Броят на регистрираните земеделски стопани в България е намалял с над 26 хил. души в периода 2016-2022 г.

Това става ясно от последния доклад на Министерството на земеделието за състоянието на земеделието в България. Документът е публикуван на сайта на ведомството.

През 2016 г. са били регистрирани 98 303 фермери, докато през 2022 г. броят им намалява до 71 947, което е с 26 356 стопани по-малко.

Тенденцията продължава и през 2023 г., като предварителните оценки показват спад на регистрираните стопани до 69 669. Окончателната оценка ще е готова на по-късен етап.

Тенденцията на спад е устойчива, като за седемгодишния период всяка година са изчезвали средно между 2000 и 5000 регистрирани стопани, а само за последната година от регистъра са заличени 5018 земеделци, уточнява БНР.

Данните показват, че са изчезнали над 25% от фермите за кози и свине и около 20% от овцефермите. Затворени са предимно малки семейни стопанства, като тенденцията към окрупняване продължава.

Намалява и броят на животните, с изключение на птиците, тъй като се увеличават фермите за бройлери.

Икономиката и селското стопанство

Броят на заетите лица в сектор селско, горско и рибно стопанство е 184,9 хиляди души, като те формират дял от около 6,3% в структурата на заетостта по икономически дейности.

Предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) сочат също така, че средната годишна заплата в сектор селско, горско и рибно стопанство нараства с 18,5% годишно до средно 15 568 лева на лице през 2022 г. в сравнение с увеличение от 12,8% до 21 128 лева за по-широката икономика.

Площта със селскостопанско предназначение през 2022 г. е 5 226 087 ха - без съществена промяна спрямо предходната година, като представлява 47,1% от територията на страната.

Над една пета от тези площи (малко повече от 1,2 млн. ха) са засети от пшеница, като през годините площите с пшеница се запазват относително стабилни. Следващи по значение са засетите площи със слънчоглед, които са малко под 1 млн. ха, и царевица с 572 хил. ха.

Площите, засети с варива, значително намаляват за отчетния период от 7 години - до 22,2 ха през 2022 г. в сравнение със 103,4 ха през 2016 г. Подобна е и тенденцията при площите с пресни зеленчуци, които се свиват до 21,2 хил. ха от 35,5 хил. ха.

Овощните насаждения намаляват за периода до 83,6 хил. ха от 88,8 хил. ха.

Като цяло през 2022 г. се отчита намаление на производството на основните зърнени култури в страната спрямо предходната година (с изключение на ориз и овес) основно вследствие на понижение на средните добиви от декар заради по-топлото и сухо време от обичайното.

Увеличава се обаче производството на слънчоглед в сравнение с предходната 2021 г. заради ръста на реколтираните площи при спад на добива от дка площ, отчитат от агроминистерството. Спада реколтата от памук заради силното свиване на площите, намаляват и площите, заети с медицински и ароматни култури, като намалява добивът от дка площ.

При овошките има спад на площите с 3%, но ръст на добивите от 1%. При зеленчуците площите спадат с 16,5%, а реколтираната продукция се свива с 8,8%.

Повече за тенденциите в земеделието, плановете за стратегическо развитие на сектора и технологичните възможности можете да научите, ако посетите Земеделски форум "Фермата: Агроиновации и тенденции", организиран от сп. Enterprise. Форумът ще се проведе на 21 февруари 2024 г. в Международен панаир Пловдив като част от съпътстващата програма на изложението за селското стопанство АГРА 2024. Повече за конференцията и възможностите за регистрация за участие можете да видите на сайта ѝ: https://forumfermata.enterprise.bg/