Общините, които се намират в периферията на икономическите центрове в България, постепенно сближават доходите на населението с доходите в ядрата.

Това показват резултатите от изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) за влиянието на икономическите центрове върху периферните общини в близост до тях.

Такъв пример са общините около Пловдив, Пазарджик, Ямбол и Стара Загора например, където доходите се сближават с тези в ядрата с по-развита икономика, както и около София град, Плевен, Велико Търново и други.

„По основни икономически показатели (произведена продукция на глава от населението, чуждестранни инвестиции и разходи за дълготрайни активи, безработица и заплати) общините в перифериите на икономическите центрове приличат повече на тези извън центровете, отколкото на ядрата. Въпреки това, разликите между общините в периферията на икономическите центрове и тези извън центровете са осезаеми, което от своя страна означава, че няма съмнение в положителния ефект от участието в икономическите центрове върху перифериите“, заключават икономистите.

От гледна точна на демографията картината далеч не е толкова ясна. В основните показатели за динамиката на населението чувствителна и еднозначна разлика между общините в и извън икономическите центрове се наблюдава единствено при механичния прираст. В общините извън икономическите центрове се наблюдава значителен превес на трайното изселване над заселването, а перифериите на икономическите центрове – умерен, а в ядрата заселващите се са повече от изследващите се. Това е резултат от възможностите за ежедневна трудова миграция, които предлагат периферните общини към ядрата, където са съсредоточени повечето  и по-добре заплатените работни места.

С други думи, възможността хората ежедневно да пътуват за работа до близка община със силна икономика означава, че и те по-трудно вземат решение за трайно изселване.

Това, от своя страна, поддържа живи по-малки и икономически изостанали населени места, които са част от периферията на силни икономически центрове. Самата структура на икономиките на големите групи общини е различна, най-вече от гледна точка на баланса между селско стопанство, индустрия и технологии. Докато общините извън центровете и тези в перифериите имат по-голям дял на селското стопанство, то профилът на ядрата е по-скоро индустриален. Високотехнологичните дейности пък са почти изключително в ядрата, и отсъстват от другите общини.

Що се отнася до процеса на сближаване, в някои икономически центрове наистина се наблюдава сближаване на нивото на икономическо развитие, т.е. стопяване на разликите между периферията и ядрото. За това съдим по изменението в стандартното отклонение на произведената продукция на глава от населението и коефициента на безработица. В повечето центрове има относително равно разпределение на периферните общини между такива, които настигат ядрата на своите центрове и такива, които изостават. С други думи, в много центрове, особено по-големите, се оформят два „кръга“ на периферия – един, чиито темп на икономическо развитие изпреварва този на ядрото и съответно се приближава постепенно към него, и друг, който изостава.

Най-позитивният извод е, че в центровете, където данните позволяват анализ на равнищата на доходите, средните доходи в периферните общини постепенно се доближават до тези в ядрата им. Това е още едно потвърждение на тезата, че бидейки част от силен икономически център е шанс за по-слабите икономически общини да се развиват по-бързо, а тяхното население да разполага с относително добри доходи.