ВЕИ производителите, за които в средата на 2015 г. бяха въведени ограничения за изкупуваната по преференциални цени електроенергия, получиха силен коз да търсят по съдебен път възстановяване на нереализираните приходи през изминалите три години, като предявят граждански искове. Това е спечеленото от адвокатско дружество "Пенков, Марков и партньори" дело по жалбата на "Телевик България" за окончателна отмяна на т. 2.11 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което беше определен размерът на т.нар. нетно специфично производство за покривни фотоволтаични централи с мощност от 30 КВт до 200 КВт. Въпросното решение на ВАС към момента засяга само "Телевик България" ЕАД, но има още стотици идентични висящи дела на производителите на ток от слънце и вятър срещу решението на КЕВР. Ако съдебната практика от горния случай се запази, всички те ще могат да заведат искове срещу купувачите на електроенергия ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про" и обществения доставчик НЕК за възстановяване на нереализирани приходи, пише capital.bg.
За голяма част от централите въвеждането на "нетно специфично производство" е довело до една трета по-малко приходи от очакваното за собствениците на ВЕИ.
Това не е първият случай, в който се отменя решение на КЕВР за ВЕИ сектора. През 2012 г. енергийният регулатор наложи временните цени за достъп на зелените централи в опит да ограничи поскъпването на тока. Въпросното решение Ц-33, с което производителите бяха лишени от между 20% и 49% от приходите им, беше отменено като незаконосъобразно от Върховния административен съд през 2013 г., но на практика, за да претендират връщане на недължимо платените суми за цена за достъп, ВЕИ производителите трябваше да предявят граждански искове за неоснователно обогатяване.
Защо се стигна дотук
Решението на КЕВР от 2015 г. всъщност е следствие от промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, които целяха намаляване на разходите на НЕК и електроразпределителни предприятия за изкупуване на зелена енергия, а оттам и да задържат повишаването на крайната цена на тока за потребителите.
Накратко, регулаторът беше задължен да определи квота часове, или т.нар. нетно специфично производство на количеството електроенергия, която се изкупува задължително на преференциална цена. Над тази квота количеството електроенергия от ВЕИ се продава свободно, по пазарни цени. Този модел обаче не е заложен в бизнес плановете и схемите за финансиране на соларните или вятърни паркове и в резултат обърква значително плановете за възвращаемостта на инвеститорите, които са очаквали да продават преференциално цялата зелена енергия.
Съдебна сага
Точно заради изненадващо въведено ограничение десетки ВЕИ производители подадоха жалби срещу решението на КЕВР. Техните възражения обаче не спряха изпълнението на административния акт, поради което през 2015, 2016, 2017 и 2018 г. НЕК и крайните снабдители изкупуват преференциално количеството електроенергия до достигане на определеното нетно специфично производство.
Казусът се заплете допълнително от факта, че приемането на акта на КЕВР беше съпроводено с редица нарушения, поради което последва протест на Софийската градска прокуратура за неговата нищожност. Така делата на всички ВЕИ производители бяха спрени, докато Върховният административен съд не отхвърли протеста на прокуратурата.
Мотиви на магистратите
Делото по жалбата на "Телевик България" в Административния съд - София-град, приключва на 23 февруари 2018 г., като решението е потвърдено и от ВАС на 18 юли. Висшите магистрати изцяло възприемат съображенията на адвокатско дружество "Пенков, Марков и партньори", че в Решение СП-1 на КЕВР липсва обосновка за това как и по какъв начин е установен размерът на нетното специфично производство, което е довело и до немотивираност на акта. В решението си ВАС е приел още, че липсват данни за наличие на ценови модел и количествата индивидуалните собствени нужди на производителите на енергия от ВЕИ, които би следвало да се приспаднат от средногодишното производство на електроенергия съгласно закона.
"Отмяната на Решение СП-1 обаче беше само първата стъпка в решаване на проблема. Следващата стъпка ще бъде поредица от дела пред гражданските съдилища, въз основа на които да бъде установен и доказан конкретният размер на пропуснатите ползи, както и на каква стойност възлиза нереализираният приход от произведена енергия, която би могла да бъде продадена по преференциална цена, ако не беше въведено "нетното специфично производство", казват от адвокатското дружество.
Реакцията на КЕВР
От Комисията за енергийно и водно регулиране обясниха за "Капитал", че след окончателното решение на ВАС за отмяна на т. 2.11 от Решение №СП-1 от 31.07.2015 г. са законово задължени да установят нови стойности за нетно специфично производство на електрическа енергия за съответната група производители - покривни фотоволтаични централи с мощност от 30 КВт до 200 КВт.
"Решението на ВАС има единствено констативен характер, тъй като с него се констатират вече възникнали права или задължения и се обективират стойности, заложени в предходни ценови решения на комисията относно количеството електрическа енергия за групата производители от ВЕИ", казва председателят на КЕВР Иван Иванов.
