През 2017 г. активността на българските изобретатели нараства – броят и на патентите (79), и на полезните модели (440) се удвоява. Дейността на фирмите обаче е ориентирана главно към внедряване на иновации, които са нискотехнологични и са нови за националния, а не за международния пазар. Това констатира традиционният доклад "Иновации БГ 2018" на фондация "Приложни изследвания и комуникации", оценяващ състоянието и потенциала за нововъведения на българската икономика.
Активност на бизнеса
За втора поредна година патентите на бизнес сектора изпреварват тези на физическите лица. Регистрираните патенти на предприятия са около 22 средно на година за периода след 2001. В същото време при полезните модели (т.нар. малки изобретения), регистрирани от физически лица (средногодишно около 60), се наблюдава почти постоянен ръст, значителен за последните две години, отчита "Иновации БГ 2018", пише capital.bg.
През 2017 г. бизнесът регистрира 35 нови патента. С повече от един патент са "Асарел Медет" – Панагюрище (4), "Мауер Локинг Системс" – Варна (3), "Хюндай Хеви Индъстрис Ко. България" (3) и "Химакс Фарма" – София.
Активност на университетите
За периода 2007–2017 г. висшите училища имат общо 23 патента и 22 полезни модела. С водещи позиции е Техническият университет – Варна (10 патента и 7 полезни модела), следван от Техническия университет – София (4 патента и 2 полезни модела), и Химикотехнологичния и металургичен университет – София (4 патента и 1 полезен модел).
Държавният сектор е представен предимно от институтите на БАН и Селскостопанската академия. През периода 2007–2017 г. новорегистрираните патенти и полезни модели на БАН са съответно 100 и 26. С водещи позиции е Институтът по роботика (41 патента и 1 полезен модел), следван от Института по металознание (12 патента и 4 полезни модела) и Института по механика (11 патента).
Селскостопанската академия регистрира 5 нови патента през периода 2007 – 2017 г. чрез Земеделски институт – Шумен (2), Института по почвознание (1), Института по пшеницата и слънчогледа – Генерал Тошево (1), и Института по криобиология и хранителни технологии – София (1). Патентната активност на академията включва още 7 полезни модела, отчита "Иновации БГ 2018".
Активност на чуждестранни заявители
Над 98% от патентите на чуждестранни притежатели са издадени от Европейското патентно ведомство и имат действие включително на територията на България.
През 2017 г. европейските патенти с действие на територията на страната са 2150. Между тях с водещи позиции са патентопритежателите от САЩ (561 издадени патента за 2017 г.), следвани от Германия, Швейцария и Франция. Япония е на седма позиция със 74 патента.
Едва седем от чуждестранните патентопритежатели през 2017 г. са потърсили закрила от българското Патентно ведомство. С едно изключение те са насочени изцяло в област "Химическа промишленост". Четири от чуждестранните патенти са институционални, а останалите три са с притежател физически лица от Русия, Украйна и Гърция.
Български патенти в САЩ
"България запазва водещи позиции в рамките на 13-те нови членки на ЕС по отношение на патентната активност на територията на САЩ. Страната е на четвърто място с общо 790 издадени патента от Американското патентно ведомство до 2015 г. след Унгария (3649), Полша (1561) и Чехия (1238)", коментира за "Капитал" проф. д-р Теодора Георгиева, председател на експертния съвет по иновации към фондация "Приложни изследвания и комуникации". Почти половината от подадените заявки в Американското патентно ведомство (1871) водят до издаването на патент (790). С много малка преднина по този показател преди България се нареждат Унгария и Румъния.
Съвсем различна е активността на страната ни към Европейското патентно ведомство. В групата на 13-те новоприети членки на ЕС България се нарежда на 11-о място с 216 заявки за патент за периода 2008 – 2017 г. единствено преди Литва и Хърватия. В Европейското патентно ведомство обаче близо 70% от подадените български заявки завършват със защита под формата на патент, отчита "Иновации БГ 2018".
"Българският патентопритежател с водещи позиции и най-голям брой издадени патенти от Американското патентно ведомство е SAP - 187 за периода 2007 –2015 г. При колективните заявки се има предвид принадлежността на първия патентозаявител", уточнява проф. Теодора Георгиева. Представители на бизнеса със защитени изобретения на територията на САЩ след 2007 г. са още Sanbolic (8), Atmel (7), Red Hat (7), Aiger Group (5). С 69 патента общо е групата на физическите лица.
"Картината на българската патентна активност зад граница може да се определи като изключително пъстра и на този фон обобщенията и изводите са възможни само след подробен прочит на фактите и познаване на всеки конкретен фирмен казус. Много често, когато националната принадлежност на регистриран в Американското патентно ведомство патент се определи като българска, става дума за колективна разработка с участието на български учени, извършващи научноизследователска дейност в чуждестранни филиали на големи мултинационални компании", коментира проф. Теодора Георгиева. И дава пример с Red Hat – световен лидер в областта на софтуера с отворен код.
"Различна е ситуацията при SAP, която разработва софтуер за автоматизирано управление на бизнес процесите. Компанията е изградила 19 развойни центъра SAP Labs в 16 страни по света, сред които и България. Според националността на изследователите България е на второ място след Германия по брой регистрирани патенти на SAP в Американското патентно ведомство. Този резултат става видим благодарение на специфичната корпоративна политика на SAP, според която екипите, разработили даден софтуер, са реалните патентопритежатели (за разлика например от други, които патентоват разработките си през офисите си в САЩ, без конкретните разработчици да са носители на определени права)", обобщава проф. Теодора Георгиева.
