или два нови стадиона в Пловдив, изглежда трудно приложим в момента.

Ако липсата на силна власт, концентрирана само в една партия, доведе до ясни правила за финансиране на регионални и общински проекти и форма на капиталова програма, която не е скрита в централния бюджет, а е публична и гласувана в парламента, това може да е едно от най-смислените постижения на "сглобката".

По-малко стратегии, повече проекти и работа

През последните три години общините в България хвърлиха огромна енергия в стратегическо планиране - т. нар. планове за интегрирано развитие за периода 2021-2027 г., свързано основно с усвояването на европейските средства по новите оперативни програми. Този процес се превърна в една безкрайна мъка, която разкъса местната власт между реалната работа и опитите пъстрият живот в една община да се вмести в кутийките на различните европейски проекти.

Така или иначе, това вече свърши. Новата местна власт няма да има задачата тепърва да пише стратегии, а ще трябва бързо да се ориентира в реализирането на заложените и в някои случаи - вече започналите - големи проекти, както и в новите възможности за финансиране - най-вече печално пренаписвания и муден Национален план за възстановяване и устойчивост. Възможности за финансиране на трансформация на местно ниво във всякакъв смисъл на тази дума в момента има и точно затова много ясно ще се види разликата между работещите местни власти и тези, за които основната задача е била спечелването на изборите.

Силна роля на общинските звена за инвестиции

През последните 4-5 години се наблюдава един постоянен тренд на оформяне на екипи за привличане на инвестиции във водещите общини в страната. Моделите са различни - понякога е отделна общинска агенция (като СОАПИ в София), понякога е силна дирекция в общината (както е случаят в Стара Загора), а понякога е активен заместник кмет, който отговаря за бизнес развитието. Тези екипи започват все по-често да се появяват на регионалната карта и дори да търсят възможности за сътрудничество помежду си.

Напълно постижимо е в следващите четири години оформянето на визията и маркетирането на инвестиционните дестинации в страната, както и планирането за развитието на индустриални терени, оформянето на висок клас бизнес пространства и партньорства с образователни институции да се случва в по-голяма степен между тези екипи, а не предимно в кабинетите на централната власт. Тук важна ще е и ролята на големите икономически центрове извън София, които могат да бъдат много по-смели в ролята си за промяна на регионалната карта.

Отпушване на разговора за финансовата децентрализация

Общият знаменател на всички тези теми е промяната в структурата на публичните финанси и засилването на ролята на общината. Въпреки наличния потенциал на местно ниво, в т.ч. различни възможности за финансиране на големи инвестиционни проекти, без финансова самостоятелност на общините и обвързване на местния бюджет с местната икономика, кметът никога няма да има ясен хоризонт пред себе си.

Пренареждането на местната власт в страната е най-добрият повод за отпушване на разговора за финансовата децентрализация, в т.ч. за споделяне на приходите от някои преки данъци. Каквито и фондове за инвестиции на местно ниво да се правят от централната власт, те не могат да заметат несправедливостта от изсмукването на ресурс от регионите.

Споделете:

Сходни статии

Присъединете се
към 12 257 читатели

ENTERPRISE е прецизно таргетирано B2B печатно издание за практически бизнес и интелигентно управление.